Решение № 752 от 24.05.2023, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 752 гр. Плевен, 24.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. Н. като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20224430102487 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на исковата молба от И. Ю. М., ЕГН ********** против “КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ***, с която са предявени искове за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК по ч.гр.д. № 255/2010г. на ПлРС и ИЛ, поради погасяването им по давност, а именно сумите: 17219.80 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.210г. до окончателното й изплащане; 1811.81 лева – лихва; 93.10 лева - наказателна лихва; 332.45 лева – разноски и 632 лева – разноски. Ищецът твърди, че по ч.гр.д. № 255/2010г. на ПлРС е издадена ЗИ за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по които е осъден за заплати сумите, предмет на иска, като 27.01.2010г., въз основа на изпълнителния лист, е образувано и.д. № 65/10г. на *** ***.

Твърди, че на 13.02.2010г. държавата е присъединена като взискател по делото, а на 02.07.2010г. работодателят му е получил запорно съобщение за запор на трудовото му възнаграждение. Сочи, че на 13.03.2012г. вземането срещу него е цедирано от "РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, на 1 ответника "КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, на 30.06.2017г. е наложен запор върху вземанията му по банковите му сметки, на 14.12.2017г.

"РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД е получил Запорно съобщение за налагане на запор върху вземанията на И. М. по сметки в същата банка.

Счита, че за главницата е изтекла законоустановената 5 годишна погасителна давност, а за лихвите – 3 годишна давност. Счита, че след първия запор на 02.07.2010г. са изтекли 5 годишна, респ. – 3 годишна давност, и вземанията са станали естествени и неподлежащи на принудително изпълнение.

Ответникът "КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че на 11.02.2008г. между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, в качеството му на кредитор, и ищеца, в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за банков кредит, при който кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит чрез 120 равни анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер 293.64 лв. Твърди, че задължението на ищеца по Договора не е погасено в уговорения срок, поради което за удовлетворяване на незаплатеното си парично вземане „Райфайзенбанк (България)" ЕАД се е снабдило със Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 255/2010 г. ПлРС, въз основа на която е издаден изпълнителен лист срещу И. Ю. М. на 26.01.2010г. Твърди, че изп. дело № 65/2010 г. по описа на *** е образувано въз основа на три броя изпълнителни листове, включително и този по ч.гр.д. 255/2010 г. на ПлРС. Счита, че давността е прекъсната с подаването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и е възобновена на 26.01.2010г. с издаване на изпълнителен лист по заповедното производство. Сочи, че отново е прекъсната на 27.01.2010г. с молбата на кредитора за образуване на изп. дело № 65/2010 г. на *** когато взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Сочи, че на него е било цедирано единствено задължението по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. 255/2010г. Сочи други моменти, които са прекъснали давността: присъединяването на държавата като взискател на 13.02.2010г.; налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 25.10.2010г.; постъпилата молба за конституиране на нов взискател К. И. на 24.09.2013г.; искане за насрочване на опис на движими вещи на 30.04.2014г.; молба за насрочване на опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника на 08.07.2015г.; изпратени запорни съобщения до Банка Пиреос България АД, Райфайзенбанк (България) ЕАД и Централна кооперативна 2 банка АД, на 05.06.2017г.; конституиране на нови взискатели на 11.10.2019г. и на 16.03.2022г. Счита, че всички гореизброени изпълнителни действия са прекъснали течащата относно вземането погасителна давност и че тя не е изтекла за процесното вземане. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ищеца.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа и правна страна: Установява се от изисканата служебно информация, че ч.гр.д. 255/2010г. на ПлРС, е унищожено поради изтекъл срок на съхранение, но по делото е приложено копие на издадената по него Заповед за изпълнение № 178 от 19.01.2010г., издадена по реда на чл. 417 от ГПК, с която ищецът И. М. и Н.М.М. са осъдени солидарно да заплатят на “Райфайзенбанк България” ЕАД, процесните суми по Договор за банков кредит от 11.02.2008г. На 26.01.2010г. е издаден изпълнителния лист по Заповедта за незабавно изпълнение и на същата дата тя е получена от кредитора. От изисканото копие на изп.д. 65/2010г. на *** ***, район на действие – ПлОС, се установява, че на 27.01.2010г., изпълнението по този изпълнителен лист е образувано с подадена молба от “Райфайзенбанк България” ЕАД срещу длъжниците И. М. и Н.М.М., като взискателят е възложил на ЧСИ извършването на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

Поканата за доброволно изпълнение по това изпълнително дело не е връчена редовно на длъжника И. М. – ищец в настоящето производство, налице е било търсене -изпращане на ПДИ на 29.03.2010г. в ***, но не е залепяно уведомление на този длъжник, за да може съдът да счете, че Заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на него, и че от тази дата е започнала да тече погасителна давност за вземането. На практика, с подаването на заявление от кредитора за образуване на ч.гр.д. 255/2010г. на ПлРС, е сложено началото на един исков процес /съгл. разпоредбата на чл.

422 ал. 1 от ГПК/, който обаче до момента не се е развил, поради невръчване на Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК на длъжника. В исковата си молба той също не твърди конкретна дата, на която е получил ПДИ ведно със Заповедта за изпълнение преди подаване на иска, и не очертава дата, от която започва да тече погасителната давност, на която се позовава след издаването на изпълнителния лист.

3

По самото изпълнително производство по изп.д. 65/2010г. е налице редовна молба от 27.01.2010г. за образуване, доколкото в нея са поискани редовни способи на изпълнение – възлагане на ЧСИ по отношение на двамата длъжника на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ; възбрана и запор върху сметки на солидарния длъжник Н.М., на 29.03.2010г. – запор върху трудовото възнаграждение на И. М. при работодателя ***, и запор върху сметки на Н.М. в Юробанк АД; възбрани, изпратени до СВ Плевен и СВ Левски; на 25.10.2010г. – запор върху трудовото възнаграждение на И. М. при работодателя ***; на 13.03.2012г. – молба от взискателя за възбрана и опис на недвижими имоти на Н.М.; на 20.03.2012г. е имало молба от взискателя за присъединяване на други задължения, но само срещу Н.М.; на 24.09.2012г. – молба за конституиране на нов взискател на мястото на първоначалния, а именно – ответникът "КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД; на 30.04.2014г. – молба за опис, оценка и публична продан на възбранени имоти на Н.М.. Всички тези действия не са позвоЛ. делото да бъде перемирано до 26.06.2015г.

При това положение, изпълнителното дело е било висящо към този момент и съгласно разрешението по ТР по тълк.д. 3/2020 на ОСГТК, погасителна давност не е текла, доколкото е имало висящ изпълнителен процес относно вземане по изпълнително дело, образувано до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС. В случая изпълнителните действия спрямо всеки един от двамата солидарни длъжника не са позволявали перемирането на делото по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, доколкото не се касае до пълно бездействие на взискателя за срок от две години и такова прекратяване не може да настъпи при предприемане на действия срещу който и да е от тях /в случая срещу Н.М./, т.к. то рефлектира върху правната сфера на другия солидарен длъжник.

Това е така, т.к. между солидарните длъжници е налице единство на престацията към кредитора и той може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от тях, съгл. чл. 122 ал. 1 от ЗЗД /В т.см. и Решение № 32/07.03.2023г. на ВТАС по в.гр.д. 480/2022г./ След 26.06.2015г., по изпълнителното дело са налице подавани от взискателя молби за опис, оценка и публична продан на възбранени имоти на Н.М. - на 08.07.2015г. и на 23.12.2015г.; на 05.06.2017г. - наложен запор на банкови сметки на И. М. – на 09.06.2017г. в Райфайзенбанк, и на 30.06.2017г.

4

– в Банка Пиреос; на 06.06.2017г. – наложени запори върху сметките на Н.М. в Юробанк, ЦКБ и Райфайзенбанк. Други действия спрямо длъжниците по вземането по ч.гр.д. 255/2010г. на ПлРС не е имало, налице е конституиране на нов взискател и искане за прекратяване на изпълнението по другите изпълнителни листи от 2012г., които обаче не касаят процесното вземане от солидарните длъжници. На 21.06.2022г. изпълнителното дело е прекратено с постановление на ЧСИ на осн. чл. 433 ал. 1 т.8 ГПК, като перемирано на 11.10.2021г.

Настоящият иск е предявен на 05.05.2022г. пред ПлРС, като твърденията са за изтекла погасителна давност за периода от 02.07.2010г. до предявяване на иска.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Както и по-горе беше посочено, давността за погасяване на вземането при Заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 417 от ГПК, започва да тече от влизането й в сила. Такова влизане в сила, до датата на предявяване на иска - 05.05.2022г. не беше констатирано нито от приложеното изпълнително производство, нито беше признато от ищеца. В случая се касае за вземания по Заповед за изпълнение, която новия ГПК /в сила от 01.03.2008г./, приравнява съдебно решение и при влизането й в сила, не допуска пререшаване на спора по исков път. /Такова е разбирането относно срока на давността и в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК./ В случая исковият път е открит от датата на подаване на заявлението за издаване на тази заповед, но по делото не се установява той да е приключил. Поради горното, предявеният иск, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

Дори и да би могло да се приеме, че в определен момент, дори и още при издаването на ЗИ, ищецът е бил уведомен за нея и тя е влязла в сила, то действията на кредитора не са позвоЛ. давността за вземането да изтече, т.к. е имало активни негови действия – редовно образувано изп.дело на 27.01.2010г., което е спряло давността до 26.06.2015г. /съгласно приложимата практика ППВС № 3/ 1980 г./, и поредица от прекъсвания на давността /Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС - в което действия по изпълнението, водещи и до прекъсване на давността са изброени неизчерпателно - запор, възбрана, присъединяване на кредитор, 5 възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан/. От последното действие от 06.06.2017г. до подаването на иска - 05.05.2022г., не са изтекли пет години- каквато е давността за всяко съдебно установено вземане, съгл. чл. 117 ал. 2 ЗЗД, поради което и при евентуално влязла в сила преди това Заповед за изпълнение, искът би бил неоснователен.

При този изход на делото, разноски се дължат само на ответника, като съдът определя тези разноски в размер на 100лв., съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК, за признаване на установено, че И. Ю. М., ЕГН **********, от ***, не дължи на КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНС БГ ЕАД, ***, сумата от общо

19 124.71лв. - присъдени задължения в Заповед за изпълнение по реда на чл.