Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4962 от 30.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7942/2025
Вид
Решение № 4962
Подписан
30.07.2025
В сила
30.07.2025
Състав
Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Стоян Стоянов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.37,ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 13, т. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 27 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 27, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.37 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 4962 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100507942 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника С. В. М.,ЕГН : ********** чрез адв. С.Н. от САК, срещу приетите по изпълнително дело № 3853/2024 на частен съдебен изпълнител В.М.,рег № 860 на КЧСИ разноски по изпълнението с постановление за разноски от 21.01.2025год.

Жалбоподателят поддържа, че неправилни и несправедливи били начислените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 155лв. като размерът на юрисконсултското възнаграждение следвало да бъде определение ,съгласно чл.78,ал.8 от ГПК вр- чл.37,ал.1 от ЗПП вр. чл.27 от Наредбата за заплащането на правната помощ в границите на 50 до 100лв.Излага ,че определеното възнаграждение на юрисконсулт в размер на 150лв. е прекомерно като противоречащо на процесуалния и материалния закон,а така също по изпълнителното производство било извършено от процесуалния представител на взискателя едно процесуално действие ,изразяващо се в подаване на молба ,въз основа на която било образувано изпълнителното производство.Излага твърдения ,че производството не се отличавало с фактическа и правна сложност ,поради което разноските за юрисконсулт били в размер на 50лв. Оспорва дължимостта на сумата от 105лв.,представляваща част от общо присъдената сума в размер на 155лв. ,юрисконсултско възнаграждение.Моли съда да отмени Постановление за разноски от 21.01.2025 г. на ЧСИ В.М. рег. №860 КЧСИ по изпълнително дело № 3853/2024год. и да намали размера на разноските за юрисконсултско възнаграждение ,претендирано от взискателя „Топлофикация София“ЕАД от 155лв. на 40лв.

Претендира деловодни разноски за адвокатско възнаграждение , които да бъдат 1 присъдени пряко в полза на адвокат С.Н. ,на основание чл.38,ал.2 от ЗДвА ,които определя на 200лв.

В подадения в срок отговор /възражение/ на частната жалба взискателят „Топлофикация София“ЕАД оспорва същата като неоснователна. Твърди, че юрисконсултското възнаграждение е справедливо и съответно на положения труд и размерите съгласно НЗПП. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и претендира разноски в настоящото производство.

Постъпили са мотиви на ЧСИ, според които жалбата е допустима, но неоснователна. Излага се, че юрисконсултското възнаграждение е съобразено с чл. 13, т. 2 и чл. 27 от НЗПП.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на ЧСИ и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Фактическата обстановка и всички извършени действия по изпълнителното дело се установяват и от приложеното копие на изпълнителното дело.

Същото е образувано по молба ,вх.№115187/27.12.2024год. от „Топлофикация София“ЕАД ,чрез процесуален представител М.Н. като е представен изпълнителен лист от 30.10.2024год. ,издаден в полза на взискателя срещу длъжника С. В. М. за сумата от 146,08лв. разноски в исковото производство и сумата от 79,94лв. – разноски в заповедното производство.

Представено е и пълномощно на юрисконсулт М.Д.Н. да представлява и защитава интересите на „Топлофикация София“ЕАД по дела ,в които същата е страна ,включително и в изпълнителното производство.

С разпореждане от 27.11.2024год. частен съдебен изпълнител В.М. е образувала изпълнителното дело срещу длъжника С. В. М. и взискател „Топлофикация София“ЕАД като е приела разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.,съобразно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.37,ал.1 от Закона за правната помощ ,препращащ към чл.13,т.2 и чл.37 от Наредба за заплащането на правната помощ.

До длъжника С. В. М. е изпратена Покана за доброволно изпълнение от 29.11.2024год., за задълженията му по изпълнителното дело ,които възлизат на 223,02лв.,неолихвяема сума , и 355лв. разноски по и.д. ,както и такса по н.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЦЧИ ,с вкл. ДДС в размер на 45,36лв. в полза на ЧСИ,както и други суми ,дължими до този момент ,в общ размер на 155лв. /в т.ч. д.т. ,адв. възнаграждение,възнаграждение за в.л. и пр./ като към 29.11.2024год. размерът на задължението е 778,38лв.ПДИ е връчена на длъжника на 07.01.2025год.

На 07.1.2025год. длъжника е депозирал Жалба-възражение срещу таксите и разноските по изпълнителното дело като моли същите да бъдат намалени ,включително и тези за юрисконкултско възнаграждение.

2

С постановление от 21.01.2025год. ,ЧСИ В.М. е оставила без уважение молбата на длъжника С. В. М. ,което постановление му е съобщено на 30.04.2025.

Видно от Констативен протокол от 28.01.2025год. по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 97,05лв. по банков път от длъжника С. М., която е разпределена от ЧСИ.

Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е изцяло НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било изцяло погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство ,в срока даден му за доброволно изпълнение или към настоящия момент.

Задължението на жалбоподателя отчасти е събрано по наложените от съдебния изпълнител запор на банкови сметки , но след образуване на изпълнителното производство .

След като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство или в срока за доброволно изпълнение , то настоящият съдебен състав приема, че няма легално основание за отпадане на отговорността му за такси и разноски от взискателя, включително за процесуално представителство от юрисконсулт.

Настоящият състав след обстойно запознаване с материалите по изпълнителното дело и извършените изпълнителни действия намира, че таксите са правилно изчислени от ЧСИ, а действията, за които са начислени тези такси действително са извършени.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност.

В случая молбата за образуване на изпълнителното производство е депозирана от юрисконсулт, поради което и предвид изричното искане на взискателя, следва да му бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Размерът на юрисконсулсткото възнаграждение се определя съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото и процесуалното поведение на представителя на страната. Размерът на 3 възнаграждението за процесуално представителство в изпълнителното производство е между 50 и 150 лева съгласно чл. 27, ал. 2 от НЗПП. В случая е определен размер от 150 лева и настоящият състав намира че същият не е прекомерно висок. В хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ, пълномощникът на взискателя е подал становище по възражението на длъжника относно разноските, както и възражение срещу жалбата по чл. 435 от ГПК.Следва да се отбележи и че изпълнителното производство продължава ,задълженията към взискателя не са заплатени,поради което не е отпаднало и задължението на процесуалния представител да представлява същия.

Предвид гореизложеното частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

Относно разноските в настоящото производство:

Предвидената в ГПК отговорност за съдебни разноски произтича от принципа за неоснователно предизвикан съдебен спор. Съдебният спор, предмет на настоящото производство, е предизвикан от действия на ЧСИ, поради което последният би бил отговорен за евентуалните вреди от тези действия. Разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпоредбата следва от принципа, че въпросът за отговорността за съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са направени, тъй като разноските не могат да са самостоятелен предмет на друго производство и същият касае само случаите на разпределяне на разноските между страните по делото. Принципът не може да намери приложение по отношение на трети за спора лица, когато с действията са предизвикали правния спор, а в случая законът е предвидил специален ред за ангажиране на отговорността им, включително за направени от страната в изпълнението разноски, когато не са налице основание същите да бъдат понесени от насрещната /чл. 74 ЗЧСИ/. Доколкото става въпрос за разноски, разбирани като вреда, намиращи се в пряка причинна връзка със сочени незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, същите не следва да се понесат от страните в настоящото производство. Ето защо разноски не следва да се присъждат на никоя от страните.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника С. В. М.,ЕГН : ********** чрез адв. С.Н. от САК, срещу приетите по изпълнително дело № 3853/2024 на частен съдебен изпълнител В.М.,рег № 860 на КЧСИ разноски по изпълнението с постановление за разноски от 21.01.2025год.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5