Решение № 201 от 05.07.2022, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. гр. Добрич, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Десислава Николова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20213200500857 по описа за 2021 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от

„Бестрейнинг“

ООД-гр.Д. срещу решение

№260492/30.07.2021 г. по гр.д.№125/2021 г. на Добричкия районен съд,с което е признато за установено по реда на чл.415 ал.1 от ГПК,че „Бестрейнинг” ООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление град Д.,бул. „Р.** дължи на Община-град Д. с ЕИК 000852932,град Д.,ул. „Б.** следните суми,за които е издадена заповед №260516 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.11.2020 г. по ч.гр.д.№3361 по описа на ДРС за 2020 г.,а именно:

-3 808,19 лв-неустойка за периода от 15.05.2018 г. до 01.07.2018 г. /вкл./ за седма година по Договор №98/15.03.2012 г. за предоставена концесия върху нежилищен имот,публична общинска собственост: Б.Ц.Д.Г.**,град Д.,представляваща масивна сграда,със застроена площ от 1092 кв.м.,представляваща съчетание от три двуетажни,едно едноетажно тяло и топла връзка,с разгърната застроена площ от 1818 кв.м,ведно със 7920 кв.м застроено и незастроено дворно място,урегулирано в УПИ V,кв.572 по ПУППРЗ на ж.к.”Р.**”,поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по КК на град Д.;

-137,92 лв-законна лихва върху концесионното възнаграждение за периода 15.04.2018 г. - 14.05.2018 г.,

1 като въззивникът е осъден да заплати на Община-гр.Д. разноски в заповедното производство:78,92 лева - държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение,както и разноски в исковото производство123,40 лева държавна такса,250 лева депозит за вещо лице и 200 лева юрисконсултско възнаграждение.

Според въззивника първоинстанционното решение е неправилно.Съдът не възприел възраженията на въззивника за нищожност на претендираната неустойка поради накърняване на добрите нрави.При формиране на правните си изводи в мотивите към акта съдът само формално се позовал на заключението по ССЕ,като не обсъдил установеното от вещото лице по отношение на размерите на неустойката и законната лихва за забава при преценката за нищожност на неустойката.Не било обсъдено и значението на паричната гаранция.Голяма част от мотивите съдържали разсъждения по въпроса за невъзможността за намаляване на неустойка по търговска сделка и възпроизвеждали съдържанието на ТР №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСТК на ВКС,като не били обсъдени съображенията на въззивника.Жалбата съдържа детайлно изложение по същество на спора и мотивировка на въззивника за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие на добрите нрави,каквато е била изложена и в първоинстанционното производство.Посочено е,че атакуваното решение е неправилно и в частта на установеното вземане за законна лихва.Не било обсъдено от районния съд възражението на въззивника за погасяване на вземането за законна лихва при позоваване на разпоредбата на чл.119 от ЗЗД,доколкото въззивникът бил погасил задължението за концесионно възнаграждение за седмата година по договора между страните.Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата Община-гр.Д. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение,като излага отново всички свои доводи в исковата молба и в хода на първоинстанционното производство по същество на спора,аргументирайки основателността на исковете си.Претендира разноски за въззивната инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 24.08.2021 г.,а жалбата срещу решението е подадена по пощата на 07.09.2021 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 07.09.2021 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

2

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими установителни искове /при подадена в законоустановения едномесечен срок от съобщението до заявителя искова молба и относно вземания идентични на тези по заповедното производство/.По същество решението е правилно поради следните съображения:

Гр.д.№125/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени от Община-гр.Д. срещу „Бестрейнинг“ ООД-гр.Д. искове по чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК,чл.92 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземанията на ищеца от ответника,за които по ч.гр.д.№3361/2020 г. на ДРС е издадена заповед №260516/26.11.2020 г. за изпълнение на парични задължения по договор за концесия №98/15.03.2012 г.,а именно

-сума от 3 808,19 лв-неустойка за периода от 15.05.2018 г. до 01.07.2018 г. /вкл./ за седма година по Договор №98/15.03.2012 г. за предоставена концесия върху нежилищен имот,публична общинска собственост:Б.Ц.Д.Г.**,град Д.,представляваща масивна сграда,със застроена площ от 1092 кв.м.,представляваща съчетание от три двуетажни,едно едноетажно тяло и топла връзка,с разгърната застроена площ от 1818 кв.м,ведно със 7920 кв.м застроено и незастроено дворно място,урегулирано в УПИ V,кв.572 по ПУП-ПРЗ на ж.к.”Р.**”,поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по КК на град Д.;

-сума от 137,92 лв-законна лихва върху концесионното възнаграждение за периода 15.04.2018 г. - 14.05.2018 г.

Претендирани са и разноските за заповедното и за исковото производство.

Ответникът „Бестрейнинг“ ООД е оспорвал исковете с възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави на уговорената в договора неустойка,респ. липса на задължение в негова тежест за плащане на такава.

Установено е,че между страните съществува облигационно правоотношение,произтичащо от договор №98/15.03.2012 г.,с който ищецът предоставил на ответника концесия върху нежилищен имот-публична общинска собственост,а именно Б.Ц.Д.Г.**.Концесията е предоставена за срок от двадесет години срещу годишно концесионно възнаграждение,което ответникът се задължил да заплаща на ищеца в предвидените в чл.17 от договора размер,срок и ред,а именно-на една вноска в срок до 30 дни след началото /15-ти март/ на съответната договорна година.В чл.20 ал.1 и 2 от договора страните са постигнали съгласие за отговорността на ответника за забавено изпълнение на задължението за годишно концесионно плащане.Така при забава до 30 дни е уговорено задължение на ответника за плащане на законната лихва върху незаплатеното годишно концесионно плащане,а при 3 забава повече от 30 дни-задължение за неустойка в размер на 0,5 % върху размера на незаплатената част от концесионното плащане.Установено е със заключение на вещо лице по допусната ССЕ,че концесионното възнаграждение за седмата година от договора /15.03.2018-15.03.2019 г./ в размер на 16 550,80 лв е изплатено от ответното дружество.В съответствие с чл.17 от договора то е трябвало да бъде платено от ответника на ищеца в тридесетдневен срок от 15.03.2018 г.,т.е. до 14.04.2018 г. вкл.Същото обаче е платено при забава на длъжника,както следва:на 28.06.2018 г.-2 500 лв без ДДС;на 29.06.2018 г.-7 600 лв без ДДС и на 02.07.2018 г.-6 450,75 лв без ДДС.

След приключване на първоинстанционното производство по настоящото дело по друг съдебен спор между страните е постановено и влязло в сила решение №151/15.11.2021 г. по в.гр.д.№340/2021 г. на ДОС,с което е отхвърлен предявеният от Община-гр.Д. срещу „Бестрейнинг“ ООД иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане на Общината от дружеството в размер от 18595,50 лева,съставляващо неустойка за забавено изпълнение на задължението за концесионното плащане за периода 15.05.2017 г.-31.12.2017 г. по същия договор за концесия от 15.03.2012 г.

След приключване на първоинстанционното производство по настоящото дело между страните е влязло в сила и решение №101/11.05.2021 г. по гр.д.

№2347/2020 г. на ДРС,потвърдено с решение №224/22.12.2021 г. по в.гр.д.

№568/2021 г. на ДОС,с което по предявения от Община-гр.Д. срещу „Бестрейнинг“ ООД иск по чл.422 от ГПК е признато за установено,че дружеството дължи на Общината сумата 12829 лева-неустойка за периода 01.01.2018 г.-17.06.2018 г. по същия договор №98/15.03.2012 г. за предоставяне на концесия върху нежилищен имот-публична общинска собственост,бивша детска градина №22.

Съгласно чл.298 ал.1 от ГПК решението влиза в сила между същите страни,за същото искане и на същото основание.Съгласно разпоредбата обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират върху спорното материално право,индивидуализирано посредством петитума и основанието.Основанието е съвкупността от твърдяните от ищеца обстоятелства,от които произтича претендираното материално право.

Решението,с което искът е уважен,установява със сила на пресъдено нещо,че основанието на спорното право е налице-осъществени са всички твърдяни от ищеца правопораждащи юридически факти и не са осъществени правопрепятстващи и правопогасяващи юридически факти /твърдяни от ответника/.

Решението,с което искът е отхвърлен,установява със сила на пресъдено нещо,че основанието на спорното право не е налице-поне един правопораждащ юридически факт не е осъществен или е осъществен правопрепятстващ или правопогасяващ юридически факт.Решението,с което искът е отхвърлен,със сила на пресъдено нещо отрича основанието /като единно цяло на твърдяните от ищеца правопораждащи юридически 4 факти/,без да дава отговор на въпроса поради неосъществяването на кой правопораждащ или осъществяването на кой правопрепятстващ или правопогасяващ юридически факт спорното право не е налице.Отговорът на този въпрос се съдържа в мотивите на съдебния акт,а те нямат сила на пресъдено нещо.

Изложеното означава,че отреченото със сила на пресъдено нещо /решение №151/15.11.2021 г. по в.гр.д.№340/2021 г. на ДОС/ вземане на Община-Д. от „Бестрейнинг“ ООД за неустойка за периода 15.05.2017 г.31.12.2017 г. по договора за концесия от 15.03.2012 г. е ирелевантно за настоящия спор.От друга страна установеното със сила на пресъдено нещо /решение №101/11.05.2021 г. по гр.д.№2347/2020 г. на ДРС,потвърдено с решение №224/22.12.2021 г. по в.гр.д.№568/2021 г. на ДОС/ вземане на Общината от „Бестрейнинг“ ООД за неустойка за периода 01.01.2018 г.17.06.2018 г. по договора за концесия от 15.03.2012 г. следва да бъде взето предвид.С това решение между страните със сила на пресъдено нещо е установено,че в сключения помежду им договор за концесия от 15.03.2012 г. те са постигнали съгласие за отговорност на ответника за неустойка за забавено изпълнение на концесионното плащане /правопораждащ факт/ и това съгласие е действително /не е нищожно-правопрепятстващ юридически факт/.Установеното със сила на пресъдено нещо валидно,действително постигнато съгласие между страните за неустойка по договора за концесия от 15.03.2012 г. преклудира възраженията на ответника и изключва обсъждането на въпроса за евентуално противоречие на договорната клауза с добрите нрави и нейната нищожност на осн.чл.26 ал.1 от ЗЗД.Силата на пресъдено нещо относно тези релевантни за настоящия спор обстоятелства е породила действие след постановяване на сега обжалваното решение на районния съд,но следва да бъде съобразена при постановяване на въззивния съдебен акт.

Като се има предвид изложеното,следва,че Община-гр.Д. има вземане от „Бестрейнинг“ ООД за неустойка за забавено в периода 15.05.2018 г.01.07.2018 г. изпълнение на главното задължение на ответника за концесионно плащане по договор №98/15.03.2012 г. за концесия.От заключението на вещото лице се установява,че за процесния период дължимата от ответника договорна неустойка за забава възлиза на 3 808,19 лв,като са съобразени размерът на годишното концесионно плащане,извършеното плащане на части на възнаграждението по посочени дати и периодът на забавата.