Решение № 345 от 02.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Б.град, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20231200501156 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от К. С. Б., ЕГН **********, чрез адв. Г. Ч., с адрес за кореспонденция: гр.Б.град, ул. „***“ №1, ет.2, офис 4, против Решение №670 от 17.10.2023 г., постановено по гр.д.

№1556/2021 г. по описа на РС-Б.град.

С атакуваното решение е уважен изцяло предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД, като ответникът К. С. Б. е осъден да заплати на ищцата Р. Н. З. сумата в размер на 14 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея болки и страдания, настъпили в резултат на скъсването на скоба, държаща металната греда и падането на тентата на масата на 18.06.2018г. в заведение „СТРИЙТ БАР“, находящо се на ул. „***“ №56 в гр.Б.град, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането (18.06.2018г.) до окончателното погасяване, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 20 000 лв.

С оглед изхода от делото е разпределена и отговорността за разноските 1 по делото, като ответникът К. С. Б. е осъден да заплати на ищцата Р. Н. З. сумата в размер на 2527, 70 лв., представляваща общ размер на дължимите разноски в производството, съобразно уважената част от предявения иск.

Недоволен от осъдителната част на решението е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразно и излага подробни съображения в тази насока. Посочва в жалбата, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като липсвало подробно изложение на обстоятелствата, на които се основава предявеният иск. От изложеното в исковата молба не ставало ясно каква е връзката между получените от ищцата травматични увреждания и отговорността на ответника, не ставало ясно каква е връзката между жалбоподателя като физическо лице и травматичните увреждания, причинени на ищцата. Твърди се, че от една страна се сочело, че към момента на инцидента жалбоподателят бил управител на фирма, която стопанисва обекта, а от друга страна били изложени твърдения, че именно в това качество следва да отговаря като физическо лице. На следващо място, в жалбата се посочва, че в решението липсва точен и задълбочен анализ на установените по делото факти. Съдът въобще не бил коментирал в мотивите си, възраженията, изложени от ответника. Липсвал анализ на обстоятелството, защо ответникът, в качеството му на управител на търговско дружество следва да носи отговорност за деликт, при положение, че обекта, където са настъпили вредите се стопанисва от търговско дружество, което е самостоятелен правен субект по смисъла на закона. Съдът не бил съобразил, че предмет на делото е репариране на неимуществени вреди, в следствие на деликт. Налице било противоречие между възприетата от съда фактическа обстановка и диспозитива на решението. От една страна, съдът е възприел, че са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД, за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на ответника, а от друга страна, видно от диспозитива на решението, съдът е осъдил ответника в качеството му на физическо лице.

На следващо място, в жалбата се посочва, че в рамките на производството не се установило, че вредите са причинени от лице, на което отговорния по чл.49 ЗЗД е възложил работа. Не се установило и вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата възложена от ответника. От мотивите на решението не ставало ясно кой е възложил 2 работата, какво е деянието (действие или бездействие), от което са възникнали вредите.

В жалбата се излагат също така и доводи, че по делото не било спорно, че заведението, мястото, където е станал инцидента с ищцата е стопанисвано от „Стрийт Р“ ЕООД, с ЕИК 203581922. По делото било прието като доказателство и договор за наем с община Б.град, от който се установявало, че процесното заведение „Стрийт бар“ е отдадено под наем на това търговско дружество. Това обстоятелство се установявало и от материалите, приобщени към досъдебното производство, приложено като доказателство по делото. С оглед дадената от съда правна квалификация и разпределена доказателствена тежест, то ищецът не е провел успешно доказване на обстоятелствата, изложени в исковата молба.

Твърди се, че в конкретния случай, отговорност за вредите, причинени на ищцата следва да носи субекта, който е стопанисвал обекта. Безспорно било, че юридическо лице търговец, регистрирано по надлежния начин и вписано в ТР при АВ, участва в обществения и търговския оборот, по аргумент на чл.131 от ЗЛС. Именно като субект на правото юридическото лице придобива права и отговаря за задълженията си.

Във връзка с горното се моли за постановяване на решение, по силата на което съдът да отмени като незаконосъобразно атакуваното решение в обжалваната осъдителна част и да отхвърли като неоснователни и недоказани претенциите на ищцата. Претендират се и разноски.

По делото е постъпил и писмен отговор от въззиваемата страна – Р. З., чрез адв.Е. Й., в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че лицето К. С. Б. е едноличен собственик на капитала от 2 (два) лева на търговско дружество „СТРИЙТ-Р“ ЕООД и съгласно чл.153 ТЗ е орган на това дружество като Общо събрание и управител на дружеството към датата на увреждане на ищцата и като такъв под негов надзор е цялото имущество на търговско дружество „СТРИЙТ-Р“ ЕООД, включително и вещта, от която е пострадала ищцата. Твърди се, че именно ответника по делото К. С. Б. е длъжностното лице, което е възложило на Рекламна агенция „Астра“ да изработи и монтира малко преди инцидента скъсаната тента и да приема извършената работа. Твърди се, че именно ответникът К. Славеев Б. е длъжностното лице, което е сключило договор за 3 наем на общински недвижим имот за поставяне на преместваем обект от 04.09.2015 г. от името на „СТРИЙТ-Р“ ЕООД, което е собственик на вещта, от която е пострадала ищцата. Посочва се, че по делото по един безспорен и категоричен начин е установено, че лицето К. С. Б. е едноличен собственик капитала от 2 лв. на търговското дружество „СТРИЙТ-Р“ ЕООД и съгласно чл.153 ТЗ е орган на това дружество като „Общо събрание“ и като такъв орган е определило себе си за управител на търговското дружество, т.е. възложил е на себе си да управлява търговското дружество.

На следващо място, в жалбата се посочва, че вредите са причинени при и по повод на задълженията на К. С. Б., като управител, който е допуснал без необходимото разрешение за поставяне и без одобрение на главния архитект на Б.град схема за разполагане на обекта и без конструктивен проект разполагане на временните конструкции, от които е пострадала ищцата.

Посочва се, че уврежданията на ищцата и причинната връзка за получаването им са изяснени от събраните писмени и гласни доказателства по делото, включително и от приетите и неоспорени експертизи.

Иска се потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

Б.градският окръжен съд, съобразявайки представените по делото доказателства, след като взе предвид правомощията си по чл.269 ГПК и съобрази приложимия към делото закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивният съд намира иницииралата настоящето производство жалба за допустима, тъй като е подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК въззивната съдебна инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в 4 надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението на първоинстанционния съд е и правилно в атакуваната осъдителна част, а въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното. Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка, още повече, че същата не е спорна между страните. Поради това, настоящият състав намира за безпредметно детайлното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.

От приетите по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите И. Н. И. (колега на ищцата Р. З.) и Г. М. Г. (колега на ищцата Р. З.) се установява, че на 18.06.2018г., след края на работния ден, около 18:00 часа ищцата Р. З., заедно със свидетелите И.И. и Г. Г. отишли в бар, представляващ каравана с наименование „СТРИЙТ-БАР“ при Бюрото по труда в гр. Б.град. Всички седнали на една маса, разположена пред караваната, под слънцезащитна тента. До караваната имало и изграден навес, метална конструкция с пвц панели. Тентата била с метална П - образна конструкция с винилово покритие на височина над два метра, като била закрепена с вертикални метални прътове, които са съединени от една хоризонтална тръба. Тентата била в разгънато положение и покривала изцяло масите срещу бара, в това число и масата, на която била ищцата. Около 19:00 часа завалял дъжд, като свидетелите забелязали, че въпреки наклона на тентатата дъждовната вода, се събирала в долния край на тентата. За това обстоятелство бил уведомен сервитьорът в заведението и докато сервитьорът с една метла се опитвал да изтласкал водата от платнището, същото заедно с металната конструкция се свлякло на земята. Свидетелите И. и Г., успели да избегнат удара с падащото платнище, като инстинктивно изскочили назад.

Ищцата също се опитала да избегне удара, но не успяла, като същата получила силен удар в гърба от метална тръба, паднала от тентата, от който удар паднала на земята. От удара З. изпитвала много силна болка в гърба.

Била извикана Бърза помощ. На място пристигнал екип на ЦСМП - Б.град и пострадалата била транспортирана в спешното приемно отделение на МБАЛ „Пулс“ в гр.Б.град, където след извършването на съответните прегледи и изследвания била настанена в отделението по ортопедия и травматология в 5 болница „Пулс“ в гр.Б.град. На 22.06.2018 г. бяла изписана от отделението на „Пулс“ с диагноза „счупвания на три гръбначни прешлена Ел1, Ел.З и Ел.4 и посттравматична дискова херния от дясно на ниво Ел.4 и Ел.5“. Било й предписано обездвижване с корсет и силни болкоуспокояващи.

По делото става ясно, че процесното заведение „СТРИЙТ БАР“, в което е станал гореописаният инцидент, се намира в гр. Б.град на ул. „*** № 56, като същото е отдадено под наем на търговското дружество „Стрийт-Р“ ЕООД, едноличен собственик на капитала и управител, на което към датата на инцидента (видно от справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството) е бил ответникът по делото К. Б..

За изясняване на причината за падането на тентата по делото е била назначена съдебно- техническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. Х. Г., по допусната и приета съдебно-техническа експертиза се установява, че причината за скъсването на скоба, държаща металната греда, която е ударила ищцата Р. З. е неправилното захващане на покривното платнище на тентата само по две от страните /дългите страни/, като другите две страни са били свободни. Установява се, че този начин на захващане не позволява на дъждовната вода свободно да се оттича по ската в посока към покрива на караваната, а способства за провисване на платнището и задържане на вода. Събрало се е значително количество вода, което е довело до пренапрягане на скобите, с които е била захваната тръбата на ролката към металната рамка на тентата, в резултат на което се скъсва скоба и освободената тръба удря в гръб потърпевшата. Според вещото лице броят на скобите /вероятно 2/ не е достатъчен да поеме такъв товар. За правилно оттичане на дъждовната вода е следвало покривалото на тентата да се разположи върху тръбна метална конструкция /скара/, захваната с достатъчен брой скоби към металната рамка на тентата и към металната тръба над караваната, като се захване /пришие/ както към тръбите по четирите краища, така и към междинни тръби. Този начин на изпълнение позволява да се опъне добре покривалото и да се осигури правилно оттичане на дъждовната вода в посока към покрива на караваната.