Решение № 301 от 11.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Варна, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243100601264 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.

С Присъда № 15 от 19.01.2024 г. по НЧХД № 3518 / 2022 г., Районен съд Варна е признал подс. Б. Б. Д., ***, ЗА НЕВИНОВНА в това, че в периода от 04.07.2022 г. до 11.09.2022 г. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на родител, майка на детето З. С. К.а не е изпълнила съдебно решение № 261139/31.03.2021 г., по гр. д.

№12568/2020 г., по описа на Районен съд – Варна, влязло в законна сила на 21.04.2021 г., поради което и на основание чл. 304 от НПК - престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК и я е оправдавал по така въззведеното обвинение,

Съдът е възложил и направените по делото разноски на ч.т. С. К..

Оставил е и без уважение предявения граждански иск.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба, с оплакване за незаконосъобразност на същата. Ч.т. С. К., чрез адв. К. сочи, че първоинстанционният съд неправилно е възприел писмените и гласните доказателствени средства, респ. е направил и некоректни изводи за отговорността на подсъдимия. Отправено е искане към проверяващия съд за признаване подс. Д. за виновна и налагане на справедливо наказание.

В съдебно заседание пред въззивен съд, С. К., чрез адв. К. поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Защитникът на подс. Д., адв. М. изразява становище за правилност на съдебния акт.

Счита, че същият е законосъобразен и не страда от пороците наведени в жалбата. Предлага да бъде потвърден изцяло. Поискани са и направените по делото разноски.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата 1 по делото и при цялостна проверка на обжалвА.та присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

В рамките на първоинстанционното производство, при съответния процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.

При извършения собствен А.лиз на доказателствената съвкупност, ВОС приема фактическата обстановка така както е описА. в първоинстанционния акт. В тази връзка въззивният съд прие следната фактология:

Частният тъжител С. О. К. и подсъдимата Б. Б. Д. имали връзка, от която на 10.05.2019 г. било родено детето З. С. К.а. Около две – три седмици след раждането на детето двамата родители се разделили, а през месец август 2019 г. подсъдимата заживяла със св. Младен Георгиев.

С Решение № 261139 от 31.03.2021 г., постановено по гр. дело № 12568 по описа за 2020 г., Районен съд – Варна предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето З. С. К.а, ЕГН ********** на майката Б. Б. Д., ЕГН **********, на основания чл. 127, ал. 2 от СК. Със същото решение съдът определя местоживеенето на детето З. С. К.а, ЕГН ********** при майката Б. Б. Д., ЕГН ********** на адрес: ***, на основания чл. 127 ал.2 от СК, както и определя режим на лични отношения на бащата С. О.

К. с детето З. С. К.а, ЕГН **********, както следва: за периодите, в които бащата се намира на територията на Република България - всяка първа цяла седмица от месеца, считано от първия понеделник на месеца от 10.00 часа до съответната неделя в 18.00 часа. За рождения ден на детето З. С. К.а - 10.05.2019 г. детето ще бъде при майката, а в случай, че рожденият ден не се празнува съвместно от двамата родители, бащата ще има възможност на го взема за два часа от 10:00 часа до 12:00 часа. На Коледните празници, считано от 10.00 часа на 24.12 до 16.00 часа на 26.12 всяка четна година детето ще бъде при майката, а всяка нечетна при бащата, за Новогодишните празници, считано от 18.00 часа на 31.12 и до 18.00 часа на 01.01 всяка нечетна година при майката, а четна - при бащата.

Работата на частния тъжител не позволявала всеки месец да бъде на територията на Република България и затова не всеки месец успявал да види детето си.

На 15.06.2022 г. тъжителят К. получил уведомление от подс. Б. Б. К.а, че нейното местоживеене и това на детето са променени от *** на ***. На 04.07.2022 г. (понеделник) частният тъжител отишъл със св. Х. Г. Х.в да вземат детето З. С. К.а с оглед определения режим на лични контакти. Двамата пристигнали на адрес ***. Частният тъжител написал съобщение на подсъдимата, както и направил опит да й се обади, но не успял да се свърже с нея. Поради тази причина сигнализирал на тел. 112 за това, че подсъдимата не изпълнява съдебното решение, с което е определен режим на лични контакти между частния тъжител и детето му. Среща между бащата и детето така и не се осъществила, тъй като детето се намирало на адреса в гр. София.

През месец август 2022 г. бащата бил по работа извън стрА.та и така и не се осъществил определеният от съда режим на лични контакти. На 05.09. 2022 г. (понеделник) детето отново се намирало на адреса в гр. София, като частният тъжител не се явил на адреса за вземане на детето, тъй като бил извън територията на Република България. На 06.09.2022 г. влязъл на територията на Република България през ГКПП Аерогара София в 13,46 часа и написал съобщение на подсъдимата, че ще вземе детето, но така и не се явил на адреса в гр. София. На същата дата детето З. С. К.а се разболяла с остра вирусна инфекция, за което й била издадена медицинска бележка, като издаващият лекар определил й режим на домашно лечение от 06.09.2022 г. до 10.09.2022 г. На 07.09.2022 г. частният тъжител написал, че на следващия ден ще вземе детето, но поради влошеното здравословно състояние и работни ангажименти на подсъдимата, детето било със св. Георгиев при неговата майка.

Подсъдимата не изпълнила режима на лични контакти, тъй като сметнала, че дългият път от гр. София до гр. Варна и след няколко дни обратно от гр. Варна до гр. София ще влоши състоянието на детето.

2

На 08.09.2022 г. частният тъжител отново бил на адреса, като сигнализирал на тел.

112, като в проведения разговор с диспечъра посочил, че не знае дали майката и детето са на адреса, но чака пред блока и детето го няма. Една минута по-късно подсъдимата също подала сигнал на тел. 112, затова че бащата на детето й е пред блока, в който живее, като същият я заплашва и иска да вземе детето на дата, която не е в съответствие с 3 определения от съда режим на лични контакти. Детето така и не било предадено.

По отношение престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК

Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се различават от фактическите констатации на ВРС и са изведени въз основа на А.лиз на събраните относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В доказателствената маса послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства.

Достигнатият от първоинстанционния съд извод, за недоказаност на частното обвинение, в чиято тежест е възложено категоричното и недвусмислено установяване на всички съставомерни признаци е правилен. Той е основан на прецизна и подробна оценка, както на гласните доказателствени средства, така и на съответствието им с остА.лия събран доказателствен материал.

Във въззивното производство не са ангажирани нови доказателствени източници, а се оспорва единствено оценката на наличните такива и по-точно правните изводи на първия съд.

В мотивите си ВРС е разяснил престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК и преповтарянето на тази правна трактовка е безпредметно. В случая е предявено обвинение за форма на изпълнителното деяние - подсъдимата е осуетила изпълнението на влязло в сила съдебно решение, относно упражняването на родителските права и режимът на лични отношения.

При установените фактически данни, категорично може да се приеме, че подс. Д. не е извършила действия обективиращи признаците на тази форма на изпълнителното деяние по чл. 182, ал. 2 от НК. Действията на подсъдимата са несъставомерни и за другата форма на изпълнителното деяние - неизпълнение на съдебно решение.

И въззивната инстанция счита, че на инкриминираните дати не са налице действия или бездействия от стрА. на подсъдимата, които да осуетяват съдебното решение. Не се установява подс. Д. да е отказвала или възпрепятствала срещата на детето З. К.а с баща й, да е повлиявала негативно на детето за да не желае то да се срещне с тъжителя, или да го е ангажирала с друго занимание в предвидените за срещите периоди. Напротив, при промяна на адреса по местоживеене, същата е уведомила К. /Уведомление, доставено с лицензиран пощенски оператор на 16.04.2022 г./, коректно и в необходимия обем, къде живее детето и от къде трябва да се изпълнява режима на лични контакти, т.е Д. е осигурила нормалното протичане на личния контакт на бащата. Това, че частният тъжител е преценил, че следва да вземе детето от адреса определен в решението, при ясното съзнание, че то не пребивава на него, не може да се отнесе като упрек към подсъдимата, още по-малко като специална цел на Д. да не изпълни съдебно решение.

Идентично е положението и на втората инкриминира на дата. По делото изобилства медицинска документация, от която е видно, че към тази дата З. К.а е била с влошено здравословно състояния. За тази кондиция на детето е уведомен тъжителя и преценката на майката да ограничи пътуването му до гр. Варна е в интерес на детето. Една скоба. Касае се за изключително изострени и влошени междуличностни отношения между страните, ескалацията на които е свързА. с факта на предаване на малолетното дете З.. И това е важният въпрос – личните контакти между детето и родителя. Много ясно е посочена основната цел на закона в ТР № 3 / 1983 г. на ОСНК, а това е осигуряване на по-ефикасна наказателноправна защита интересите на децата, с цел да се създадат възможно най3 благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание. И доколкото се касае за предаване или връщане на дете, формалният подход е абсолютно неуместен. Създадената комплицирА. ситуация с промяна на местоживеенето на подсъдимата и детето, специфичната работа на тъжителя – международен шофьор, мястото за реално изпълнение на личния контакт, обикновено свързано дълго пътуване на детето, са все обстоятелства, които следва да бъдат преодолени с общи усилия на родителите, за гарантиране интереса на детето. При всичко това обаче прозира същинския проблем, който и не е свързан с наказателното правораздаване, а самото то е използвано в случая за цели, неразписани в чл.

1, ал. 2 от НПК. А с този подход трудно може да се постигне основната цел – изграждане на пълноценна връзка между детето и бащата.

Това са съображенията на въззивната инстанция да намери извода на първоинстанционния съд за несъставомерност на осъщественото от подс. Д. деяние по чл.

182, ал. 2 НК от обективна стрА., за обоснован, поради което не се налага коригиране на присъдата.

При цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което присъдата на ВРС, следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 4 от НПК Варненският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 15 от 19.01.2024 г. по НЧХД № 3518 / 2022 г. по описа на Районен съд Варна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4