Определение № 3202 от 11.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3202 гр. София, 11.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000502709 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба на адвокат Е.

Ф., обективирана в края на отговора на молба с правно основание чл.248 ГПК на ответника Прокуратурата на Република България, който отговор е входен в регистратурата на съда с вх. № 11997/02.05.2024 г., уточнена с молба вх. № 29776/18.11.2024 г., с която заявява искане за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, с искане на адвокат Ф. да й бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА за въззивното производство за защита срещу въззивната жалба на ответника.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от ответната по молбата страна Прокуратурата на Република България.

Съдът като съобрази становището на молителката намира следното:

Молбата е процесуално допустима, подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, за обжалване на решението. Доколкото адвокат Ф. претендира само адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, списък по чл.80 от ГПК не е необходим. В този смисъл е и съдебната практика, така например Определение № 319/09.07.2019 г., ч.гр.д. № 2186/2019 г., ВКС, ІV ГО, с което съставът на ВКС е приел, че: “че съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за 1 разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.

Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.

Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума.“

По същество молбата е неоснователна.

Предмет на настоящото производство са били въззивните жалби на ищеца, представляван от адвокат Ф. и ответника в първоинстанционното производство. Въззивната жалба на ищцата не е уважена, а тази на ответника е уважена частично, като съдът и по тази въззивна жалба е отменил първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумата от 45 000 лв., т.е. за тази сума въззивната жалба на ответника Прокуратурата на Република България е уважена, съответно за сумата от 15 000 лв., в която част решението на първоинстанционния съд е потвърдено, въззвината жалба е отхвърлена, т.е. съответно на този размер на адвокат Ф. се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за осъщественото от нея процесуално представителство и защита срещу въззивната жалба на ответника Прокуратурата на Република България, но само при представено доказателство, че осъществява безплатна правна помощ на ищцата в някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.

До приключване на устните състезания по делото обаче, както пред първата, така и пред въззивната инстанция, адвокат Ф. не е представила договор за правна помощ или друго писмено доказателство, от което да се установява, че между ищцата и адвокат Ф. е договорена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.

2

Съобразно задължителната съдебна практика формираната по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в Решение № 97/06.07.2009 г., по т. д. № 745/2008 г. на второ т. о. на ВКС, Решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК, обстоятелството, че ищците са освободени от държавна такса, не рефлектира автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие и не предопределя приложението на чл. 38 ЗА, поради което страната следва да представи по делото договор, пълномощно или друг писмен документ, в който да е посочено някое от основанията на чл.38 от ЗА за осъществяване на безплатна правна помощ. При липсата на такъв писмен документ, за съда липсва и задължение да определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА.

Изявление за оказвана безплатна правна помощ не се съдържа нито в исковата молба, нито в отговора на въззивната жалба, нито в самата въззивна жалба.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 ГПК Апелативен съд – София, 8-ми граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК на адвокат Е. Ф., обективирана в края на молба с вх. № 11997/02.05.2024 г., уточнена с молба вх. № 29776/18.11.2024 г., с която заявява искане за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, с искане на адвокат Ф. да й бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА за въззивното производство за защита срещу въззивната жалба на ответника.

Определението подлежи на обжалване на основание чл.248, ал.3 от ГПК пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4