Решение № 26 от 04.02.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Варна, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000469 по описа за 2025 година за да се произнесе взе редвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 23368/13.08.2025г. на Х. А. Х. представляван от адв. Г. Г. от АКгр. София, и адв. Н. Д. от АК- гр. Шумен, срещу решение № 317/24.07.2025г., постановено по т. д. № 504/2024г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗАД „Алианц България“ АД- гр. София, ЕИК 040638060, за осъждане на ответника да заплати сумата 40 000 лв., съставляваща горницата над присъдените 40 000 лв. до 80 000лв., претендирана като част от дължимо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания – полифрагментна вътреставна фрактура на дистална част на десния фемур, претърпени негативни психични изживявания и състояние на емоционален стрес, настъпили вследствие на ПТП от 28.06.2024г., виновно причинено от Д.К.Х., дължимо по силата на договор по застрахователна полица № BG/01/***** с валидност до 31.03.2025г.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради допуснати 1 нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен от първоинстанционния съд в нарушение на нормата на чл. 52 ЗЗД. Излагат се съображения, че съдът се е отклонил от задължителните указания, дадени в ППВС № 4/1968г., както и че не е съобразил обществено- икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и нарастващите лимити на застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Според страната, недооценени са останали факти и обстоятелства, относими към справедливия размер на обезщетението, като: характер и тежест на уврежданията, проведено лечение, възстановителен период, интензитет и продължителност на търпените болки и страдания, както физически, така и психо-емоционални, обстоятелствата при които е настъпило събитието, както и степента на телесните повреди и техния траен характер, за което свидетелстват събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск изцяло чрез присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв., ведно със законна лихва, считано от 17.07.2024г. до окончателното погасяване на задължението. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата стрaна ЗАД „Алианц България“ АД- гр. София, представлявано по пълномощие от адв. Н. К. от АК- гр. София, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност на решението в обжалваната му част. Твърди се, че съдът не е допуснал сочените от въззивника нарушения на материалния закон (чл. 52 ЗЗД) или неправилна преценка и кредитиране на събраните по делото доказателства. Искането към въззивния съд е за потвърждаване на решение в обжалваната част, с присъждане на съдебно- деловодни разноски за тази инстанция, в т. ч. адвокатско възнаграждение.

Съдебният състав констатира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция страните не 2 се явяват и не се представляват. В молби, депозирани преди датата на заседанието, процесуалните представители на страните заявяват, че поддържат съответно жалбата и становището, изразено с отговора.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Х. А. Х. от ***** срещу ЗАД „Алианц България“ АД- гр. София, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 2 700лв., претърпени от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на 28.06.2024г., на път III – 208 посока *****, по вина на Д.К.Х. като водач на л. а. „Опел", модел „Корса“ с рег. № *****, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на застрахователното събитие, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 17.07.2024 г. (датата на подаване на извънсъдебна претенцията до застрахователя), до окончателното погасяване на задълженията.

Решението на ОС– гр. Варна, с което осъдителният иск за обезщетяване на имуществени вреди е уважен изцяло, а за неимуществени вреди- частично, до размер на сумата 40 000 лв., ведно с акцесорните претенции за законна лихва, е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваните части- налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на 17.07.2024г. от името на ищеца е предявена пред застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователни обезщетения. В рамките на предвидения в закона 3-месечен срок за произнасяне, както и в хода на съдебното производство ответното дружество не е направило предложение за извънсъдебно уреждане на отношенията по повод дължимото застрахователно обезщетение.

3

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Релевантните въпроси във връзка с процесния деликт относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, не са спорни. Тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в осъдителната част за сумите 40 000 лв. и 2 700 лв., е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на ВОС, следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника ЗАД „Алианц България“ АД- гр. София по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Спорният въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, е свързан с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.

Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка относно получените от ищеца физически увреждания и психотравма, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК. Безспорно е установено от представената по делото медицинска документация, както и от заключението на съдебно– медицинска експертиза, че в резултат на ПТП ищецът е получил многофрагментно счупване на дясната бедрена кост в долния край, като травматичното увреждане е с голям интензитет, което обуславя трайно ограничаване на движенията на десния долен крайник за повече от 4-5 месеца. Проведено е оперативно лечение, при което костните фрагменти са съединени с метал, който е препоръчително да бъде отстранен една година след зарастването на 4 костта. След доказване с рентгеново изследване на костното срастване е започнала рехабилитация за възстановяване на движенията в ставите на крайника и силата на мускулатурата. Ориентировъчният срок на възстановяване е около 6 месеца. Няма медицински документи за настъпило усложнение, свързано с полученото от ищеца травматично увреждане.

Осъществена е една оперативна интервенция, която е с голям обем и сложност. Счупването на костите причинява силни болки, опорната функция на долния крайник се губи и ходенето в този период е невъзможно; след операцията се провежда обезболяване.

Въззивният състав не намери основание да направи други, различни изводи от ВОС, въз основа на извършената самостоятелна преценка по чл. 202 ГПК на назначената съдебно– психиатрична експертиза, възложена на вещо лице, разполагащо с необходимите специалност и квалификация за изпълнение на задачите и чиято компетентност не е оспорена. Въз основа на заключението се установява, че след процесното ПТП ищецът не е търсил или получавал психологична или психиатрична помощ, не е съобщавал за настъпили промени в психическото и емоционалното му състояние, които да нарушават ежедневното функциониране и адаптация в социума. Пострадалият е изпитал обичайните по продължителност и степен, негативно украсени, емоционални преживявания, характерни за получената травма и възстановителния период. Към настоящия момент той е в нормално психологично и емоционално състояние по отношение на претърпяното ПТП и не се диагностицират непреодолими травми в психологическото и емоционално състояние.

Пред първоинстанционния съд са ангажирани и гласни доказателства, като е разпитана свидетелката А. Х.а А.а– дъщеря на пострадалия. Поради близката родствена връзка между ищцата и свидетелката следва да се отчете евентуалната заинтересованост на последната от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по правилата на чл. 172 ГПК. При тази преценка въззивният съдебен състав не намери основание да откаже кредитиране на показанията, базирани на преки и непосредствени впечатления, тъй като не се констатира никакво вътрешно противоречие, липса на логика или несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани доказателства, в това число предложените 5 от експертите изводи, за които се изискват специални знания в мотивационната част на експертизите относно характерните за травматичните увреждания и посттравматично стресово разстройство физическо състояние и физически, емоционални и психически страдания на пострадалия индивид.

Въз основа на преценката на събраните гласни доказателства следва да се приеме за установено, че по време на хоспитализацията си след ПТП ищецът е бил на легло, в невъзможност да се обслужва сам, търпял е силни болки и е молел медицинския персонал за успокоителни. След като е изписан от болницата в продължение на два месеца, той бил с памперси и отново имал нужда от активна помощ. След тези два месеца болките не са престанали, но са започнали да отшумяват. Започнал да използва патерици след третия, четвъртия месец и така, в продължение на два месеца, след което е започнал да се движи самостоятелно, но изпитвал болки и дискомфорт. Поставеният метален имплант все още не е премахнат. След катастрофата ищецът станал нервен, стряскал се от движението по пътя и не може да спи нощно време.

Преди инцидента той работил понякога, като общ работник, без трудов договор. Претърпял друга травма на същия крак, преди около 20г.