Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 452 от 03.11.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 777/2021
Вид
Решение № 452
Подписан
03.11.2021
В сила
21.07.2022
Състав
ДАРИНА КИРЧЕВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Бургас, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20212100100777 по описа за 2021 година

Производството е образувано по исковата молба на В. Р. Г., с ЕГН **********, с адрес *****, представляван от адвокат Светослав Боянов Славов от ВАК, срещу “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление:гр.София 1172, р-н Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.

Г.М.Димитров № 1, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 200 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в следствие от смъртта на неговата майка К. С. Г., причинена при ПТП от 03.11.2018 г. от водача А. Д. при управление на лек автомобил Мерцедес Е 270 ЦДИ, рег. № ********* – застрахован при ответното дружество по застраховка “гражданска отговорност”, ведно с лихва за забава от датата на увреждането до окончателното плащане.

В исковата молба се излагат подробни съображения за това, че на 03.11.2018 г. е настъпило ПТП в гр. Карнобат, по улица „Петър Берон”, при което водачът А.Д. при управление на лек автомобил Мерцедес Е 270 ЦДИ, рег. № *********, поради скоростта на движение от около 90 км/ч в градски условия изгубил контрола върху превозното средство, в резултат на което настъпили два последователни удара. Първият удар бил в намиращите се на левия тротоар пешеходци - К.С.Г. и Г.П.Н., от което двете били отхвърлени напред към двора на дом № 33а. Вторият удар бил в метален стълб и бетонната ограда, като след него задната част на автомобила се повдигнала и той се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и спрял. Пострадалата К.Г. била откарана и настанена за лечение в ОАИЛ на „УМБАД- Бургас“ АД гр. Бургас, където починала в същия ден в 14:55 ч., а Г.П.Н. починала на място. За инцидента е било образувано НОХД №1032/19г. по описа на БОС, приключило окончателно на 16.03.21г. с влязла в сила осъдителна присъда за водача. Излага се, че ищецът е син на К.Г. и в резултат от произшествието е претърпял значителни неимуществени вреди - болки и страдания, негативни психически изживявания и тежък емоционален стрес. В исковата молба се сочи още, че към датата на ПТП е била сключена валидна застраховка “гражданска отговорност” с ответното дружество, към което е 1 отправено надлежно искане за заплащане на обезщетение, но към момента не е сключено споразумение с ответника. Акцентира се на това, че в следствие на инцидента е прекъснат живота на една жена в активна възраст, като за ищеца е настъпила внезапно огромна празнота, която не може да се запълни и преодолее за цял живот. Връзката между двамата е била изключително силна и двамата са разчитали изключително много един на друг. Твърди се, че продължителен период от време ищецът сънувал кошмари свързани с катастрофата при която починала майка му, ползвал успокоителни медикаменти, плакал и неможел да приеме случилото се. Всички тези негативни психични изживявания довели до тежък емоционален стрес за него. Затова се иска изплащане на обезщетение от застрахователя, в посочения размер. Ангажирани са доказателства.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който претенцията се оспорва изцяло по основание и размер. Не се оспорва механизма на настъпване на ПТП, като предвид влязлата в сила присъда срещу водача, се сочат като безспорни фактите относно противоправността на действията на водача на лекия автомобил и неговата вина. Не се оспорва също така съществуването на застрахователно правоотношение по силата на сключената застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за управлявания от А.Д. лек автомобил. С отговора на исковата молба се твърди и се представя документ за изплатено по сметка на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., като се сочи, че платената сума обезщетява понесените неимуществени вреди от смъртта на К.Г.. Затова претенцията се счита за неоснователна и се излагат доводи за прекомерност на търсеното обезщетение с исковата молба. Твърди се, че към момента на смъртта си К.Г. е била на 84г., респ. извън т.нар. активна възраст - не е била в разцвета на силите и младостта си, поради което с оглед възрастта й претендираното обезщетение се счита за прекомерно. Посочва се, че починалата не е издържала или давала материална подкрепа за сина си. Оспорват се доводите за извънредно силна емоционална връзка между пострадалата и ищеца, както и сочената силна емоционална болка от загубата и психологически стрес, които да оправдават претендирания размер обезщетение. Оспорва се твърдението, че ищецът е живял в едно общо домакинство с майка си и е полагал грижи за нея. Затова се сочи, че искането не съответства на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и на икономическата конюктура в страната към момента на причиняването на вредата. Иска се отхвърляне на претенцията.

Ангажирани са доказателства.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащана на обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 429 КЗ застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, в случай че е налице валиден договор за застраховка “гражданска отговорност” за управлявания от деликвента лек автомобил. Нормата на чл. 432 КЗ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

В случая по делото е безспорно съществуването на застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” с полица № 30118002165260, със срок на валидност до 30.07.2019 г., за лек автомобил „Мерцедес”, модел “Е270 ЦДИ”, рег. № 2

********, сключен със “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.

С влязла в сила присъда от 12.02.2020 г. по НОХД 1032/2019 г. на БОС, водачът на лек автомобил „Мерцедес”, модел “Е270 ЦДИ”, рег. № ******** – А.Д. Д. - е признат за виновен в това, че на 03.11.2018 г. нарушил правилата за движение по пътищата, допуснал настъпването на пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лица, сред които и К.С.Г..

На основание чл. чл. 300 ГПК и с оглед изявленията на страните по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване настъпването на ПТП на 03.11.2018 г. причинено от А.Д., при управление на МПС марка Мерцедес, модел Е 270 ЦДИ, рег. № ********* застрахован при ищцовото дружество по застраховка “гражданска отговорност”, в следствие на което е починала К.С.Г. – майка на ищеца, както и противоправността на деянието и виновността на дееца.

До застрахователното дружество е било отправено искане за изплащане на обезщетение от ищеца В.Г. на 03.12.2018 г. и 30.03.2021 г.

С представеното по делото платежно нареждане от 14.04.2021 г. в хода на процеса е изплатено от страна на ответника обезщетение в размер на 35 000 лв. в полза на ищеца В.Г..

Предвид установените и приети за безспорни факти по делото основният спорен въпрос е относно размера на дължимото от застрахователя обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от внезапната загуба на неговата майка. За определяне на справедливото възмездяване на претърпени от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете както действителния размер на вредите, с оглед характера, интензитета и продължителността на болките и страданията, така и общественото възприемане на критерия за "справедливост" отнесено към конкретните икономически условия в страната. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като това понятие не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един случай. За установяване на свързаните с преживяването обстоятелства по делото са разпитани като свидетели Н.И.Г. – съпруга на ищеца и И.П.И. – приятел на семейството. Свидетелят Г.а посочва, че с починалата К. са живели на един адрес, в една къща от 37 години и тя е била опора на семейството. Майката на ищеца била в добро здраве, много активна и жизнена, участвала е във всички семейни празници и при пътувания се грижила за къщата и двора.

Връзката между двамата е била изключително силна и внезапната й смърт се отразила изключително тежко на В.. Скоро след инцидента той е бил приет в болница със сърдечна недостатъчност, която настъпила в следствие от преживения стрес. Отслабнал с около 20 кг.

На следващата година няколко дни след съдебния процес, на 09.08 получил инсулт, кръвоизливи. Загубил съня и спокойствието си, предишното весело настроение на цялото семейство и особено на ищеца е било помрачено. Свидетелят И. подчертава значителната промяна у В. след смъртта на неговата майка. Отношенията между починалата и нейния син били изключително топли, винаги с уважение. Инцидентът се отразил на В. както физически, така и емоционално, той загубил присъщата си веселост и станал подтиснат и затворен в себе си, спрял да общува активно, получил инсулт и отслабнал драстично. Вече трудно общувал и загубил желанието си да пътува и да се занимава с риболов, което преди правил често.

От представената Епикриза издадена от УМБАЛ Дева Мария, Отделение по вътрешни болести и кардиология, се установява, че на 30.11.2018 г. ищецът Г. е приет за болнично лечение с аритмична сърдечна дейност и при снета анамнеза за сърцебиене 3 датиращо от две седмици, съпроводено от гръден дискомфорт, прималяване на фона на психическа атака. Изписан е след стабилизиране на хемодинамиката и нормализиране на сърдечната честота, с препоръки и медикаментозна терапия за дома.

Видно от приложената Епикриза от МБАЛ Карнобат, Неврологично отделение, ищецът Г. е приет за болнично лечение на 10.08.2020 г. до 14.08.2020 г. с окончателна диагноза – мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии. Изписано е медикаментозно лечение.

От представеното съдебно решение по ВНОХД 131/2020 г. на БАС се установява датата на проведеното открито съдебно заседание – 03.08.2020 г.

При така установените факти може да бъде направен извод, че ищецът е имал изключително дълбока житейска и емоционална връзка със своята майка, а привързаността им един към друг е била толкова силна, че вследствие на нейната смърт той е претърпял болки и страдания, съпоставими и дори надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за случая. Следва да бъде отчетен и механизма на настъпване на деликта - рано сутринта, докато стои на тротоара и разговаря със свои съседи К.Г. е блъсната от движещия се с несъобразена скорост автомобил, след което е откарана в болнично заведение, където е починала в следствие от нараняванията. Касае се за внезапно настъпила смърт от осъществено ПТП. Независимо от възрастта на К.Г. към момента на смъртта - 84 години, по делото няма данни за влошено здравословно състояние. Напротив, от показанията на свидетеля Г.а, които следва да бъдат преценени в съвкупност с всички други доказателства и се кредитират от съда, се установява, че починалата е била в добро здраве и семейството е правило планове за пътуване в чужбина. Тя е била активна, обслужвала се сама и помагала на своя син и семейството му както в грижите за дома, така и със своята морална подкрепа. Промяната в емоционалното състояние на ищеца след смъртта на майка му е установена от свидетелските показания и се отнася за един дълъг период от близо три години. Тази продължителност на болките и страданията и невъзможността да превъзмогне загубата още веднъж подкрепят извода за изключителната близост между ищеца и пострадалата. Влошеното му здравословно състояние няколко седмици след инцидента, без данни за предходни сърдечни проблеми, както и претърпения инсулт в рамките на няколко дни след провеждане на открито съдебно заседание по ВНОХД 131/2020 г. на БАС /установени с представените епикризи/, се отчитат от съда като доказателства за емоционалните преживявания от лицето, даващи отражения както в душевния му свят, така и върху неговото физическо здраве. При определяне на размера на вредите следва да бъде отчетен и преживения стрес във времето от узнаване за инцидента до кончината на К.Г., свързани с посещения в болнично заведение и надеждата за нейното възстановяване, за което сочи свидетелят Г.а.