Разпореждане № 96368 от 12.10.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 96368 гр. София, 12.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.И.И като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело № 20221110152493 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „....“ АД срещу Х. С. Ю. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население” е видно, че длъжникът има настоящ адрес в Турция от 01.01.1980 г. При липсата на представени други доказателства в рамките на едностранното производство съдът приема, че лицето няма обичайно местопребиваване на територията на Република България, доколкото настоящият адрес отразява фактическото и регистрирано местопребиваване на лицето към даден момент.

Следователно е налице пречка по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, доколкото липсата на обичайно местопребиваване е самостоятелна пречка за издаване на заповед за изпълнение, алтернативна на останалите пречки, посочени в чл. 411, ал. 2 ГПК, т.е. наличието на постоянен адрес на длъжника на територията на Република България е ирелевантно за неговото обичайно местопребиваване (още повече, че всяко лице, което е български гражданин, е длъжно да има постоянен адрес в България, независимо от обичайното си местопребиваване).

Следва да се посочи, че доколкото законът е въвел липсата на обичайно местопребиваване на територията на Република България като пречка за издаване на заповед за изпълнение и предвид едностранният характер на производството, единственият начин да се установи наличието на това обстоятелство е посредством проверка в НБДН на настоящия адрес на лицето. Обратното тълкуване означава, че разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК е абсолютно неприложима /в този смисъл и установената съдебна практика на СГС в определение от 07.02.2017 г. по ч. гр. д. № 1144/2017 г., определение от 31.05.2017 г. по ч. гр. д. № 5816/2017 г. и др./

С оглед изложеното съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийски районен съд

1

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 202455 от 28.09.2022 г. на „....“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Х. С. Ю..

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2