Решение № 173 от 04.06.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 153/2025
- Вид
- Решение № 173
- Подписан
- 04.06.2025
- В сила
- 01.09.2026
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева
Цитирани разпоредби
- чл.269, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 203, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.343 · Кодекс за застраховането
- чл.395, изр.2 · Кодекс за застраховането
- чл.395, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.395, ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 173 гр. Пловдив, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на едИ.десети април през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20255001000153 по описа за 2025 годИ.
Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба вх.№424/13.01.2025г. от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „О....“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С. №7, ет. 5 срещу Решение № 416/28.11.2024г. постановено по т. д. № 149/2023 г. по описа на Окръжен съд - С.З., в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „М.“ ЕАД, с ЕИК .... сумата от 454 678,12 лева застрахователно обезщетение по щета № 0110-600-00082020/23.04.2020г. и сумата от 116 314,47 лева, представляваща лихва за забава върху застрахователното обезщетение.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат конкретни и подробни съображения.
Твърди се, че от събраните доказателства по делото по категоричен начин се установява причИ.та за настъпване на застрахователното събитие на 22.04.2020г., когато на посочената дата около 07:00ч. Б.Г., назначен като машинен оператор на транспортно технологична машИ. на задвижваща 1 станция № 1111, при оглед на съоръжението видял „черта“ на работния борд на гумено-транспортната лента. Посочва се, че съгласно „Протокол от разследване на възникнала авария - транспортьор 1111 — наранен работен протектор и два своя плат по цялата дължИ. на платното, забелязани на 23.04.2020г., смяна „В“, в рудник „Т.-1““, като причИ. за възникване на аварията, установена от самия ищец, е наличието на непочистени материали в забоя на изземвания хоризонт, които никой от обслужващия персонал не забелязва. Сочи се, че освен причините за настъпване на събитието и виновните длъжностни лица, от разследващата комисия са предложили технически и административни мерки за недопускане на подобни аварии, което, според жалбоподателя, недвусмислено води до заключението, че според самите служители при ищеца са допуснати нарушения и са необходими мерки.
В жалбата се посочва, че за застрахователното събитие е установено, че при поредно предаване/придвижване на роторна стрела ведно с роторно колело на горна шайба/постъпало, кофите загребват парче метална релса тип Р-49 с дължИ. 1620 мм, с тегло от 80 килограма, заедно с минна маса, които се изсипват в роторния багер. Затрупаната релса се е транспортирала от гуменото платно до разтоварен бункер, от което тези действия са се повторили няколко пъти - движение от гумено платно, до разтоварен бункер, докато при попадане надолу, единият край на металната релса се опира в конструкцията на челната чистачка и засяда между челната чистачка и гумената облицовка на откатната дъска на бункера, вследствие на което релсата е започнала да наранява лентата.
Твърди се, че при премИ.ване на парчето релса над него, багерът е изключил, поради засечено от метал детектора наличие на метал. След спиране на багера, багерната бригада търсила причИ.та за включване на метал детектора, но след кратко време, в което не е намерено парчето метал, манипулантът изчистил светлинната индикация и процесът на работа продължил, което, според жалбоподателя, по недвусмислен начин е способствало за настъпване на самото застрахователно събитие и настъпване на вреда в значителни размери.
Сочи се, че според заключението на съдебната инженеро-техническа експертиза, изготвена от вещо лице инженер В.Г., случая е налице прибързано решение на машиниста на многокофов багер да го развърти в нормален 2 режим, без да се увери и убеди, че засеченият метал, за който е сигнализирано, е изведен от роторната лента. Според експертизата, ако не може визуално да се открие засеченията метал поради това, че е затрупан с голямо количество минна маса, то следва да се извършват поредица от действия, чрез които служителите да се убедят и уверят, че не е налице метал върху лентата. В заключението било посочено, че преди настъпване на аварията, е следвало да се вземат мерки с цел намаляване и ограничаване размера на вредата. Според отговор на въпрос 8 от заключението, е пренебрегнато предназначението на закупените и монтирани на всеки багер метал детектори и тяхното сервизно обслужване.
Сочи се също, че съгласно заключението, при натискане на бутон за нормално спиране на задвижващата станция, за 8 секунди отпадат релейноконтакторните елементи на оперативната верига на ел, схема на задвижващата станция, в следствие на което окончателното спиране става за 18 секунди.
Поддържа се, че в този случай, ако работниците на ищеца не са проявили груба небрежност, то увредената ГТЛ е щяла да спре за 18 секунди, от което да се увредят 94,32 линейни метра от ГТЛ. Сочи се, че съгласно допълнителното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, всички разходи във връзка с подмяна на лентово платно тип Б 1800 ЕР 2500 с дължИ.
94.32 линейни метра, биха възлезли на стойност от 22 843,71 лева. В тази връзка, жалбоподателят счита, че изплатеното застрахователно обезщетение от негова страна е релевантно, с оглед поведението на работниците при ищеца и проявената груба небрежност от тяхна страна.
Поддържа се, че в настоящия случай, поведението на работниците на ищеца е осъществено при груба небрежност и се намира в пряка причинноследствена връзка с настъпването на застрахователното събитие, поради което съставлява и нарушение на предвиденото в законодателството задължение на ищеца да пази имуществото си и да действа с грижата на добър стопанин. Ето защо, се поддържа, че са налице всички предпоставки по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
Излагат се съображения, че грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и представлява по-засилена форма на небрежност - неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия. В настоящия случай, по категоричен начин се 3 установявало наличие на груба небрежност от страна на служителите, работещи при ищеца към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Тя била факт и следвала от поведението на овластения съгласно Кодекса на труда работник да наблюдава движението на лентата и да спира незабавно задвижващата станция. В допълнение, се сочи, че служителите на Застрахования са дисциплИ.рно наказани, заради ненавременната им реакция.
На 10 от служителите на ищеца са били наложени дисциплИ.рни наказания, като на 2-ма от тях те не са отменени, а именно - на Н.Р.Н. и Д.Н.К., поради което в случая са налице наложени, действителни и валидни дисциплИ.рни наказания на служителите на ищеца. Поддържа се, че за около 18 секунди е можело гумената лента да бъде спряна и съответно предотвратено и ограничено възникване на вредите.
Поддържа се, че предвид така установеното по делото поведение на работниците на ищеца, следва да се приеме, че е налице изключително висок принос за настъпване на събитието, който при определяне на застрахователното обезщетение следва да бъде отчетен. Позовава се на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съгласно който ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Поддържа се също, че съгласно чл. 30 от Договор№ МТ-....г., страните се задължават по неуредени с настоящия договор въпроси да прилагат в отношенията си българското право, в т.ч. Кодекса за застраховането. Сочи се, че съгласно чл. 395 от Кодекса за застраховането, Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. Твърди се, че проявената груба небрежност по същество представлява неспазване на задълженията по чл.395, ал. 1 КЗ, които са посочени в ал. 4 от същия член.
Поддържа се, че разпоредбата на чл. 395, ал. 1 от КЗ предвижда задължения на застрахования, чрез които да се предотврати настъпването на застрахователно събитие и/или чрез които да се ограничат вредите от същото.
В тази връзка, се сочи, че съгласно приетата по делото „Инструкция за действията на багерната бригада при задействане на метал детектор", при работа на роторен багер на долна шайба, в райони с концетрирано наличие на опасни материали, машинистът на моногокофов багер изпраща членовете на багерната бригада за оглед на забоя и при констатиране на такива, се отстраняват незабавно с наличната техника. В конкретният случай, 4 проявеното бездействие от страна на работниците на ищеца е в тясна причинно следствена връзка с увеличаване на размера на щетите. Според изчисленията, извършени от инж. В.Г., като се вземе предвид скоростта на лентата, последната би спряла след 94,32 метра, при което увреденият участък е намало да бъде 3100 метра.
На следващо място, в жалбата се възразява, че неправилно, необосновано и незаконосъобразно първоинстанционният съд е присъдил на ищеца и сумата от 10 616,47 лева положен труд, без да са налице необходимите за това писмени документи. Твърди се, че изплатените брутни трудови възнаграждения не са включени в застрахователното покритие. Сочи се, че ищецът не представя никакви писмени документи, които да удостоверяват наличие на извънреден труд, нито трудови договори, фишове за заплати, заповеди за положен извънреден труд, брой на работниците участвали в отстраняването на аварията. Поддържа се, че неправилно съдът не е взел предвид, че претендираният от страна на ищеца труд не може да се приеме като част от застрахователната претенция, защото дейността не е обичайна и следва да се възлага със заповед за извънреден труд. Твърди се, че претендираните разходи за работни заплати съгласно писмените документи за вложени материали и труд са за трудови възнаграждения за обичайно извършваната работа на дружеството „М.“ АД и са неотносими към предявения иск.
Възразява се също, че в обжалваното съдебно решение, съдът е посочил, че в рамките на 14 дни, 96 работници са участвали в ремонтните дейности, въпреки че в проведеното открито съдебно заседание на 15.12.2023г., ищецът е представил справка на работниците, които са били ангажирани да работят по отстраняване на аварията, където е посочено, че техният брой е 65 човека., а в в о.с.з. на 22.02.2024г., вещото лице С. е посочил, че може да е налице техническа грешка по отношение на броя на работниците и да са 69. Въпреки изявлението за наличие на грешка, съдът не го е взел предвид.
Също така,в жалбата се възразява, че съгласно чл. 30, ал. 2 от Договор МТ - .... г. застрахователя отговаря само за положен извънреден труд, а такъв не е извършван.
В заключение, се иска първоинстанционото решение да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно.
5
В законния срок, от ищеца „М.“ АД е подаден отговор на жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска да се потвърди първоинстанционното решение в атакуваната част.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията, възраженията и исканията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.405, ал.1 КЗ и чл.409 КЗ, вр.чл.86 ЗЗД за осъждане на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „О....“АД да заплати на „М.“ АД застрахователно обезщетение в размер на 454 678,12лв. по щета №0110-6000008-2020/23.04.2020г. по застрахователна полица №0110-600.2020.00009, валидна за периода 24.01.2020г.-23.01.2021г. на основание Договор ...., с предмет на договора: имуществено застраховане на имуществото, собственост на застраховащия „М.“ ЕАД, град Р., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2023г. до изплащането й, както и сумата 116 314, 47лв., представляваща общият размер на дължимата лихва за забава върху застрахователното обезщетение за периода 23.10.2020г. -13.04.2023г.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът по чл.409 КЗ е отхвърлен за разликата над сумата 116 314, 47лв до пълния предявен размер от 120 470,28лв.