Определение № 38 от 03.02.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38 гр. С., 03.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева

Членове:

Ваня Анг. Маркова

Пламен Д. Стефанов като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20262200600024 по описа за 2026 година Производството е по чл. 313 и сл. във вр. с чл. 436, ал. 2 от НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба подадена от адвокат М. Д. от АК-С., в качеството му на пълномощник на Г. К. Г. от гр. С., срещу протоколно определение на РС – Сливен, постановено по ЧНД № 1081/2025 г. по описа на съда, с което съдът е оставил без уважение молбата на Г. К. Г. за допускане на съдебна реабилитация на основание чл. 87 от НК.

Във въззивната жалба адвокат Д. навежда доводи, че са налице изискванията на закона за допускане на съдебна реабилитация на своя подзащитен. Счита, че съдът, за да постанови отказ за допускане на съдебна реабилитация неправилно е приел, че не е изтекъл предвидения в закона срок по л.87 от НК.

Моли определението на РС да бъде отменено, като въззивната инстанция постанови допускане на съдебна реабилитация.

В съдебно заседание въззивникът Г. К. Г. редовно призван се явява. За него се явява адвокат Г., преупълномощена от адв. Д., която поддържа жалбата. Поддържа доводите, които е посочил във въззивната си жалба. Моли да се допусне съдебна реабилитация.

Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а определението на първата инстанция като правилно и законосъобразно, предлага да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на наведените доводи в жалбата доразвити в съдебно заседание, и изцяло правилността на постановеното определение, по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:

С одобрено споразумение от 12.04.2019г, влязло в сила на същата дата по НОХД № 410/2019 г. на РС-Сливен, на въззивника Г. К. Г. за престъпление по чл.309 ал.1 от НК с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК му е наложено наказание "Пробация". Със същото споразумение за престъпление по чл.313 ал.1 от НК с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК му е наложено наказание "Пробация". На основание чл.23 ал.1 от НК му е било определено едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях „Пробация“, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по 1 настоящ адрес“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Одобреното споразумение е влязло в сила на 12.04.2019г.

С одобрено споразумение №56 от 03.06.2021г, влязло в сила на същата дата по НОХД № 634/2021 г. на РС-Сливен, на въззивника Г. К. Г. за престъпление по чл.343б ал.3 от НК с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1, от НК му е наложено наказание "ЛИШАВАНЕ ОГ СВОБОДА" за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл.55 ал.3 от НК не му е било наложено по лекото наказание „ГЛОБА“.

Одобреното споразумение е влязло в сила на 03.06.2021г.

Първоинстанционния съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 87 от НК, тъй като първото условие за да бъде допусната съдебна реабилитация по чл. 87 от НК е в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание лицето да не е извършило друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание. Тъй като този тригодишен срок не е изтекъл по отношение на наказанието ТРИ МЕСЕЦА "Лишаване от свобода", по НОХД № 634/2021 г. на РС-Сливен. Посочено е, че посоченото наказание е било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години. След изтичане на тази изпитателен срок започва да тече тригодишният срок по чл.

87, ал. 1 от НК.

Преценявайки наличието на предпоставките на тази разпоредба, и в частност на първата такава, е приел, че не са налице изискванията на чл. 87 от НК.

Този му извод изцяло се споделя от настоящия състав на Окръжен съд-Сливен.

Видно от събраните по делото писмени доказателства се установява, че тригодишният изпитателен срок по НОХД № 634/2021 г. на РС-Сливен е изтекъл на 03.06.2024 г. Според настоящият състав едва от тази дата започва да тече тригодишния срок по чл. 87, ал. 1 от НК.

Налице е противоречива практика в различните съдилища на този институт при условно осъждане, като настоящата въззивната инстанция, като прие следното:

Реабилитацията е правен институт, който заличава осъждането на определено лицеи отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако със закон или указ е установено противното.

Условията за реабилитацията по чл. 87 НК са конкретно посочени в закона и са: 1) да са изтекли три години от изтичане срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание; 2) в този срок осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или потежко наказание; 3) осъденият да е имал добро поведение след осъждането;

4) да е възстановил причинените вреди в случаите на умишлено престъпление или да са налице извинителни причини за невъзстановяването им и 5) когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено наказание лишаване от права по чл. 37, т. 6 – 7 от НК или пробация, да е изтекъл срокът и на това наказание, а ако е наложена глоба, тя да е изплатена. При наличието на тези условия съдът може да реабилитира осъдения.

В конкретния случай не е налице първата предпоставка, предвидена в чл. 87 НК – условия срок по чл. 66, ал. 1 от НК, който е три години по наказанието по НОХД № 634/2021 г. на РС-Сливен е изтекъл на 03.06.2024 г.

2

От тази дата до постановяване на определението за реабилитация – 06.11.2025 г. както и към момента, не е изтекъл тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 от НК.

Съгласно чл. 85 НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното, като в ал.

2 на същата норма се предвижда, че реабилитацията не се прилага по отношение на осъдените за престъпления против мира и човечеството. В случая искането се отнася за престъпления, които не попадат в посоченото погоре изключение. Тъй като се касае за условно осъждане, по което не е възможно да настъпи реабилитация по право е поискана съдебна реабилитация. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от НК изрично регламентира при наличието на кои предпоставки може да се постанови съдебна реабилитация, а именно: ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание осъденият не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с потежко наказание, ако е имал добро поведение и ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди. Предвид така визираната фактическа обстановка съдът приема, че в конкретния случай не са налице всички кумулативно предвидени в закона условия за постановяване на съдебна реабилитация, а именно първото кумулативно изискуемо от закона условие за постановяване на съдебна реабилитация е изтичане на определен срок.

По това кумулативно изискване в правната практика са застъпени две различни становища относно началото на срока за реабилитация.

Първото приема, че тригодишния срок по чл. 87, ал. 1 от НК започва да тече от момента, в който смятано от влязлата в сила присъда е изминало време равно на номиналния размер на наложеното условно наказание, но не преди изтичане на изпитателния срок. Аргументът е, че закона не предвижда изрично срокът да тече считано от свършване на изпитателния срок, както това е предвидено при условното предсрочно освобождаване. В този смисъл е и Решение № 555 от 26.01.2009 година по н. д. № 556/2008 г. ІІІ н. о. на ВКС.

Тази теория и практика е подробно коментирана и обсъждана и в Учебното помагало по наказателно материално право за кандидати за младши съдии и прокурори - част 1, на лист 245, с аргумент, че предходния начин на изчисляване на срока за изтичане на наказание води до неравноправно положение на лицата, по които съдът е постановил осъдителна присъда "лишаване от свобода", като в случая се засягат интересите на лицата, при които това наказание е отложено за някакъв изпитателен срок. В такъв смисъл са и Решения № 47/07.08.2015 г. по н. д. № 172/2015 г. на ОС – Перник;

Определение № 61/17.02.2014 г. по н. д. № 884/2013 г. на ОС - Хасково; има постановени и определения, които са в апелативния район- Варна:

Определение № 96/14.01.2015 г. по н. д. № 5632/2014 г. на РС – Варна;

Определение № 1747/29.05.2015 г. по н. д. № 1261/2015 г. на РС – Варна;

Определение по н. д. 5050/2015 на ОС Шумен, в този смисъл е и Решение № 555/26.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 556/2008 г.

Второто приема, че условието за настъпване на реабилитацията е наказанието да е изтърпяно. А срокът за изтърпяно наказание се счита с изтичане на изпитателния срок, от който тече 3-годишен срок, след който може да се иска съдебна реабилитация. Срокът за изтърпяване на наложеното с присъдата наказание е изтекъл едва след изтичане на определеният изпитателен срок, тъй като едва тогава при извършване на друго престъпление 3 отпада възможността за изтърпяване на отложеното наказание. Т. е. след изтичане на изпитателния срок, определен по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, в който срок е възможно да се активира – приведе в изпълнение отложеното наказание, ако са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК. Затова в този случай, макар да не е изрично упоменато в закона тригодишния срок по чл. 87 от НК следва да се брои от изтичане на изпитателния срок. Това становище преобладава в съдебната практика и преимуществено постановените съдебни актове в последните години я споделят, което сочи, че предходното разбиране е изоставено и е било инцидентно.

Ето защо и настоящия съдебен състав, счита че първата теза е била инцидентна, поради което е изоставена и следва предвиденият тригодишен срок по чл. 87 от НК да тече от датата на изтърпяване на наложеното наказание, т. е. от изтичане на определения изпитателен срок. Тригодишният срок започва да тече, когато наказанието се явява изтърпяно, а при условно осъждане, то е такова, когато не може да бъде изпълнено, тоест след изтичане на изпитателният срок и при липса на предпоставките на чл. 68 от НК.

Следователно тригодишният срок по чл. 87 от НК в настоящия казус е започнал да тече от 03.06.2024 г (когато е изтекъл изпитателният срок) и към датата на постановяване на настоящия акт не е изтекъл. Това становище е застъпено и в Р-119/06.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 22/2011 г., I н. о., Р573/16.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1869/2013 г., II, н. о., Р491/19.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1756/2013 г., II н. о. Решение от 22.03.2011 г. по н. д. № 22/2011 г., I н. о. на ВКС. В подкрепа на горното е и: Решение № 44 от 28.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 505/2009 г., II н. о., НК "Както е отбелязано и в определение № 5* н. о. на ВС на РБ, тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 НК започва да тече от изтичане срока на наложеното с последната присъда /респективно споразумение/ наказание, когато те са повече от една. Обстоятелството, че към момента на постановяване на най-крайния съдебен акт, определеното общо наказание се е явило реално изтърпяно от А., тъй като той дълги години е бил задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража", не променя обстоятелството, че тригодишният срок, ценим за съдебна реабилитация, следва да се отчита от деня на влизане на последното споразумение - в сила от 14.12.06 г. Оттогава следва да се приеме, че започва да тече тригодишният срок от изтърпяване на наложеното с присъдата наказание. Към момента на подаване на молбата за реабилитация-01.12.08 г., този срок не е бил настъпил.

" Определение № 428 от 1.11.1994 г. по н. д. № 161/94 г., I н. о., на ВКС " При условно предсрочно освобождаване срокът на наложеното с присъдата наказание се счита изтекъл след изтичане на определения изпитателен срок.

Тъй като едва след изтичане на изпитателния срок е започнал да тече срокът по чл. 87, ал. 1 НК, трябва да се счете, че осъденият е могъл да отправи от отговаряща на изискванията на чл. 451, ал. 2, т. 2 НПК молба за реабилитация след 16.04.1994 г. Такъв извод се налага от разпоредбите на чл. 70, ал. 9 и чл.