Решение № 3312 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3312 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20261110207215 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ ООД, ЕИК ********, чрез адв. Т., срещу Наказателно постановление № 22-2600229/23.04.2026 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София (Д“ИТ“ – София), с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 3, т. 2, вр. чл. 416, ал. 8 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер 7669,38 евро за нарушение на чл.

60, ал. 1, вр. чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се поддържа, че в случая е налице неправилна квалификацията на нарушението, както и липса на детайлно описание на нарушението. Акцентира се, че не става ясно до каква степен и в какво точно се изразява нарушението, тъй като е налице противоречие между твърдяното в обстоятелствената част на наказателното постановление, че нарушението се изразява в липса на обезопасяване срещу падане между първа до 4-та етажна плоча, като същевременно в скоби е отразено, че е поставен по 1 един парапет между 1-ва и 2-ра плоча. Същевременно, не бил анализиран и изследван снимковият материал, предоставен в изпълнение на предписанията от Протокол за извършена проверка № ПР2610415 от 30.03.2026 г. На следващо място се сочи, че неправилно нарушението е квалифицирано като извършено в условията на повторност, доколкото липсват доказателства за редовно връчване, съответно влизане в сила на предходно наказателно постановление, цитирано в процесния акт, а освен това в НП от 26.03.2025 г. е описано изпълнително деяние на различно по вид нарушение. Аргументира се наличие на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

Въз основа на посочените аргументи се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Т., с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в ангажирани по делото писмени бележки процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.С., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт.

Последната, в дадения ход по същество, моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

Депозираната жалба срещу процесното накзателно постановение е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Софийският районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната 2 фактическа обстановка:

На 10.03.2026 г. била извършена проверка от служители на ДИТ – София, сред които и свидетелят А., по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на място в строителен обект: „Етап 1 - Нежилищна сграда за безвредно производство трикотаж и конфекция“ по КККР ***.****, УПИ - ****, кв. 13А, местност „***“, район ****, със строител „*****“ ООД, ЕИК ********.

При проверката на място в горепосочения обект проверяващите установили, че строителят не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работниците в строителния обект, като не е обезопасил срещу падане от височина на хора и предмети конструктивните отвори, където са изградени външни стени от 1-ва до 4-та етажна плоча /от 1-ва до 2-ра етажна плоча само на места бил поставен по един парапет/ и покрива с тераса, чрез приспособления, изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.

С оглед така направените констатации и на основание чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ, на 10.03.2026 г. св. А. издала Акт за спиране на СМР на проверявания обект – „Етап 1 - Нежилищна сграда за безвредно производство - трикотаж и конфекция“ по КККР ***.****, УПИ - ****, кв. 13А, местност „***“, район ****, със строител „*****“ ООД, ЕИК ********, с изключение на дейностите по обезопасяването му.

Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2610415/30.03.2026 г., препис от който бил връчен срещу подпис на представител на дружеството „*****“ ООД, ЕИК ********.

На 13.03.2026 г. констатираните в хода на проверката нарушения били отстранени от страна на главния изпълнител на обекта „*****“ ООД, ЕИК ********, за което бил съставен констативен протокол за отстраняване на нарушения по обезопасяване на строителния обект, който ведно със снимков материал бил предоставен на компетентните органи, извършващи проверката.

За констатираното нарушение св. А., заемаща длъжността главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – София, съставила АУАН № 22 - 2600229/30.03.2026 г. срещу „*****“ ООД, ЕИК ******** за извършено административно нарушение по чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при 3 извършване на строителни и монтажни работи.

АУАН бил предявен на представител на дружеството – работодател, който след като се запознал със съдържанието му го подписал без конкретни възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № 22-2600229/23.04.2026 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София (Д“ИТ“ – София), с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 3, т. 2, вр. чл. 416, ал. 8 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер 7669,38 евро за нарушение на чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

НП било връчено на представител на въззивника, който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, въз основа на която е инициирано и настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля-актосъставител А., извадка от регистър за проследяване на пратка Интерконект, протокол за извършена проверка № ПР2610415/30.03.2026 г., акт за спиране на СМР от 10.03.2026 г., снимков материал, констативен протокол за отстраняване на нарушения по обезопасяване на строителния обект от 13.03.2026 г., ведно със снимков материал, АУАН № 22 - 2600229/30.03.2026 г., Заповед № 3-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА”ГИТ“, Заповед № ЧР-385/20.03.2024 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, длъжностни характеристики, наказателно постановление № 14-2500061/26.03.2025 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, ведно с доказателства за влизането му в сила.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля-актосъставител А. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна 4 преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля А. Б. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло. Последните са съответни и на останалия събран по делото доказателствен материал, поради което съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи. Изводимо е от показанията на свидетеля също така, че към момента, в който проверяващите са посетили строителния обект, на място е имало работници, които са били пред фургон, след което е бил изчакан техническият им ръководител и е бил извършен оглед на строителния обект, в хода на който са направени и съответните констатации за нарушения на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът ги кредитира напълно.

Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приети от съда по реда на чл. 283 НПК, доколкото същите са относими към предмета на доказване по делото.

В случая следва да се отбележи, че не е налице спор относно правнорелевантните факти, налице е такъв относно приложимото право.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство 5 районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че в настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото Заповед № 3-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА”ГИТ“, Заповед № ЧР-385/20.03.2024 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, длъжностни характеристики.