Решение № 201 от 28.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Варна, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20233000500411 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 20/24.02.2023г., изменено и допълнено с определение №89/03.05.2023г. и решение № 55/10.08.2023г., постановени по гр.д. № 44/2022г., ОС-Силистра частично е уважил предявените от М. Х. Я. срещу Гаранционен фонд, ЕИК 121446665 гр. София искове с правно основание чл.

557, ал.1, т.2, б “А“ от КЗ и чл.86 ЗЗД като е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за причинените й болки и страдания, поради телесни повреди, претърпени в резултат на ПТП от 08.09.2018г., ведно с лихва за забава от 22.03.2021г. до окончателното им изплащане и е отхвърлили иска за разликата до предявения размер от 150 000лв. Решението е постановено при участието на страната на ответника "Гаранционен фонд" на третото лице помагач – П. И. С..

Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби и от двете страни по спора.

М. Х. Я. обжалва съдебния акт в частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б“а“ от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 80 000лв. до претендираните 150 000лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2021г. до окончателното изплащане. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част.

Въззивницата счита за неправилни и необосновани изводите на съда относно 1 размера на справедливото обезщетение за претърпените от нея вреди, тъй като при определянето му не са отчетени продължителността на лечебния и възстаонвителен период и изпитаните неудобства. Не е извършен анализ на всички релевантни към предмета на делото обстоятелства. Сочи се, че присъденият размер на обезщетението е недостатъчен и е определен в разрез с принципа за справедливост, константната съдебна практика по такъв вид дела и Постановление № 4/1968г. на пленума на ВС. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и уважаване на иска в предявения размер от 150 000лв.

Претендира присъждане на съдебни разноски.

Гаранционен фонд обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен предявения иск за разликата над 30 000лв. до присъдените 80 00лв. обезщетение за неимуществени вреди. Счита решението в тази част за неправилно и необосновано. Посочва, че не е проведено пълно и главно доказване на предявените срещу Гаранционен фонд искове, като е присъдено обезщетение е в прекомерно завишен размер, който не съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Посочва, че по силата на чл.558, ал.1 КЗ размерът на обезщетението заплащано от Фонда не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определени за годината, в която е настъпило ПТП, поради което и посочените в чл.492 КЗ лимити са максимални, в рамките на които конкретния размер следва да се съобрази с доказателствата, принципа на справедливост, икономическите условия в страната и трайната съдебна практика. Излага също, че неправилно и в нарушение на материалния закон, съдът е присъдил лихва за забава върху присъденото обезщетение от датата на предявяване на претенцията пред Гаранционен фонд – 22.03.2021г., като излага подробни аргументи, че в случая не е налице забава от страна на Фонда. Дължимите лихви следва да се изчисляват и изплащат при спазване на разпоредбата на чл.497 КЗ, т.е. от датата на която изтича срокът за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице. В случая ГФ се е произнесъл по предявената претенция в законустановения срок, поради което и не е изпаднал в забава. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в частта, с която е уважен иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 30 000лв. и Гаранционен фонд е осъден да заплати лихва върху присъдената сума, считано от 22.03.2021г.

Претендира присъждане на съдебни разноски.

Насрещната страна М. Х. Я. с писмен отговор, в срока по чл.263 ГПК е оспорила въззивната жалба на Гаранционен фонд като неоснователна.

В срока по чл.263 ГПК П. И. С. /трето лице помагач на страната на ответника/, е депозирал писмени отговори, в които се изразява становище за неоснователност на подадената от М. Я. въззивна жалба и основателност на оплакванията, изложени във въззивната жалба на Гаранционенен фонд.

Депозирана е и частна жалба от М. Х. Я. срещу решение № 2

55/10.08.2023г., с което е поправено решение № 20/24.02.2023г., постановено по гр.д. № 44/2022г. по описа на ОС-Силистра, с оплакване, че неправилно е извършено прихващане между притезанието за разноски на ответника и това за адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищцата, тъй като предоставената в полза на последната адвокатска защита е безплатна по смисъла на чл.38, ал.2 ЗАдв. Адвокатското възнаграждение в размер на 5680лв. / без извършване на компенсация/ следва да се присъди на адв. Т. Г..

С писмен отговор П. С. е оспорил частната жалба като неоснователна.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и допълнителната си искова молба ищцата Н.С.С. излага, че на 08.09.2018г., на път III-204, км.46.1+706/гр.Разград-гр.Попово/, е настъпило ПТП, при което П. И. С., управляващ товарен автомобил марка „Щаер“, модел „19С46“ с рег.№РР 8772 ВК, поради неспазване правилата за движение е ударил челно автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег.

№СС 4314 СВ, управляван от П.Й.Ш.. В резултат от сблъсъка между двете МПС пострадали 18 души, пътуващи във втория автомобил, една от които ищцата, на която били причинени следните телесни увреждания – сътресение на мозъка, фрактура на лява ключица, порезна рана на горновъншната дъга на капачката на лявото коляно и кръвонасядане по съседство, хематом на лява орбита, по предните повърхности на раменната става, горна трета на мишницата и външната половина на средната трета на лицева повърхност на дясна предмишница; хематом по предната повърхност на лява раменна област и под ключицата, по всички повърхности на раменната става, тръбната срана на лява мишница, лакетната област с множество пръснати охлузвания; кръвонасядания на горните две трети от бузите, във вътрешната половина на лицевата повърхност на долната трета на лява мишница; кръвонасядания и охлузвания на носа; кръвонасядания и охлузвания върху контурите на във външната половина на коремната стена от лявата страна, двете коленни области и горната четвърт на лицевите повърхности на подбедриците; охлузвания в лявата челна област, лява ноздра, вътрешностраничната половина на средна трета на лицева повърхност на лява предмишница; сътресение на мозъка, установени след транспортирането на ищцата в спешно отделение на МБАЛ Разград. На 19.1.2018г. след първичен амбулаторен преглед е установено палпаторна болка в шиен отдел на гр.стълб и т. на Ерб двустранно, хипестезия по С6-С7 двустранно; болезнени и ограничени латерофлексии и ротация, мускулна слабост на двете ръце. Предписана е терапия: лечение с НЧТ 9 бр., с СЧТ 9 бр., лечение с инфрачервени и видими лъчи. На 10.12.2018г. при първичен амбулаторен травматологичен преглед е установена контузия на долната част на гърба и таза. На 21.12.2018г. при компютърна томография е установено наличие на клиновидно снишени тела на Тн8, Тн11 и Тн12 с дегенаративни промени в интервертебралните дисковевероятни фрактури с посттравматична генеза; без значима компресия на гръбначно-мозъчния канал; състояние след фрактура на 5-то ребро, в лява на аксиларна линия с леко задебелена плевра в съседство и фиброза в 3 белодробния паренхим. На 31.01.2019г. в УМБАЛ „Св.Марина „Варна на ищцата е поставена диагноза- счупване на гръбначен стълб в гръден отдел №3, с мнение за оперативно лечение. На 18.10.2019г. при първичен кардиологичен преглед е установено хипертонично сърце /застойна/ сърдечна недостатъчност. На 21.10.2019г. при ЕМГ е установено увреждане на лумбосакралните коренчета. Според ЕР на ТЕЛК от началото на 2019г. ищцата е била освидетелствана като временно неработоспособна. В голяма част от периода след изписване от болницата и на възстановяване не е могла да се обслужва самостоятелно, била подпомагана от семейството си за ежедневните си нужди. В резултат от причинените й телесни увреждания е търпяла и все още търпи освен физически болки и страдания и негативни психични такива, както и неудобства от битов характер.

С присъда, постановена по НОХД №296/19г. по описа на РОС, П. И. С. е признат за виновен за осъщественото деяние. За управлявания от него т.а. не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предвид което легитимиран да отговаря по претенцията й за заплащане на обезщетение за така причинените вреди е ответникът „Гаранционен фонд“. Предявила писмено претенцията си пред „Гаранционен фонд“, на

22.03.2021г., по която била образувана щета

№21210066/08.04.2021г., но същият не определил и не изплатил обезщетение в рамките на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, както и към датата на подаване на исковата молба. Предвид гореизложеното претендира ответникът „Гаранционен фонд“ да бъде осъден да й заплати сумата от 150 000лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат от ПТП неимуществени вреди - физически болки и страдания и негативни емоционални изживявания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2021г. до окончателното изплащане.

Ответникът "Гаранционен фонд", гр. София в депозираните писмен отговор и допълнителен писмен отговор в срока, съответно по чл.367 и чл.373 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлен. Не оспорва твърдението в исковата молба, че е бил сезиран с претенция от М. Я. във връзка с процесното ПТП на 22.03.2021г., по която е заведена щета №21210066/08.04.2021г. Излага, че по същата е уведомил ищцата, че е необходимо да представи доказателства, че действително е налице хипотезата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ 3 от КЗ, каквито тя не е представила. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП. Поддържа, че претендираният размер на обезщетението е изключително завишен, неотговарящ на съществуващите в страната икономически условия, стандарта на живот и трайната съдебна практика към датата на ПТП. Оспорва претенцията за законна лихва от 07.05.2021г. Твърди, че т.к. не е деликвент или застраховател, а изпълнява чуждо задължение, изплащайки обезщетение по силата на закона, би дължал законна лихва едва от изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице в случай, че не се произнесе, а не от датата на сезиране. В случая се е произнесъл в срок по претенцията, 4 поради което лихва би се дължала от датата на подаване на исковата молба.

Възразява за съпричиняване от ищцата, т.к. същата е пътувала без поставен обезопасителен колан.

По искане на ответника в срока и по реда на чл. 219, ал. 1 от ГПК е конституиран като трето лице помагач на негова страна П. И. С. – водач на товарен автомобил марка „Щаер“ с ДК№РР8772ВК. Привличане е поискано предвид разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ , предвиждаща, че "Гаранционен фонд" встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходи за определянето и изплащането му, като има право на регресен иск срещу виновния за ПТП водач.

Третото лице помагач П. С. е оспорило иска като неоснователен.

Решението на първоинстанционния съд в частите му, с които претенцията за присъждане обезщетение за неимуществени вреди е уважена до размера от 30 000 лв., е влязло в сила.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр. осн. чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ и чл. 86 от ЗЗД . С влязла в сила на 07.06.2022г. в тази си част Присъда от 23.04.2021г., постановена по НОХД №296/19г. по описа на РОС, П. И. С. е признат за виновен в това, че на 08.09.2018г. по път Ш-204, км.4+706, в посока гр. Попово- гр. Разград, при управление на МПС със скорост 83,3 км/ч. - т.а. „МАН“, модел „Щаер 19 С 46“, peг. №РР 8772 ВК, с прикачено към него полуремарке модел „Флиегл Дхка 350“, рег.№ РР 2963 ЕХ, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.21, ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, както и телесни повреди на повече от едно лице, едно от които М. Х. Я. с причинена й средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване на лява ключица, което обуславя трайно затруднение в движението на ляв горен крайник за срок повече от един месец. поради което и на осн. чл.343а, ал.1, б.“г“, вр. чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, вр.чл.342, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и половина, както и на осн. чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание лишаване от право да управлява ПМС за същия срок. На осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед това и тези горепосочени факти се приемат за установени от съда така, както са посочени във влязлата в сила част от присъдата по НОХД №296/19г. по описа на РОС. Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че към 08.09.2018г. за т.а. „МАН“, модел „Щаер 19 С 46“, peг.