Решение № 66 от 21.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Велико Търново, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500506 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 161 от 11.08.2023 г. по гр.д. № 126/2023 г. Окръжен съд Габрово е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Б. С.

М. сумата от 4500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП 165/2020 г. по описа на РУ Дряново за извършени престъпления по чл. 316, пр. 1 вр. чл.

309, ал. 1, пр. 1 НК, за които е бил признат за невиновен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния му предявен размер от 26000 лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Б. С. М. в частта, в която е отхвърлен искът – за горницата над 4500 лв. до пълния претендиран размер от 26000 лв. Наведени са доводи за неправилна оценъчна преценка относно причинените вреди и по-конкретно за сериозното увреждане на здравето в резултат на получения миокарден инфаркт. С оглед на това, 1 жалбоподателят счита, че съдът е следвало да определи значително по-високо по размер обезщетение за претърпените неимуществени вреди. М. е изпитвал силни болки и страдания не само непосредствено след настъпване на инфаркта, но и продължителен период след това. Животът му е променен завинаги, следвало е да започне специални диети, прием на медикаменти, като и към настоящия момент не е възстановен напълно и не се очаква възстановяване. Бил с изключително добро име в обществото, ползвал се с авторитета на добър професионалист и почтен човек. Наказателното преследване му се отразило изключително негативно, бил силно притеснен за това как ще приемат хората около него тези обвинения. С оглед на това се сочи, че определящо значение за размера на обезщетението има не продължителността на наказателното преследване, а тежестта на увреждането, получено от ищеца, и което ще има неблагоприятни последици до края на живота му.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде уважен изцяло предявения иск за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор по тази жалба, но в съдебно заседание заема становище за нейната неоснователност.

По делото е постъпила и въззивна жалба от Прокуратурата на Република България. Излагат се доводи, че от събраните по делото доказателства не се установява безспорно наличието на всички изброени от ищеца вредни последици. Сочи се, че мотивите на съда са вътрешно противоречиви, като се коментира заключението на съдебно-медицинската експертиза. По делото не е доказана по несъмнен начин причинно следствената връзка между воденото наказателно производство и твърдяните неимуществени вреди. Липсва произнасяне и по възраженията на Прокуратурата в тази посока. Не са отчетени видът, предметът, тежестта и наказуемостта на конкретно предявеното обвинение, липсата на мярка за неотклонение и мярка на процесуална принуда, както и разумните срокове за приключване на производството. Уваженият размер не кореспондира с вида и интензитета на реално претърпените вреди, и е прекомерно завишен.

Отправено е искане решението да бъде отменено в частта относно 2 уважения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди или се постанови друго, с което той се намали, съобразно принципа за справедливост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор по тази жалба, но в съдебно заседание същата се оспорва като неоснователна.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Б. С. М. против Прокуратурата на Република България за репариране на неимуществени вреди, търпени вследствие на поддържано обвинение за престъпление по чл. 316, пр. 1 вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 НК, по което е бил оправдан, като вредите ищецът оценява на 26000 лв., която сума претендира, ведно със законната лихва от 19.01.2021 г. до окончателното изплащане.

Излага обстоятелства, че е човек с безспорно добро име и авторитет, с утвърдена експертиза и лоялност към обществото и своя работодател, като с повдигането на обвинение е засегнат и уронен престижът му на доблестен и почтен служител. Повдигането на обвинение предизвикало силни тревоги и притеснения за това как би се отразило това обвинение на неговата професионална дейност. Изпаднал в силен емоционален стрес, затворил се в себе си, чувствал се подтиснат, загубил съня си. Ден след като представителя на Районна прокуратура Дряново внесъл протест срещу постановеното оправдателно решение, М. получил миокарден инфаркт, което наложило 3 двукратното му постъпване на лечение в болнично заведение. След изписването се наложило трайно да се лекува с медикаменти, животът му се променил коренно, имал нужда от постоянни грижи за себе си от трети лица.

Освидетелстван от ТЕЛК. Лишил се от любимото си хоби – лова, тъй като са му отнети всички притежавани от него оръжия.

С отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България е направила следните възражения: Не са доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и по-конкретно вредните последици за ищеца да са резултат единствено и само от воденото наказателно производство. Сочи се, че спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение, повдигнатото обвинение не е за тежко престъпление, разследването и съдебното производство по внесеното от съда предложение по чл. 78а НК са протекли в разумни срокове. Не са ангажирани доказателства за увреждането на физическото здраве на ищеца, твърдените от него емоционални преживявания и причинно-следствената връзка с неоснователното обвинение, както и че вредите надхвърлят обичайните такива при водене на наказателното производство. Не се доказва оръжието на ищеца да е иззето по разпореждане на Прокуратурата във връзка с конкретното обвинение.

Оспорва се началният момент на претенцията за лихва за забава.

С обжалваното решение съдът е приел, че са налице основанията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца и като са анализирани правно значимите към определяне на размера му факти, е приет за справедлив размер на обезщетението сумата от 4500 лв., в каквато част предявеният иск е уважен, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението – 07.10.2021 г. до окончателното изплащане, като претенцията за разликата до 26000 лв. е отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. На 15.01.2021 г. Б. С. М. е привлечен като обвиняем по ДП 165/2020 г. на РУ Дряново за това, че на 04.10.2017 г. в гр. Дряново, съзнателно се ползвал пред администрацията на Община Дряново от неистински частен документ – 1 бр. заявление до Кмета на Община Дряново, за издаване на разрешение за 4 отсичане на над 5 бр. дървета и на лозя над 1 дка, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.

316, пр. 1 вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 НК. Постановлението за привличане е предявено на 19.01.2021 г., на същата дата ищецът е разпитан като обвиняем.

Не е вземана мярка за неотклонение. На същата дата му е предявено разследването. След извършване на допълнителни процесуални действия, на 02.03.2021 г. с протокол отново е предявено разследването на М..

Районна прокуратура Габрово, ТО Дряново е внесла на 13.04.2021 г. в Районен съд Дряново предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК спрямо М. за деянието, за което е привлечен като обвиняем. Образувано АНД № 58/2021 г. на Районен съд Дряново. Насрочено съдебно заседание на 28.04.2021 г., отложено по искане на процесуалния представител на обвиняемия, на 31.05.2021 г. проведено съдебно заседание, като и на двете дати М. се е явил лично.

С решение № 37/31.05.2021 г. по АНД № 58/2021 г. на Районен съд Дряново признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 316, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 НК.

На 14.06.2021 г. по внесен протест против постановеното решение е образувано ВАНД № 169/2021 г. на Окръжен съд Габрово. Проведено едно съдебно заседание, на което М. се е явил лично.

С Решение № 58/07.10.2021 г. по ВАНД № 169/2021 г. на Окръжен съд Габрово първоинстанционното решение е изменено в частта относно мотивите и основанието за оправдаването на Б. М., като е прието, че обвинението за престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК не е доказано и е налице основанието на чл. 304 НПК за оправдаване на обвиняемия, като решението в останалата му част е потвърдено. Решението на Окръжен съд Габрово е окончателно.

От приложените трудов договор, експертни решения на ТЕЛК се установява, че ищецът работи като старши лесничей.

Видно от епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр.

Варна ищецът е постъпил в лечебното заведение на 16.06.2021 г., изписан на 21.06.2021 г. Поставената диагноза е исхемична болест на сърцето, остър долен и деснокамерен миокарен инфаркт, коронарна атеросклероза – 5 двусъдова болест, непродължителна камерна тахикардия, дислипидемия.

Изписан с подобрение и препоръки за подходящ хигиенно-диетичен и адекватен двигателен режим. На 26.07.2021 г. отново постъпил в лечебното заведение – епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна, изписан на 27.07.2021 г. Поставената диагноза е исхемична болест на сърцето, долен и деснокамерен миокарден инфаркт в хроничен стадий, коронарна атеросклероза – двусъдова болест, дислипидемия. Изписан с подобрение и същите препоръки.

Видно от Експертно решение № 90349/11.02.2022 г. на ТЕЛК освидетелстван с 80 % трудова неработоспособност за една година, а с Експертно решение № 90132/18.01.2023 г. – с 50 % трудова неработоспособност за две години.

Изслушана е съдебно медицинска експертиза, която установява, че на 16.06.2021 г. М. е получил остър миокарден инфаркт, по повод на който е приет в болница и лекуван до 21.06.2021 г. Поставен му е стент на дясна коронарна артерия и е установено стеснение и на лява коронарна артерия, наложило повторно постъпване в болница на 26.07.2021 г., където му са поставени два стента и на лява коронарна артерия. Нарушеното коронарно кръвообръщение на сърцето, независимо от това дали е настъпило остро или е хронично, води до ограничаване на физическия капацитет на болния. Това е наложило и определяне на процент нетрудоспособност на ищеца. Периодът на нарушен комфорт на живота на М. е бил от момента на получаване на острия миокарден инфаркт и продължава към настоящия момент, като през първата година от получаването на инфаркта е било необходимо да се спазва по-строг режим на ограничена физическа активност. Болката при миокарден инфаркт е с висок интензитет и се определя като една от най-силните болки, които изпитва човек. Може да трае от минути до часове и да бъде с различна интензивност. След преминаване на острия период, след предприемане на медикаментозно лечение и/или инвазивно кардиологично лечение чрез поставяне на стент болковият синдром се овладява. В хроничния стадий на миокарден инфаркт може да има периодично усещане за стягане и болка в гърдите с различен интензитет, които се провокират от физическо и психическо напрежение. Пълно възстановяване на ищеца не може да настъпи, тъй като се касае за хронично заболяване на коронарното кръвообръщение.