Решение № 658 от 05.12.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. Видин, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир К. Крумов при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело № 20251320101838 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на П. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к.

„Б.“ бл. **, вх. *, ет.*, ап. ** против „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1113, район „И.“, ул. „Н.“ № **, ет. *, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Обстоятелствата от които произтичат претендираните от ищеца права са:

На 24.07.2023 г. между ищеца, като кредитополучател, и ответното дружество, като кредитор, е сключен Договор за кредит с номер MAХ_*********, по силата на който ответното дружество е предоставило в заем на ищеца сумата в размер на 1 300.00 лева за срок от 12 месеца при годишен лихвен процент от 38,48 % и годишен процент на разходите в размер на 46,93 % и обща стойност на плащанията в размер на 1586.64 лева. В чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора, за извършени от кредитора допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искане за кредит“ и „Динамично плащане по кредит“ са предвидени такси в размери съответно на 552.84 лева и 829.20 лева, които се дължат от кредитополучателя на равни части през периода на кредита и са включени в размера на всяка една погасителна вноска от погасителния план.

Твърди се, че процесният договор е недействителен на основание чл. 11, ал.1 т. 10 от ЗПК. Сочи се, че ГПР е посочен единствено като процент – 46,93 %, като в него не са посочени елементите които включва и методиката за изчисляването му. Твърди се, че ГПР надхвърля размера по закон – чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като в него следва да бъдат включени и двете услуги/такси, посочени по – горе. ГПР е посочен като абсолютна стойност, като не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР.

1

Излага се, че процесният договор е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Записването в процесния договор на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика съгласно чл.

68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.

Поддържа се, че ищецът е заплатил на ответното дружество по процесния договор сума в общ размер на 2478.00 лева, като чистата стойност на кредита е 1300.00 лева, като сумата в размер на 1178.00 лева е платена от ищеца в повече.

Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че Договор за кредит № МАХ_500065798, сключен на 24.07.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Иска се също, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1178.00 лева, платена без основание.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил същата като неоснователна.

Оспорил е твърдението, че предлаганите от кредитора доброволни действия към договор за кредит с № MАХ_********** представляват скрита възнаградителна лихва, неравноправни са и по този начин се заобикаля закона.

Посочил е, че изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК е да бъде наличен ГПР, което е сторено в договора. Твърдението на ищеца, че този процент не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката, посочена в закона, неоснователно. Заявените от ищеца като страна по процесния договор за кредит допълнителни действия според ответника не са част от ГПР и не се калкулират в ГПР защото не са част от общия разход по кредита съгласно дефиницията „общ разход по кредита за потребителя“. Според ответника, ищецът като страна по договор за потребителски кредит, сам е пожелал допълнителните действия, видно от подписаната от лицето Декларация за съгласия, приложена към отговора на исковата молба. Твърди се, че допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на ответното дружество, т.е. договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Сочи се, че пакетът от действия присъства в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена и условия, т.е. не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за него, тъй като е получил СЕФ.

Посочва също, че допълнителните действия „Бързо разглеждане" и „Динамично плащане", които ответното дружество предоставя на своите клиенти при изрично заявено желание за тяхното ползване, са доброволни по своята същност и се предоставят само при поискване. Посочва, че в изчисляването на ГПР по процесния договор за кредит е включен само и единствено разходът за заплащане на договорната лихва по кредита, тъй като този разход е известен към момента на сключване на договора за кредит и той е задължително перо за заплащане по него през целия срок на погасяване на този кредит. Твърди, че във всеки един момент от съществуването на договора за кредит потребителят е можел да се 2 откаже от ползването на допълнителните доброволни действия, но не го е сторил и с ясното съзнание и знание за дължимите по кредита суми ги е заплатил погасявайки своя кредит.

Не се оспорват възникналите договорни отношения между страните по сключения договор за потребителски кредит № MAX_ **********, сключен на 24.07.2023 г . в размер на 1300.00 лева.

По делото са събрани писмени доказателства.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Не е спорно, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № MAX_ ********** от 24.07.2023 г. като на ищеца е отпуснат заем в размер на 1300.00 лева, който е следвало да бъде върнат на 12 равни погасителни вноски по 132.22 лева с обща стойност на плащанията 1586.64 лева.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Договора за кредит при кандидатстването си за кредит, кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит, за което дължи 552.84 лева, а съгласно ал. 2 е заявил желание да ползва Динамично плащане по кредита, за което дължи 829.20 лева, които суми са дължими на равни части през периода на кредита, добавени във всяка погасителна вноска от погасителния план по кредита.

Съгласно чл. 9, ал. 3 от Договора за кредит размерът на общо дължимото по кредита е 2968.68 лева, разпределена сума от 12 бр. вноски по 247.39 лева. Вноските са месечни, с начална дата на първа вноска 20.08.2023 г. и последна вноска на 20.07.2024 г. ГПР е 46.93 %.

ГЛП е фиксиран – 38.48 %.

Видно от представените от ищеца копия на разписки е, че същият е заплатил по кредита сумата в общ размер на 2478.00 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

В исковата молба ищецът е навел доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит поради неизпълнение на задължението на ответника по чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК поради това, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР. Посочено е, че сумите по клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора не са включени в ГПР, което според ищеца е извод за неправилно посочване на ГПР, създава неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК регламентира, че при сключване на договора следва да се уговори годишният процент на разходите по кредита, включващ по арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗПК общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

3

Въпреки, че в клаузите на договора между страните не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключването му, последните са изводими от разпоредбите на закона.

В случая съдът намира, че може да се установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът. В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 46.93 %, но от съдържанието му не може да се направи извод за това по какъв начин е формиран.

Видно от чл. 9, ал. 1 и ал. 2 таксите „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ са с характер на възнаграждение и следва да бъдат включени изначално при формирането на ГПР.

В случая с включените такси за бързо разглеждане на кредита и за динамично плащане по кредита, се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля посочения в договора 46.93 %. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за заплащане на допълнителни такси, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросните клаузи от договора очевидно заобикалят закона и накърняват правата на другата страна по облигационното отношение.

Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита.

Таксата за бързо разглеждане на искането представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един 4 кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. Съдът намира, че таксата за бързо разглеждане на искането е различна по естеството си от таксата за усвояване и управление на кредита. По делото ответникът не ангажира никакви доказателства за извършени такива разходи преди отпускане на процесния кредит, но дори да са сторени, при положение че кредитът е разрешен, същите са във връзка с усвояване на кредита, а съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Именно във връзка с управление на кредита е уговорената в чл. 9, ал. 2 от договора такса динамично плащане по кредита.

В процеса не се изясни какво включва услугата динамично плащане по кредита и как е определена уговорената такса, нито се установи дали кредиторът е предоставил такава услуга на кредитополучателя и в какво се изразява тя. Дори да е предоставена, то услугата е пряко свързана с отпускане и усвояване на кредита, което е част от упражняване на същинската дейност на такъв вид институция като ответника, поради което така начислената такса е недължима.