Решение № 94 от 08.04.2026, Районен съд - Хасково

Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– И. Н. П., ЕГН **********, от ****, е депозирал жалба против Наказателно постановление № ****. на Началник група в ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което за това, че на ****. в **** часа, в гр.****, на бул.“****“ до аптека „****“ в посока към бул.“****“, управлява собствения си лек автомобил „****“ с рег.№ ****, като водача П. не използва обезопасителен колан по време на движение с който автомобила е оборудван, с което за виновното нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 точки.

В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява, не взема становище по жалбата си. Упълномощеният негов процесуален представител поддържа жалбата, счита, че административното обвинение не е доказано, тъй като полицейските служители не си спомняли за случая, счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, пледира за отмяната му.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата- Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“- редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, пред компетентен орган да я разгледа орган- Районен съд- Хасково. Във връзка с оспорване от страна на жалбоподателя, на подписването и връчването на наказателното постановление, съдът назначи съдебно-почеркова експертиза. Видно от заключението на същата, подписа на нарушител в обжалваното наказателно постановление не е поставен от жалб.И. П.. Доколкото в тежест на адм.наказващия орган е да докаже датата и начина на връчване на обжалваното наказателно постановление, с оглед преценка редовността на жалбата, то в случая това не е сторено. И доколкото неизпълнението на задължението на адм.-наказващия орган не следва да носи неблагоприятни последици за жалбоподателя, то съдът прие жалбата за подадена в срок и разгледа същата.

По фактическата обстановка се установи, че на ****. вечерта, полицейските служители И. К. и В. К. – служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Хасково, изпълнявали служебните си задължения, като осъществявали контрол над движещите се МПС в района на бул.“****“до **** и аптека „****“. В ****. същите видели приближаващ лек автомобил, движещ се по булеварда в посока към бул.“****“. Спрели същия за проверка, като установили, че спрения автомобил е „****“ с рег. № ****, а водачът му е настоящият жалбоподател И. Н. П.. Костатирали също, че водачът не е сложил предпазен колан. За констатираното нарушение, на водача П. бил съставен АУАН серия GA, №****/****., в който актосъставителят И. К. описал 1 констатациите, като описал нарушение- не използване обезопасителен колан по време на движение. Като нарушена била описана разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Актът бил изготвен и връчен същата вечер на нарушителя И. П., който го подписал, без да описва възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № ****. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което за виновното нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на водача му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50лева, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 точки.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е приета като подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неснователна.

Доказателствата по делото са еднопосочни и безпротиворечиви, а именноописаните по-горе АУАН и НП, показанията на разпитаните свидетели И. К. и В. К..

Описаното нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, е констатирано, описано и правилно отнесено към съответната правна норма. Съобразно разпоредбата на горепосочения текст, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

От свидетелските показания се установи, че водачът И. П. е управлявал посоченото МПС без да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Свидетелят В. К. заявява в показанията си, че са спрели водача, защото са забелязали по време на приближаването му, че водачът е без поставен обезопасителен колан, което било и причината, за да го спрат.

Свидетелят е категоричен, че за да спрат един автомобил за проверка във връзка с непоставен обезопасителен колан, следва да са убедени, че и двамата с колегата си са видели, че водача е без поставен колан по време на движение.

Спомня си също, че на мястото, на което са били застанали, е след завой, като автомобилите се движели бавно и можели безпрепятствено да видят дали водачът е с поставен или без поставен обезопасителен колан. Тези му показания се потвърждават от показанията на св.И. К., които са в същата насока и изцяло подкрепящи заявеното от св.К..

Същите са възприели ставащото в тъмната част на денонощието, но са били на осветено място, на разстояние от автомобила на жалбоподателя, което позволява правилно и без съмнение да видят и възприемат извършването на посоченото в АУАН и НП нарушение.

Показанията на свидетелите са логични, последователни, без вътрешни противоречия, дадени са от полицейски служители- възприели станалото в рамките на изпълняваните служебни правомощия и задължения, чието внимание е било насочено именно в тази насока, поради което и съдът ги възприе и кредитира като достовернии.

Съдът не отчете наличие на някакви неясноти или противоречия в показанията на тези свидетели, нито пък обстоятелства, водещи до извода за 2 неподкрепеност на фактическата обстановка, описана в АУАН и НП от свидетелските показания. Липсата на детайлна конкретика в показанията на разпитаните двама свидетели не може да се приеме като неустановеност или още повече- като противоречие с описаната фактическа обстановка в обжалваното НП. Логично е полицейските служители да не си спомнят детайлно ситуация от преди повече от 2 години и то при ежедневна натовареност с различни граждани. Но и в случая съдът не констатира разминавания или противоречие между заявеното от полицейските служители и описанието на фактическата обстановка в АУАН и НП.

Следва да се отбележи, че в противовес на заявеното от полицейските служители не се представят каквито и да било факти или доказателства, които да оборват така установената фактическа обстановка. В този смисъл съдът намира, че законовата презумпция, въведена от чл.189, ал.2 от ЗДвП, остана неопровергана и следва да се приеме, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, предвидено в чл.137А, ал.1 от ЗДвП, за което нарушение е следвало да бъде санкциониран с предвиденото в съответната административно-наказателна разпоредба наказание.

При издаването на процесното постановление административно-наказващия орган е изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и доказателства, правилно е квалифицирал нарушението, правилно е съобразил и текста от закона - предвиждащ наказание за въпросното нарушение. В тази връзка издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.

С оглед изложеното и предвид установените факти по делото, съдът приема, че в случая както от обективна, така и от субективна страна жалбоподателят е нарушил задължението си, вменено с разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗдвП, като въпреки задължението си, като водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не е използвал обезопасителен колан, с какъвто управляваното МПС е оборудвано.

В случая нарушението е описано и доказано по безспорен начин, като не се откриха обстоятелства, които да внасят съмнение в това, т.е. наказателното постановление е издадено при условията на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, включително и тази на ал.1, т.5 от същата разпоредба, а именно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено същото и обстоятелствата, при които е извършено. Времето, мястото на нарушението и начинът на извършването му са установени по недвусмислен и безспорен начин, като тяхното изписване не предпоставя объркване или невъзможност за разбиране на вмененото на водача нарушение. Не се представиха доказателства – сочещи противното или внасящи основателни и подкрепени с доказателства съмнения в установеното.

Констатациите описани в АУАН, в последствие пренесени и в издаденото наказателно постановление съответстват на изписаните разпоредби на ЗДвП, които водачът е нарушил и на изяснената в съдебно заседание фактическа обстановка.

Следва да се отбележи, че законовата презумпция предвижда наличието на доказателствена сила на редовно съставените актове- до доказване на противното. Такъв вид доказване следва да бъде осъществено с надлежни доказателства и доказателствени средства, като единствено представянето на 3 възражения и неподкрепено заявление, че констатираното от контролните органи не отговаря на истината, не е достатъчно. За да бъде установено и доказано удно адм.нарушение, същото следва да е установено по време, място и начин на извършването му, както и да е установен нарушител. Така установената фактическа обстановка следва да е отнесена към съответната материална норма, която е нарушена, а след това- към съответната санкционна такава, предвиждаща съответното адм.наказание. В случая при служебно извършената от съда проверка на протеклото адм.-наказателно производство, не се установиха съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до нарушено право на защита на жалбоподателя. Убеждението на жалбоподателя за недостоверност на изнесените факти и обстоятелства от свидетеля по установената фактическа обстановка не може да се приеме като обстоятелство, оборващи тези показания и още повече- наличието на законови основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Като цяло, съдът не възприе възраженията на жалбоподателя, но дори и при тяхното възприемане, посочените такива не сочат съществени процесуални нарушения, които да са от рода на тези- налагащи отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В този смисъл съдът намира, че законовата презумпция, въведена от чл.189, ал.2 от ЗДвП, остана неопровергана и следва да се приеме, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, предвидено в чл.137А, ал.1 от ЗДвП, за което нарушение е следвало да бъде санкциониран с предвиденото в съответната административно-наказателна разпоредба наказание.

При издаването на процесното постановление административно-наказващия орган е изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и доказателства, правилно е квалифицирал нарушението, правилно е съобразил и текста от закона - предвиждащ наказание за въпросното нарушение. В тази връзка издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.

Разпоредбата на санкционната норма– съответстваща на нарушението предвижда наказание „Глоба“ е с установен размер от 50лв. (чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП- действащ към момента на извършване на описаното адм.нарушение) и доколкото този размери е с фиксирана стойност, то няма възможност за изменението му.

Съобразно разпоредбата на чл.6, т.18 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан или носене на каска се отнемат от нарушителя 10 контролни точки- колкото са отнети и на жалб.И. П., като и в тази част издаденото наказателно постановление не страда от пороци.