Решение № 214 от 15.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Пловдив , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар И. Кърпачев като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330200785 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на К. Ф. К. против Наказателно постановление № РД-04-Х-Б-282/18.12.2020, издадено от Директор на РЗИ - Пловдив, с което на К. Ф. К. е наложена глоба в размер на 300лв.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По конкретно се сочи, че:

-приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка се опровергава от разпита на доведения от защитата свидетел А. В.;

-допуснатото нарушение не било описано достатъчно ясно в АУАН и НП;

-НП било издадено въз основа на Заповед на министъра на здравеопазването, която била отменена;

-приложение следвало да намери чл. 28 ЗАНН.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 02.11.2020 г. в 11:28 ч. е извършена проверка от Е. Н. А. на длъжност инспектор в РЗИ - Пловдив, съвместно с инспектор Б. Ф. Г. представител на II РУ към ОД на МВР-Пловдив в супермаркет „КООП Клон 28” - закрито обществено място по смисъла па § 1а от Допълнителни разпоредби на Закона за здравето и т. 10 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Елин Пелин” № 1.

При проверката се констатира, че К. Ф. К., на длъжност управител, в момента на проверката подрежда продукти по рафтовете в търговската зала и не изпълнява въведените с т. 7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки - не е поставило защитна маска за лице или друго средство, покриващо изцяло носа и устата.

Още при влизането си в търговския обект актосъставителят и свидетелят по акта забелязали, че маската на жалбоподателката била увиснала под брадичката. Същата не поставила веднага маската, а продължила заниманието си да подрежда продукти по рафтовете, като я поставила едва след приближаване на актосъставителя и отправяне на нарочна на забележка. По време на извършваната проверката жалбоподателката била с поставена маска, но маската постоянно падала и нарушителката я вдигала.

Посочената фактическа обстановка съдът установи от показанията на актосъставителя, които кредитира изцяло, доколкото са последователни, логични и добросъвестно изложени.

Допълнителен аргумент за кредитиране показанията на актосъставителя 2 се явява пълното им съответствие с останалите събрани по делото доказателства- протокол за извършена проверка и показания на свидетеля очевидец Б.Г..

Свидетелят Г. е полицейски служител, не са налице основания, които да поставят под съмнение достоверността на изложеното от него, нито да говорят за възможна пристрастност или предубеденост, поради което съдът кредитира изцяло заявеното и от него.

Гореизложените фактически изводи не се разколебават от изложеното от свидетелката, доведена от защитата А. В.. На първо място от собствените й признания се установи, че същата е работник в проверявания обект, а жалбоподателката й е работодател , което е сериозна индиция за заинтересованост и недостоверност на показанията й. Освен това те се опровергават от разпитаните по служебна инициатива на съда свидетелиочевидци, поради което не се кредитират от настоящия състав.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от страните, а и се установява от чл. 231 от Закона за здравето и изисканите по служебна инициатива на съда –длъжностна характеристика, Заповед № 30/01.07.2015г., споразумение № РД-151154/08.06.2011г.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 02.11.2020г., а НП - на 18.12.2020г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от 3 него. Предоставена му възможност за излагане на възражения, която възможност реално е реализирана от него, видно от текста на АУАН, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.

Относно изричното възражение на защитата за допуснат порок по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН при описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в НП достатъчно пълно и ясно са посочени всички съставомерни признаци на вменения административен състав, а именно липса на изпълнение на задължението по смисъла на т.7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г . лицето да има поставена защитна маска или друго средство, което да покрива изцяло носа и устата. В случая посочените в АУАН и НП обстоятелства изцяло съответстват и на установената от съда фактическа обстановка, че при проверката се констатирало, че маската на жалбоподателката не покривала нито носа, нито устата й, а била увиснала под брадичката й.

Действително при извършен служебен контрол се констатира, че в НП на едно място е допусната техническа грешка, като след т.7 фигурира и думата „шофьор“. Доколкото обаче надлежната квалификация е трикратно описана цифрово в НП, като на другите две места този порок отсъства, а и доколкото правната квалификация е надлежно описана и словесно, то не може да се приеме, че с допуснатата техническа грешка по какъвто и да било начин е нарушено правото на защита на наказания субект.

Така Решение № 83 от 10.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3194 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 715 от 28.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 241 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2175 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2104 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и материалния закон.

В чл. 209а, ал.1 ЗЗ е предвидено, че се наказва с глоба от 300 до 1000 лева лице, което наруши или не изпълни въведени от министъра на 4 здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 ЗЗ.

От друга страна в чл. 63, ал.4 ЗЗ е уредено, че при обявена извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.

Именно тези норми са посочени в АУАН и НП като санкционна и като нарушена.

Същевременно от тяхната словесна редакция е видно, че същите са бланкетни, като за съдържанието на конкретната нарушена противоепидемична мярка препращат към съответната заповед на министъра на здравеопазването, която съгласно чл. 63, ал.11 от ЗЗ представлява общ административен акт и подлежи на предварително изпълнение.

В конкретния случай приложимата заповед е надлежно очертана, както в АУАН, така и в НП, а именно Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, като въведената с т.7 от нея противоепидемична мярка изцяло съответства на установената по делото фактическа обстановка.

Изрично следва да се уточни (във връзка с придобилата обществена гласност и медийна разпространеност неправилна практика на районни съдилища от други съдебни райони- Решение № 260114 от 19.02.2021 г. по адм. н. д. № 1980 / 2020 г. на X състав на Районен съд – Русе), че употребената законодателна техника в случая е изцяло допустима.

За да е спазен принципът за законоустановеност на административното нарушение и на административната санкция е напълно достатъчно съставът на дадено административно нарушение и предвижданата за него санкция да са предвидени в нормативен акт. Това изискване в случая е спазено, доколкото в чл. 209а, вр. чл. 63, ал.4 ЗЗ е обявено за наказуемо по административен ред неспазването на противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра на здравеопазването.

Вече се отбеляза, че досежно съдържанието на конкретно нарушената мярка, нормите имат бланкетен характер, като съгласно задължителната тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС законовия бланкет може да се запълва, както с правила от нормативен, така и с правила от 5 ненормативен акт (какъвто се явява общия административен акт- заповед на министъра на здравеопазването).

Така изрично т.6 от Постановление № 2 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.).

В този изричен смисъл са и Решение №3/15.08.2019 по дело №1098/2018 на ВКС, Решение № 622/2004 г. по н. д. № 476/03 г. на ВКС, Решение №59/16.03.2015 по дело №1854/2014 на ВКС, Решение № 97 от 22.06.2015 г. по н. д. № 129 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, в които се приема, че бланкетните наказателноправни норми могат да бъдат конкретизирани и с ненормативни правила, стига задължението за тяхното спазване да е предвидено в нормативен акт.

Точно такъв е и процесния случай, доколкото с чл. 63, ал.4 и ал.11 от ЗЗ е предвидено безусловно задължение за спазване на предвидените от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, като дори е придадено предварително изпълнение на заповедите.

Цитираната съдебна практика е постановена по отношение на престъпни състави, уредени с бланкетни правни норми, но тя следва да намери приложение и по отношение на административно-наказателни дела по силата на препращащата норма на чл. 11 ЗАНН.

Освен това никога не е подлежало на съмнение нито в теорията, нито в съдебната практика, че:

-сигнализацията на светофарната уредба например

-или указанията на регулировчика представляват общи административни актове, но това никога не е било пречка за санкционирането на тяхното нарушаване по реда на ЗАНН.

В смисъл, че няма принципна пречка да бъде ангажирана отговорността на дееца за нарушаване на противоепидемични мерки по силата на чл. 209а ЗЗ, вр. чл. 63, ал.4 ЗЗ е и практиката на административните съдилища от цялата страна.

Така Решение от 01.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 8 / 2021 г. на Административен съд - Разград, Решение № 16 от 17.02.2021 г. по к. адм. н. д.

№ 177 / 2020 г. на Административен съд - Кърджали, Решение от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 435 / 2020 г. на IV състав на Административен съд - Русе, Решение № 36 от 10.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 398 / 2020 г. на II състав на 6

Административен съд - Стара Загора, Решение № 20 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 7 / 2021 г. на Административен съд - Кюстендил, Решение от 28.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2 / 2021 г. на Административен съд Търговище, Решение от 25.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 118 / 2020 г. на Административен съд - Габрово, Решение № 170 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали.

Съгласно чл. 3, ал.1 ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.