Решение № 38 от 21.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Б., 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500036 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 10286/02.12.2024 г., подадена от С. Г. Х., с адрес гр. П., ул. „Б.“ № 55, вх. В, ет.

3, ап. 9, с адрес за получаване на съобщения и призовки гр. П., ул. „С.“ № 7, срещу Решение № 376/26.11.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 964/2024 г. по описа на Районен съд П.. С атакувания съдебен акт съдът е разпоредил да се впише в особената книга за приемане и отказ от наследство, водена при Районен съд П., че С. Г. Х., ЕГН ********** е загубил, на основание чл. 51, ал.

2 ЗН, правото да приеме наследството, останало след смъртта на Б.К. Х.а, ЕГН ********** – бивш жител на гр. П., починала на 02.05.2024 г.

В жалбата се сочи, че поради здравословен проблем жалбоподателят С.

Х. не се е явил пред съда, за да заяви, че приема наследството на неговата майка. Сочи, че е извършил действия по разпореждане с наследствени имоти, чрез които с конклудентни действия е приел наследството останало от покойната му майка. В тази насока представя копия на нотариални актове за дарение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на 1

„Банка ДСК“ АД. Сочи се, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение е правилно. От друга страна се сочи, че доколкото молителят има интерес наследника да приеме наследството на наследодателя си, то не възразяват жалбата да се приеме за основателна.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с жалбата и делото, намира следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по молба с правно основание чл. 51, вр. с чл. 530 и сл. ГПК, депозирана от молителя “Банка ДСК” АД. В молбата е посочено, че банката е сключила договор за кредит с лицето Б.К. Х.а. Твърди се, че кредитополучателят е починал, поради което е направено искане да се призоват наследниците му и да им бъде определен подходящ срок да заявят дали приемат или се отказват от наследството на своя наследодател. Видно от удостоверение за съпруга и родствени връзки наследник на Б.К. Х.а е С. Г. Х. – неин син. Съдът е насрочил о.с.з, указал е на наследника, че следва да се яви в откритото съдебно заседание, за да заяви приема ли или се отказва от наследството, останало след смъртта на неговата майка, както и е му е указал, че ако не стори това до датата на насроченото о.с.з, губи правото да приеме наследството - чл. 51 ЗН. За насроченото о.с.з наследникът Х. е редовно призован – получил е призовката си лично. С призовката е връчено и определението, с което районният съд е дал изрични указания на наследника за възможността да приеме или да се откаже от наследството, както и последиците при бездействие – губи правото да приеме наследството на майка си.

В о.с.з наследникът С. Х. не се е явил, не е ангажирал представител, не е депозирал и становище. Не е направил искане за отлагане на делото.

С оглед проявеното бездействие с атакувания акт съдът е разпоредил да се впише в особената книга за приемане и отказ от наследство при Районен съд П., че С. Г. Х. е загубил, на основание чл. 51, ал. 2 ЗН, правото да приеме наследството, останало след смъртта на Б.К. Х.а, ЕГН ********** – бивш жител на гр. П., починала на 02.05.2024г.

Срещу така постановеното решение е подадена жалба от наследника, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е допустима – подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен 2 контрол съдебен акт. На съдебния състав е известно, че съществува противоречива практика по въпроса дали актовете по чл. 51 ЗН, с които се уважават молбите на заинтересованите лица, респ. се вписва, че едно лице е загубило правото да приеме наследството на своя наследодател, подлежат на обжалване или са окончателни. По повод на тази противоречива практика е образувано Тълкувателно дело № 4/2024г. на ОСГК, по което все още не е постановено тълкувателно решение.

Настоящата съдебна инстанция споделя практиката, според която тези съдебни актове подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, въпреки че молбата на заинтересованата страна е уважена, доколкото с тях се засягат права на наследници и на същите следва да се признае възможността да атакуват съдебния акт.

В настоящият случай жалбоподателят Х. сочи, че не се е явил пред районния съд, поради наличие на здравословен проблем. Твърди, че в качеството си на наследник е приел наследството на своята майка, тъй като се е разпоредил с наследствени имоти, за което ангажира доказателства с жалбата си.

Видно от приложените по делото книжа – наследникът е редовно призован за насроченото пред Районен съд П. о.с.з, получил е призовката си лично, както и указанията на съда. Не е направил искане делото да се отложи поради наличие на твърдян във въззивната жалба здравословен проблем.

Поради това, районният съд, процедирайки в съответствие със закона, е приключил делото и е постановил атакувания акт, приемайки че наследникът е загубил правото да приеме наследството на своя наследодател, за които последици страната е уведомена още при връчването на призовката. В този смисъл оплакванията в жалбата са напълно неоснователни.

Съдът намира обаче, че молбата на банката по чл. 51 ЗН се явява процесуално недопустима, поради липса на правен интерес, който е отпаднал в хода на делото пред първата инстанция. Действително правен интерес е съществувал към момента на сезирана на съда – делото пред районния съд е образувано на 21.06.2024г. Призовката за с.з. и указанията на съда са връчени на наследника на 26.08.2024г. Към жалбата, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция, е представен нотариален акт за дарение, видно от който на 09.08.2024г. /в хода на делото/ наследникът е дарил наследствен имот, оставен 3 в наследство от покойната му майка Б. Х.а, която от своя страна е длъжник на молителя “Банка ДСК” АД. Т.е в хода на първоинстанционното производство и преди приключване на делото и поизнасянето на съда, наследникът Х., чрез конклудентни действия е приел наследството на майка си – разпореждайки се с наследствен имот /чрез дарение/ в полза на трето лице. След като наследството вече е прието, т.е правото е упражнено, няма как впоследствие то да бъде изгубено, респ. да възникне повторно.

В този смисъл след приемане на наследството /това е станало на 09.08.2024г./ за молителя е отпаднал правния интерес да иска вписване на обстоятелства в книгата за приемане и отказ от наследство. Поради това и молбата се явява процесуално недопустима, а за допустимостта съдът следи служебно и следва да вземе предвид всички факти, случили се в хода на производството, вкл. и тези които както на молителя, така и на районния съд не са им били известни.

Поради изложеното по-горе решението на районния съд ще следва да се обезсили, а молбата на банката се остави без разглеждане като недопустима и се прекрати производството по делото. Тук следва да се отбележи това, че обезсилването на съдебния акт не е поради пропуск или грешка на съда, а поради бездействие на наследника, който в предоставения му от съда срок е следвало да заяви, че вече е приел наследството на своята майка и в този смисъл да ангажира доказателствата, представени към въззивната си жалба.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 376/26.11.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 964/2024 г. по описа на Районен съд П..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № 19, представлявано от Д.М. и С.С. – Изпълнителни директори, действащи чрез юрисконсулт Р. М., със съдебен адрес гр. Б., ул. „Т.А.“ № 3, с правно основание по чл. 51, ал.1 от ЗН срещу С. Г. Х., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. „Б.“ № 55, вх. В, ет. 3, ап. 9, с адрес за получаване на съобщения и 4 призовки гр. П., ул. „С.“ № 7 и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството, поради липса на правен интерес.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5