Решение № 302 от 22.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Плевен, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20214400500641 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 695 от 09.07.2021г., постановено по гр.д.№ 20214430101858 описа на Плевенски районен съд за 2021г. е осъдил Главна дирекция „***“, с адрес на управление гр. София, ул. „***“ № ***, представлявана от директора Н.С.Н., да заплати на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР, на

В. КР. Г. от гр. Плевен сумата

882.15лв.- главница, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.04.2019г. - 10.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху главницата от 882.15лв за периода от падежа на всяко месечно плащане до датата на подаване на исковата молба в размер на 96.62 лв.

1

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер на 100лева, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК – на ищеца 300лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Главна дирекция ***, гр.София, подадена чрез ст.юрисконсулт СТ.

Н., в която се правят оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано на събраните доказателства.

Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли окръжния съд да постанови решение, с което да бъде отменено решението на Плевенски РС и да бъде решен спора по същество, като бъде отхвърлен предявеният срещу дирекцията иск, както и да бъдат присъдени направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата В. КР. Г., чрез пълномощника си адв.В.

П., е взел становище, че въззивната жалба не е основателна и моли да бъде оставена без уважение, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за адв. В. П..

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Безспорно е между страните, че през процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Признава се от ответника, че ищецът е служител на *** – МВР и през процесния период той е заемал длъжността „Командир на екип“ в РСПБЗН Плевен към ОДПБЗН - Плевен при *** – София, МВР. Съгласно събраните писмени доказателства – платежни бележки и счетоводна справка за трудови възнаграждения на ищеца през процесния период 01.04.2019-10.07.2020г. са му начислени и заплатени суми за нощен труд. Безспорно е, а се установява и от приетите от Плевенски РС писмени доказателства, че ищецът е положил 730ч. нощен труд за периода, като за този положен нощен труд не е 2 направено преобразуване на нощен към дневен труд, с коефициент 1,143.

Положеният нощен труд е бил заплащан по 0.25 лв./час. Съгласно приложената справка, нощният труд, приравнен в дневен, с коефициент 1.143 се равнява на 834.390часа, като се явява разлика от 104.390часа.

Спорно е дължи ли ответникът претендираното от ищеца като неизплатено в срок трудово възнаграждение, на какво основание и в какъв размер.

За да се произнесе по спора, въззивния съд съобрази следното:

Извършвайки самостоятелна преценка на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, настоящият състав на Плевенски ОС приема, че районният съд е направил погрешна правна квалификация на спора и на действително претендираното от ищеца вземане, като е възприел безкритично и възпроизвел в решението си правната квалификация на спорното право посочена от ищец, вместо да я изведе от твърдените от него факти. В резултат на това РС-Плевен е счел, че се касае за претенция за заплащане на положен извънреден труд и като приел, че са приложими към правния спор нормите на чл. 178, ал. 1 т. 3 от ЗМВР, присъдил в полза на ищеца сумата 882.15лева, представляваща възнаграждение за положен 104.390часа извънреден труд, получени вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.04.2019г. – 10.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 16.03.2021г., до окончателното изплащане. Изхождайки от същите факти, Плевенски окръжен съд счита, че се касае за претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд/ след преобразуване на нощните часове положен труд в дневни/, а не за заплащане на положен от ищеца извънреден труд, което е нещо различно.

За да се приеме, че се касае за незаплатен извънреден труд е необходимо да е наведен довод, че положеният от ищеца нощен труд дори след преобразуването му в дневни часове, се явява положен извън установеното за него работно време. Никъде в исковата молба не се твърди и не се обосновава, получената след преобразуване на нощния в дневен труд разлика от 114.40ч./според ищеца/ да излиза от рамките на установеното за него работно време, за да се счита за извънреден труд. Твърдението е само, че 3 не е надлежно заплатен положеният от ищеца нощен труд чрез преобразуването му към дневен при прилагане на определен коефициент 1,143. Поради това, при липсата на изрични твърдения за полагане на труд извън установеното за него работно време, което е основна характеристика на „извънредния труд“, според легалното му определение/чл. 143 от КТ/, не може да се квалифицира претенцията на ищеца като такава за извънреден труд, независимо че той така я е нарекъл.

Според настоящия състав, приетата от РС-Плевен погрешна правна квалификация на спора и на претендираното вземане, не е довела до разглеждане на непредявен иск, тъй като в действителност първоинстанционният съд е изследвал наведените от ищеца факти и обстоятелства. За изложената в исковата молба фактическа обстановка твърденията за положен от ищеца нощен труд, който не е надлежно заплатен от работодателя, след преобразуването му към дневен, от Плевенски РС са събирани необходимите доказателства. Релевантните за спора обстоятелства са установени. В такъв случай, въззивният съд определяйки действителната правна квалификация, следва да разреши спора по същество.Съдът приема,че претенцията на ищеца е за заплащане на допълнително възнаграждение за положения от него нощен труд за периода 01.04.2019г.-10.07.2020г., общо в размер на 800часа, за които след преобразуването им в дневен труд, при прилагане на коефициент 1,143, се дължи сумата 914.40лв. за получената в резултат на това преобразуване разлика, която според ищеца е 114.40часа.

Исковата претенция впоследствие е намалена на 882.15лв./.Сумата е претендирана, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.03.2021г. до окончателното и изплащане. Претендирана е и лихва за забава в размер на 50лв. за периода от първата изискуемост 01.07.2019г. до подаване на исковата молба, увеличена в последствие на 96.62лв.

Съдът намира, че исковата претенция е частично основателна. В чл. 178 и чл. 179 от ЗМВР са посочени видовете допълнителни възнаграждения, които се изплащат на държавните служители, като в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, а в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа, което характеризира този труд като „нощен труд“, според 4 легалното определение за това в чл. 140, ал. 2 от КТ. Посочените норми на чл.178,ал.1 т.3 и чл. 179, ал.1 от ЗМВР регламентират два различни вида допълнителни възнаграждения, които се дължат на държавните служители в МВР на самостоятелно правно основание и които не бива да бъдат смесвани.

Неслучайно и в КТ двете понятия са дефинирани поотделно, като уредбата на нощния труд е дадена в чл. 140 на КТ, който се намира в раздел І – редовно работно време, а уредбата на извънредния труд е дадена в чл. 143 и следв. от КТ, за които е обособен специален раздел ІІ – извънреден труд. Съществената разлика между тези два вида труд е, че докато нощния труд се полага в точно определен времеви отрязък от денонощието /от 22,00ч. до 6,00ч./, той по презумпция се полага в рамките на нормалната продължителност на работното време, докато извънредния труд, независимо от това дали е положен през деня или през нощта, се явява положен извън установеното за служителя работно време.

Положеният през нощта /от 22,00 ч. до 6.00ч./ труд може да се окаже и извънреден, но не защото след преобразуването му в дневен при прилагане на коефициента 1,143. остават незаплатени часове, а само когато е положен такъв извън установеното за конкретния служител работно време.

Този извод се подкрепя и при съобразяване нормите на чл. 9а, 9б и 9г от Наредба за работното време, почивките и отпуските. В чл. 9б, ал.1 от този Наредба е предвидено при сумирано изчисляване на работното време по чл.

142, ал.2 от КТ /както в случая/, да се определя норма за продължителност на работното време за периода, като нормата се определя в часове, при което броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време. В чл. 9г от същата Наредба е предвидено, че отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред Инспекцията по труда. Следователно, за да се направи извод налице ли е положен извънреден труд за периода на сумирано изчисляване на работното време, е необходимо да се съпостави посочената в чл. 9б конкретна норма за продължителност на работното време, определена за периода, с общия брой 5 на отработените часове от работника или служителя за същия период /в т.ч. дневни и нощни/ и ако общият брой на тези отработени часове надвиши нормата за продължителност на работното време, тогава може да се направи извод, че е налице положен извънреден труд.

Поради липса на твърдения, че нощният труд е положен извън рамките на установеното за ищеца работно време или на твърдение, че в края на всеки период, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, общият сбор на отработените от ищеца часове дневен и нощен труд, надвишава определената норма за продължителност на работното време за периода, настоящата инстанция не е правила повторен доклад и не е давали нови указания на ищеца за събиране на доказателства за извънреден труд, тъй като горните не са сред наведените и подлежащи на доказване факти.

Касае се за дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд, който не е бил адекватно заплатен поради това, че не е бил преобразуван в дневен с прилагане на коефициента 1.143, чието приложение следва от нормата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ във вр. с чл. 140,ал.1 от КТ. Поради това за случая следва да намерят приложение нормите на чл.

9,ал.2 от НСОРЗ, вр. чл. 140, ал.1 от КТ и следващия от тяхното прилагане коефициент 1,143 при преобразуване на нощния труд в дневен. Нормата на чл. 188,ал.2 от ЗМВР изрично предвижда, че „държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00часа, се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда“. Специалната закрила включва действието на разпоредбите на по-високия по степен нормативен акт/КТ/ по отношение на лицата за които е предвидена –държавните служители на МВР/какъвто безспорно е и ищеца/.Тя намира израз в правото на тези служители да полагат нощен труд при условията, предвидени в КТ, а това означава, че по отношение на тях е приложима нормата на чл. 140 от КТ /Нощен труд/, според която нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Именно затова и при прилагане нормата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ се получава коефициент 1,143 при преобразуване на нощните часове в дневни, тъй като този коефициент е частно между нормалната продължителност на дневното и на нощното работно време /8 към 7 e равно на 1,143/.