Решение № 3878 от 16.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3878 гр. София, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20221110201653 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. К. Д. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332007686/13.04.2021 г. издадено от началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба" в размер на 200 лева по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, „глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

В подадената жалба без да се излагат конкретни съображения се претендира отмяна на наложените с НП административни наказания.

В съдебно заседание жалбоподателят Д., редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата и моли за отмяната на НП. В пледоарията си сочи, че не са събрани доказателства за виновно поведение на жалбоподателя, което да е довело до ПТП. Намира, че не е осъществено и второто нарушение, тъй като от свидетелските показания се установява, че жалбоподателят е спрял на няколко метра след инцидента. Настоява, че липсват доказателства и за третото вменено на жалбоподателя нарушение, тъй като не е установено дали той е възприел подадения сигнал за спиране.

Моли за присъждане на направените разноски за адвокатска защита.

1

Административнонаказващият орган – началник на група в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 20.03.2021 г. около 20:35 часа в гр. жалбоподателят Д. Д. управлявал лек автомобил, марка „Мини Купър“ с рег. № негова собственост, по ул. с посока на движение от бул. към ул. Той бил сам в превозното средство. Като наближил бл. жалбоподателят изненадващо предприел маневра по обратен завой. Но същият не съобразил скоростта си на движение с пътните условия /ширината на пътното платно/ и предприетата маневра и бързайки да довърши маневрата по обратен завой, загубил контрол върху автомобила си и излязъл извън пътното платно, като автомобилът му се блъснал в предпазните ограждения, тип „колчета“ на спирка на градския транспорт на отсрещната страна на улицата.

В следствие на удара на автомобила били причинени щети в предната дясна част – на предната броня и десен калник, като щети били нанесени и на две от колчетата. Водачът обаче не спрял, довършил маневрата и бързо потеглил в обратна посока.

Това било възприето от пътуващите зад него в патрулен автомобил на 09 РУ СДВР, включително и св. Е. Д.. Водачът на патрулния автомобил също направил обратен завой и последвал жалбоподателя, като му бил подаден и звуков и светлинен сигнал, за да спре за проверка. Но жалбоподателят не спрял и продължил движението си, като завил по ул..

Малко след това той отново загубил контрол върху управлението на автомобила, качил го на тротоара и ударил пътен знак в района на бл. 503. Тогава полицейските служители от 09 РУ СДВР го настигнали и спрели. Св. Е. Д. и колегата му Н Х установили самоличността на водача като жалбоподателя Д. Д., както и че същият излъчва мирис на алкохол. Затова те поискали съдействие от екип на ОПП СДВР, който пристигнал малко по-късно. Част от него бил и актосъставителя Валентин Василев. Жалбоподателят бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство, като пробата отчела положителен резултат – 2.62 промила, след което му бил издаден талон за медицинско изследване. За второто ПТП и констатираната употреба на алкохол бил съставен отделен АУАН и впоследствие НП, съответно било образувано ДП.

А по отношение на първото ПТП от служителите на ОПП СДВР били съставени Протокол за ПТП и скица, разписани от жалбоподателя. От св. Д. била съставена и докладна записка за случилото се.

Въз основа на така установеното, на 20.03.2021 г. В В на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР съставил АУАН срещу жалбоподателя Д. Д. за нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 1 и чл. 103 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели – очевидци на нарушенията, /вкл. И св. Е. Д./, видно от положените от тях подписи. Жалбоподателят подписал акта и препис от него му бил връчен, като той не изложил никакви възражения срещу него. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

2

Актът бил съставен за това, че при управление на своя лек автомобил, марка „Мини Купър“ с рег. № , в района на ул. срещу бл. поради несъобразена скорост с пътните условия /мокра пътна настилка/ при обратен завой реализирал леко ПТП като се ударил в колчета на спирка на градския транспорт, след което напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР. В акта е посочено още, че след подаден светлинен и звуков сигнал от патрулен автомобил, водачът не спрял за извършване на полицейска проверка.

Въз основа на така издадения АУАН и при пълна идентичност на описанието и дадената на нарушенията правна квалификация, на 13.04.2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР.

Върху Наказателното постановление е отбелязана като дата на връчването му 25.01.2022 г.

Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на същата дата.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Е. Д., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /протокол за ПТП и скица към него, заповеди за компетентност и др./, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът се довери и на изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-графична експертиза на в.л. Л., която несъмнено установява, че обжалваното НП е подписано от посоченото за негов издател лице – Г Б – началник група АНД в ОПП СДВР, с което изцяло се оборват и съмненията на защитата. Експертът е дал задоволително обяснение на разликите в подписите на наказващия орган в различни НП, които са обясними и с характера на работата на Б.

Съдът намира, че следва да кредитира и показанията на св. Е. Д., който е присъствал при установяване на нарушението и изготвяне на АУАН. Той разказва, че е възприел начина на управление на жалбоподателя, включително и процесната маневра по обратен завой и последвалия удар в ограничителните колчета до спирката на столичния градски транспорт.

Той е категоричен и за последващото поведение на водача, който не е спрял, за да установи щетите от ПТП, а е продължил движението си. Съдът се довери на показанията на свидетеля и относно подадения от патрулния автомобил звуков и светлинен сигнал, както и за това, че водачът не е спрял преди да загуби контрол върху автомобила си и да се удари в пътен знак наблизо. Св. Д. и неговите колеги са установили причинените щети при ПТП и самоличността на водача, който е бил сам в автомобила. Но свидетелят не си спомня какви са били метеорологичните условия и сочи, че водачът е управлявал автомобила „не много бавно, но не и много бързо“. А относно механизма на първото ПТП обяснява, че пътното платно не е било много широко и водачът е следвало да спре и даде назад, за да извърши маневрата по обратен завой безпроблемно. Следователно остават недоказани изложените в акта и НП обстоятелства, че пътната настилка е била мокра и това е довело до ПТП поради несъобразена скорост.

3

На следващо място, видно от показанията на свидетеля, той е сигурен, че не е възможно водачът на автомобила да не е възприел подадения звуков и светлинен сигнал, тъй като наоколо не е имало други автомобили. Поради това съдът се довери на изводите на свидетеля, че жалбоподателят целенасочено е пренебрегнал подадения сигнал без да спре за полицейска проверка. Свидетелят сочи, че не са подали знаци с ръка и не са дали устни разпореждания с мегафон на водача, а единствено са го последвали с включена сирена. Но законът позволява полицейските служители да използват конклудентни действия за спиране на водачи, включително знаци с палка или ръка, подаване на звукови или светлинни сигнали. Следователно въпросът е дали водачът е възприел подадения сигнал за спиране от контролен орган и е решил да не се съобрази с него. Доколкото не са събрани доказателства в подкрепа на противното и като взе предвид цялостното поведение на водача, сочещо опит да избегне контакта с полицейските служители и съответно проверка /правейки обратен завой, неспирайки след ПТП и след подаден сигнал, последвано от смяна на посоката и ново ПТП/, съдът намира за доказано, че Д. е възприел подадения му сигнал, но не се е съобразил с него и не е спрял в дясната част на платното или на друго удобно място.

Показанията на св. Д. намират доказателствена опора и в изготвения протокол за ПТП и скица към него, на които съдът също се довери.

Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че водачът на автомобила е реализирал ПТП в колчетата, поставени на спирката на градския транспорт, но не е спрял за да установи причинените материални щети и не е уведомил органите на МВР за него.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните правила, но при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост по отношение на първото нарушение.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР имат право да издават фишове и да 4 съставят АУАН, а съгласно т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. От заключението на СГЕ се установява категорично, че посочената като издател на НП – Г Б е подписала същото. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

Съдът намира, че не са допуснати и нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН, като същият е съставен в присъствието на двама свидетели-очевидци и на нарушителя, като на последния е връчено и копие от акта. В АУАН и НП достатъчно ясно и конкретно е описано всяко от нарушенията, като са спазени правилата на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

Относно нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП :

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачът е длъжен да избере скоростта си на движение, като се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно закона, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. За нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, законът предвижда специална санкционна разпоредба – чл. 179, ал. 2, пр. 1 от закона – „Който поради движение с несъобразена скорост, …. причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“