Решение № 138 от 24.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Варна, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Н. П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20253100900692 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано след препращане по родова подсъдност на искова молба на С. Х. К., ЕГН **********, срещу Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, с която е предявен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 451.67 евро /след изменения в размера на иска по чл.214 ГПК/, частичен иск от 25 564.59 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 05.04.2023 г. в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, пред ДКЦ III - Варна, реализирано по вина на водача на неидентифицирано МПС, ведно със законна лихва от депозиране на иска - 26.09.2024 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

Исковата молба се основава на следните обстоятелства:

На 05.04.2023г., около 06:15ч., вървейки по обичайния си маршрут към работа и пресичайки бул. „Константин и Фружин“ в гр. Варна срещу ДКЦ III - Варна на пешеходна пътека, ищцата била блъсната отляво от микробус. Водачът на МПС не спрял и продължил движението си. От удара ищцата паднала на земята, като получила множество наранявания, откарали я по спешност в ДКЦ III - Варна. За настъпилото ПТП от контролните органи бил съставен констативен протокол за ПТП №847 от 14.05.2023 г., образувано било ДП №181/2023г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР - гр. Варна, което впоследствие било спряно. В ДКЦ III - Варна на ищцата били извършени съответните прегледи и назначени изследвания. От същите се установило, че има контузия на коляното и контузия на гръдния кош. Било предписано лечение с обезболяващи, имобилизация с ортеза за 25 дни и й издали болничен лист за временна нетрудоспособност № Е 20230757795 за 14 дни - от 05.04.2023г. до 18.04.2023г. Първоначално болките не били силни, но няколко часа след инцидента станали непоносими. Същата вечер ищцата била много изплашена и притеснена, не могла да заспи от преживения стрес и болки по цялото тяло. Поради неотминаване на болките, се наложило отново да посети лекар. От прегледа се установило, че състоянието й се е влошило. В снетата анамнеза било описано: придвижва се с количка поради силни болки в двете коленни стави. Палпаторна болезненост в областта на дясна колянна става.

1

Движенията са запазени по обем, болезнени. Оток и палпаторна болезненост в областта на лява колянна става. Танц на пателата/ +/ Движенията са запазени по обем, но болезнени.

Палпаторна болезненост в областта на лява гр. половина на ниво 4-то, 5-то ребро и по предна аксиларна линия. Счупване на горния край на тибията (голям пищял). Предписано й било домашно лечение с обезболяващи и имобилизация с ортеза за 35 дни. На 07.04.2023 г. била прегледана от лекар съдебна медицина при МБАЛ „Света Анна“, гр. Варна, за което заплатила 50 лв., било съставено медицинско удостоверение № 345/2023 г. В същото било отразено следното: по задно-страничната повърхност на лявата гръдна половина се установява бледо-синкаво кръвонасядане с диаметър около 3-4 см. По задно-страничната повърхност на лявото бедро се установява синкаво кръвонасядане с размери 11 см/6 см, центърът на което отстои на 65 см от ръба на лявата пета. Кожата в описаната област е оточна, болезнена при допир. По вътрешната повърхност на дясното коляно се установява бледосинкаво кръвонасядане с диаметър около 5-6 см, центърът на което отстои на 36 см от ръба на дясната пета. Била констатирана контузия на гръден кош, контузия на дясното коляно, контузия на лявото коляно, счупване в горна трета на лява тибия /голям пищял/, травматични отоци и кръвонасядания в гореописаните области, които са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, отговарят да бъдат получени в указаните време и начин.

Счупването на лявата тибия /голям пищял/ е обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 2,5-3 месеца. В своята съвкупност, останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищцата продължила да не се възстановява и на 18.04.2023г. й бил издаден талон за МЕ. След обследване от ЛКК, бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност № Е 20231385225 за 30 дни - от 19.04.2023 г. до 18.05.2023 г. Въпреки провеждано лечение, болките не отминавали. Напротив, ставали по-силни и нетърпими, ищцата не можела да върви, наложило се да ползва количка, а след това и патерици.

Изпитвала болки по цялото тяло, не можела да се обслужва сама и станала зависима от близките си, което я натоварвало и станала раздразнителна и избухлива. Била тревожна, не можела да спи, сънувала кошмари, получавала пристъпи на паника, ограничила контактите с приятели. Състоянието й не се подобрявало и на 19.05.2023 г. се наложило издаването на болничен лист за временна нетрудоспособност № Е 20231385502 за 30 календарни дни - от 19.05.2023 г. до 17.06.2023 г., а след ЛКК и болничен лист № Е 20231902278 за още 20 дни.

Прекарала в болничен общо 164 дни. На 08.02.2024г. било изпратено уведомление за неимуществени вреди към Гаранционен фонд, който отказал изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи банкова сметка, по която иска да получи присъденото й обезщетение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Гаранционен фонд е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на фонда по реда на чл.557, ал.1, т.1 КЗ, а в условията на евентуалност оспорва размера на заявената претенция.

Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата. Сочи, че не са налице доказателства относно твърдения механизъм на настъпване на процесното събитие. Твърди, че посоченият механизъм на получаване на уврежданията е основан единствено на твърдения на заинтересовано лице. В съставения КП не бил описан механизъм и причини за настъпване на ПТП, същият не можел безспорно да установи настъпване на твърдяното ПТП и по чия вина е. Твърди, че настъпилият инцидент представлява трудова злополука и редът за получаване на обезщетение е друг. Ищцата вече била получила обезщетение от работодателя. Оспорва твърдените от ищцата увреждания да са настъпили от процесното ПТП в резултат на поведението на неустановен водач. Твърди, че ищцата е пресякла внезапно, без да е изпълнила изискванията на ЗДвП /движела се е неправилно по пътното платно, пресякла е на неопределено за целта място, не се е съобразила с приближаващи пътни превозни средства/ и в този смисъл вина за настъпилото ПТП има единствено С. К..

Оспорва ищцата да търпи болки и страдания, както и да получава пристъпи на паника, да 2 сънува кошмари, да изпада в стрес. Оспорва размера на вредите като прекомерен. Сочи, че от ищеца са изискани доказателства във връзка с предявена пред фонда претенция, които не били представени. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат твърденията и възраженията си.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В приетия по делото препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 847/14.05.2023г. е посочено, че на 05.04.2023г., около 06:05 часа, в гр. Варна, на бул.

„Константин и Фружин“ е настъпило ПТП, при което неизвестно МПС е блъснало ищцата, която се придвижвала като пешеходец, с което й били причинени следните травматични увреждания: контузия на гръден кош и на дясно и ляво колена, счупване на лява тибия /голям пищял/.

За процесното ПТП е образувано ДП № 181/2023 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК, което е спряно с Постановление № 7402/10.10.2023г., тъй като в срока по чл. 234, ал. 1 НПК авторът на Д.ието не е открит. От досъдебното производство е видно, че от видеоматериалите не е възможно да се изведат идентификационни данни за процесното превозно средство.

Видно от представените по делото болнични листи, медицински протоколи и амбулаторни листи, ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност за общо 164 дни след ПТП за периода от 05.04.2023 г. до 15.09.2023 г.

От приобщените медицински протоколи на ЛКК № 0000005704/18.04.2023г., №**********/22.05.2023г., № 0000006041/19.06.2023г. и приложените към тях амбулаторни листи се констатира, че вследствие на ПТП ищцата е претърпяла контузия на коляното, контузия на гръдния кош и счупване на горния край на тибията /голям пищял/. Придвижвала се с патерица, като се оплаквала от палпаторна болезненост в областта на дясна колянна става, като движенията са запазени по обем, болезнени. Оток и палпаторна болезненост в областта на лява колянна става. Танц на пателата/ +/ Движенията са запазени по обем, но болезнени. Палпаторна болезненост в областта на лява гр. половина на ниво 4-то, 5-то ребро и по предна аксиларна линия.

Със застрахователна претенция вх. № 24210036/09.02.2024 г. ищцата е отправила до Гаранционен фонд искане за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП. В отговор е изпратено писмо от Гаранционен фонд вх. № 24-01-62/28.03.2024 г., в което е обективиран отказ за изплащане на обезщетение по съображения за недоказаност на претенцията.

Според показанията на св. Р. К. (дъщеря на ищцата), след ПТП пострадалата треперела и нямала спомен за случилото се, като единствено отговорила, че си спомня удара и оказаната й непосредствено след това помощ от страна на трето лице. Била притеснена от вероятността да бъде приета за болнично лечение. Не сочи да е изгубила съзнание след ПТП. Ищцата не могла да се обслужва сама. Придвижването й в първите дни след ПТП било затруднено, било й трудно да се изправя, което наложило използването на инвалидна количка, впоследствие заменена от проходилка и патерици. В период от около 2 седмици били полагани постоянни грижи за ищцата от близките й, включително за посещение на тоалетна. Около 3-4 месеца свидетелката й помагала, тъй като пострадалата живеела със съпруга си и сина си и й било неудобно те да й помагат. Болките у пострадалата продължили дълго време, приемала болкоуспокояващи. Сънят й бил нарушен, будела се вечер, сънува кошмари и към настоящия момент. Възстановителният процес преминал трудно, като имала затруднения със сгъването на лявата колянна става, което й пречело и при изкачване на стълби. След махане на ортезата направили два курса физиотерапия. След 3

ПТП пострадалата се променила, изпитвала много силни притеснения, продължава да е нервна, изменил се в негативен аспект и социалният й контакт с други хора. Повече от 2 години след ПТП не преминавала през участъка, където настъпило ПТП и имала нужда от съпровождане от друго лице по пътя си към работното място.

За установяване механизма на ПТП е изготвена по делото КСВМАТЕ, от която се установява, че водачът на неидентифицираното МПС се е придвижвал по бул. „Константин и Фружин“ в посока от север към юг, в лявата лента на платното за движение. Пострадалата предприела пресичане на западното платно за движение в рамките на напречна пътна маркировка „пешеходна пътека“, като след преминаване от дясната лента и при навлизане в лявата лента, била ударена от неизвестно МПС, което експертът оприличава на микробус марка „Форд“, модел „Транзит“, производствен модел от 2006 г. до 2013 г. По отношение на МПС от този вид, вещото лице сочи, че опасната зона за спирането му при установената скорост на движение в случая от 21.85 км/ч е в размер на 11.93 метра. Вследствие на удара, тялото на ищцата било отместено в посока юг, по посока на движението, където паднала на пътната настилка. В открито съдебно заседание вещото лице подчертава, че участъкът е осветен от изкуствено улично осветление и от намиращата се в непосредствена близост поликлиника. Не констатира наличието на други МПС или предмети, които да ограничат видимостта на водача преди настъпване на удара. Експертът посочва, че ищцата също е била способна да възприеме приближаващото се МПС. В три варианта са представени възможностите за изчисляване на разстоянието, на което се е намирало МПС в момента, в който пострадалата е навлязла на пътното платно, като в зависимост от скоростта, с която се е придвижвала пешеходката, вещото лице сочи следните стойности: при спокоен ход на движение на ищцата и при изминати 5 метра от пешеходната пътека към момента на удара МПС, се е намирало на