Решение № 53 от 18.04.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Велико Търново, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20224001000128 по описа за 2022 година С Решение № 3/19.01.2022 год. по т. д. № 68/2021 год. Русенският окръжен съд отхвърлил предявените от „Юробанк България“ АД срещу М. Д. А. и Д. А. Х. искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 - чл. 432 от ТЗ за заплащане в условията на солидарност на сумите: 31 278.76 евро глА.ца за периода 07.09.2017 г.-28.02.2021 г.; 5 719.57 евро възнаградителна лихва за периода 07.03.2018 г. – 09.03.2020 г. - частично от общо дължимата 7 140.90 евро;

5 880.64 евро наказателна лихва за просрочие за периода 07.03.2018 г. – 28.02.2021 г. - частично от 5 907.47 евро; 181.86 евро такси за периода 07.04.2018 г. – 28.02.2021 г.; 94.21 евро застраховки за периода 15.03.2018 г. – 28.02.2021 г. частично от общо 115.02 евро и 184.26 лв. нотариални разноски за периода 15.02.2018 г. – 28.02.2021 г. - частично от 555.81 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на М. Д. А. 3 367 лв. разноски по делото, а на Д. А. Х. – 3 067 лв. разноски.

Въззивна жалба против решението е подадена от „Юробанк България“ АД чрез пълномощника адв. Д. М.. Счита го за неправилно и моли съда да го отмени, като постанови ново, с което да уважи предявените искове. В решението са 1 преписани откъслечно исковите молби и отговорите на страните, а мотивите са общи, частични и без конкретика. Съдът е отхвърлил иска, тъй като не е могъл да установи валутата по кредита. Не се е съобразил с разпоредбата на чл. 162 от ГПК и с Тълкувателно решение № 2/2014 г. от 29.04.2015 г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че „при допустимо уговаряне в чуждестранна валута няма законово основание съдът да присъжда нейната равностойност в евро“. В отговорите на исковата молба ответниците за пореден път са променили възраженията си относно валутата на кредита, като са заявили, че задължението е в швейцарски франкове. В производството по гр. д. № 1953/2015 г. по описа на РРС и в. т. д. № 338/2016 г. по описа на РОС, те са поддържали, че кредитът е в евро и съдът е приел, че кредитът е в евро. Банката се е съобразила с решенията на съда и е започнала да изчислява задълженията в евро.Същият съдебен състав на РОС в настоящия спор е приел, че кредитът е в швейцарски франкове и е постановил противоположно решение без мотиви и без да се произнесе по искането. Искът е доказан по основание – кредитът е усвоен от длъжниците, които са преустановили погасяването му, поради което са налице предпоставките за предсрочната му изискуемост и същата е надлежно обявена. В този случай съдът има задължение да определи размера на задължението. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника адв. Д. М.. Направено е искане за присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В срок е постъпил отговор от ответниците М. Д. А. и Д. А. Х. чрез пълномощника адв. Анна Г.а. Оспорва въззивната жалба и я счита за неоснователна. Ищецът е предявил иск на договорно основание за вземане в евро и съдът, с оглед диспозитивното начало, няма правомощие служебно да определи или да промени предмета на иска. Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо, тъй като предявеният иск е за вземане в евро, а не за левовата равностойност на вземане в швейцарски франкове. Няма противоречие между решението по в. т. д. № 338/2016 г. на РОС и настоящото решение, тъй като в първото решение съдът е приел, че насрещните задължения са в различна валута: валутата на получения кредит е евро, а задължението за връщане е в швейцарски франкове. Искът не е доказан по основание. Влязлото в сила решение не е основание за възникване на ново вземане – в евро, страните не са уговорили такова и то не е възникнало с осчетоводяването му от банката. Ищецът не е доказал и вземане в швейцарски франкове, тъй като чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора са неравнопрА. клаузи – съответно нищожни, съгласно влязлото в сила решение. В жалбата няма оплакване срещу решението в частта, с която е 2 отхвърлен искът за 184.26 лв. нотариални разноски и правилността на съдебния акт в тази част не следва да бъде преценявана. Направено е евентуално искане, ако съдът приеме оплакванията в жалбата за основателно, да се произнесе по възраженията за неравноправност на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 във вр. с чл. 1 и чл. 2 от договора за кредит, за нищожност на договора за кредит и за погасяване чрез плащане, за прихващане и за недължимост на договорни лихви след обявяване на кредита за предсрочна изискуемост, направени в отговора и в допълнителния отговор. Претендира заплащане на разноски съгласно представен списък.

Представени са писмени бележки.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В исковата си молба пред РОС ищецът „Юробанк България ” АД твърди, че на 29.02.2008 год. сключил с ответниците М. Д. А. и Д. А. Х. Договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който банката им предоставила кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 36 330 евро, по курс „купува“ на банката за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита - 0.6215. Кредитополучателят М. Д. А. предявил срещу „Юробанк България ” АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени суми, представляващи валутни разлики. С влязло в сила решение по гр. д. № 1953/2015 г. по описа на РРС банката е осъдена да заплати на М. Д. А. сумата 12 413.38 лв. надвзети валутни разлики и 7 841.41 лв. надвзети лихви, като са прогласени за нищожни клаузите на чл. 3 ал. 5, чл. 6 ал. 3 и чл. 12 от договора за кредит. Сумите са платени от банката по образуваното срещу нея изпълнително дело. Считано от 07.08.2017 г., кредитополучателите не са платили 33 вноски по глА.ца и 32 за лихва. С изрични изявления на банката, връчени на кредитополучателите, кредитът е станал предсрочно изискуем. Към датата на исковата молба общото задължение на кредитополучателите възлиза на 44 624.01 евро: 31 278.76 евро глА.ца за периода 07.09.2017 г. - 28.02.2021 г.; 7 140.90 евро възнаградителна лихва за периода 07.09.2017 г. – 09.03.2020 г.; 5 907.47 евро наказателна лихва за просрочие за периода 07.09.2017 г. до 28.02.2021 г.; 181.86 евро такси за периода 07.04.2018 г.

– 28.02.2021 г.; 115.02 евро застраховки за периода 24.03.2016 г. – 28.02.2021 г. и 555.81 лв. нотариални разноски за периода 15.02.2018 г. – 28.02.2021 г. Като приспада погасените по давност лихви (чл. 111 ЗЗД), претендира ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно част от тази сума, а именно - общо 43 155.04 3 евро, частично от общо 44 624.01 евро и 184.26 лв. – частично от 555.81 лв., от които:

1/ 31 278.76 евро глА.ца за периода 07.09.2017 г. - 28.02.2021 г.;

2/ 5 719.90 евро възнаградителна лихва за периода 07.03.2018 г. – 09.03.2020 г. – частично от 7 140.90 евро;

3/ 5 880.64 евро наказателна лихва за просрочие за периода 07.03.2018 г. до 28.02.2021 г. – частично от 5 907.47 евро;

4/ 181.86 евро такси за периода 07.04.2018 г. – 28.02.2021 г.

5/ 94.21 евро застраховки за периода 15.03.2018 г. – 28.02.2021 г. – частично от 115.02 евро и

6/ 184.26 лв. нотариални разноски за периода 15.02.2018 г. – 28.02.2021 г. – частично от 555.81 лв.

Претендира и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Датата на предсрочна изискуемост според ищеца е 09.03.3020 г.

В писмения си отговор ответниците М. Д. А. и Д. А. Х. са оспорили исковете. Нямат договорно задължение в евро, тъй като такова не е уговорено в договора за кредит. Поетото задължение е в швейцарски франкове. Договорът съдържа неравнопрА. клаузи – чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора и тяхната нищожност е установена с влязло в сила съдебно решение. Сметката за погасяване на кредита е в швейцарски франкове и ответниците нямат сметка в евро, по която да извършват погашения. Не са давали съгласие банката да превалутира кредита от швейцарски франкове в евро. Банката е събирала погасителните вноски в швейцарски франкове, при което целият валутен риск от увеличението на курса е бил за тяхна сметка. Прилагала е и увеличения размер на лихвата. Прави възражение за нищожност на целия договор, тъй като договорът не може да се прилага без неравнопрА.те клаузи и не са налице предпоставките за тяхната замяна. Позовава се на тълкувателна практика на Съда на ЕС. При условията на евентуалност възразява срещу размера на вземането, защото страните не са подписали погасителен план в евро. Твърди, че част от задължението е погасено чрез плащане – двамата кредитополучатели са платили общо 59 867.11 швейцарски франка, за покупката на които са платени 48 488.95 евро. Правят и възражение по чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за прихващане на задължението с вземане на М. А. към банката за платени валутни разлики в резултат на 4 увеличението на курса на швейцарския франк спрямо еврото в размер на 5 166.32 евро за периода 06.03.2008 г. – 06.05.2010 г. и от 08.03.2015 г. до 25.02.2020 г. и с вземане в размер на увеличение на лихвения процент в размер на 2 408.81 евро за периода за периода 06.03.2008 г. – 06.05.2010 г. и от 08.03.2015 г. до 25.02.2020 г., които вземания са възникнали вследствие прогласената нищожност на клаузи от договора. Направено е и възражение за недължимост на лихви и такси за периода 09.03.2020 г. до 28.02.2021 г., през който кредитът е бил предсрочно изискуем и прекратяването на договора от банката изключва заплащане на възнагражденията, уговорени в него.

В допълнителната искова молба „Юробанк България ” АД е поддържала първоначално въведените твърдения и искания. Счита, че кредитът е в швейцарски франкове. Превалутирането на кредита в евро е извършено въз основа на съдебното решение, не на подписано споразумение. Нищожността на отделни клаузи не влече нищожност на договора, тъй като той може да се изпълни и без тях. Направили са искане на осн. чл. 212 от ГПК съдът да се произнесе каква е валутата на кредита.

В отговора на допълнителната искова молба ответниците са поддържали първоначално изразеното становище по исковете.

Установено по делото е следното от фактическа страна:

С Договор № HL30005/29.02.2008 год. „Юробанк и еф джи България” АД (сегашно наименование „Юробанк България“ АД) отпуснала на М. Д. А. и Д. А.

Х . кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 36 330 евро, по курс „купува” за швейцарски я франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита (чл. 1 ал. 1). От тях равностойността в швейцарски франкове на 12 000 евро за покупка на подробно описан недвижим имот, който ще бъде придобит от М. Д. А., а равностойността на 24 330 евро – за други плащания.

Видно от Приложение № 1, неразделна част от договора, към датата на усвояване на кредита приложимият курс „купува” за швейцарски франк на „Юробанк и еф джи България” АД към евро е 0.6215 и съобразно този курс предоставения и усвоен кредитен лимит в швейцарски франкове е 58 452 швейцарски франка.

Съгласно чл. 2 ал. 1 от договора кредитът се усвоява по блокирана сметка на М. Д. А. в швейцарски франкове. Усвоеният кредит в швейцарски франкове по тази сметка се превалутира служебно от банката в евро по курс „купува”за 5 швейцарски франк към евро на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита сметка на кредитополучателя в евро, за което кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие (чл. 2 ал. 3).

Уговорена е годишна лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилишни кредити в швейцарски франкове и надбавка от 4.65 пункта.

Към датата на сключване на договора БЛП на банката е 4.5% (чл. 3 ал. 1). Или, лихвеният процент възлиза на 9.15%.

Разпечатката съдържа 35 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf2b18f7-d7d1-45aa-88c5-b373b3496912