Решение № 752 от 28.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……………….…

28.01.2020 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16250 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищците Н.Ю.Б., А.Ю.Б., Ю.Ю.Б. и А.Ю.Б. твърдят, че на 24.02.2016 год. при ПТП, реализирано в гр.Казанлък на ул.“Ал.Батенберг“ в района на бл. № 30 в ж.к. „Изток“ пострадал, а по-късно на 19.4.2016 год. починал баща им. Произшествието било причинено от водача на лек автомобил „Ауди“ с рег. № *****Х.Г.С., който не съобразил поведението си със съществуващите опасност и не възприел своевременно пешеходеца Ю.С.Б. и го блъснал. Водачът на лекия автомобил „Ауди“ имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, поради което те предявили претенция към ответника за обезщетяване на настъпилите за тях вреди от смъртта на баща им; обезщетение им било отказано. Ищците твърдят, че от внезапната загуба на баща си те търпели много болки и страдания.

Починалият бил стожер на семейството, крепял и подкрепял морално своите дъщери.

Той бил здрав и работоспособен, бил много деен и се грижил за семейството си.

Несвоевременната му загуба причинила шок и трагедия в семейството. Въпреки, че ищците били пълнолетни те не прекъснали връзката си с него и имали нужда от неговата грижа и подкрепа. Емоционалното и здравословното им състояние пострадали много от неговата смърт. Ето защо предявяват частичен иск за обезщетяване на описаните вреди, като молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата по 25 500 лева за всяка от тях, представляващи част от общо дължимото им обезщетение от по 200 000 лева за всеки, заедно със законна лихва от датата на произнасянето на ответника по заведената щета – 17.11.2016 год. Претендират и направените по делото разноски, включително и тези за адвокатска защита. В съдебно заседание на 22.1.2019 г. е допуснато изменение на иска чрез увеличаването му за сумата от 120 000 лв. за всяка една от ищците, ведно със законната лихва, считано от 17.08.2016 г. до окончателното изплащане на главницата.

Ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД оспорва предявения иск, с твърдение за липса на елементите от фактическия състав за пораждане на отговорността на застрахователя. Счита, че механизма на настъпване на произшествието е неустановен и недоказан и твърди, че не отговаря на описания в констативния протокол за произшествието. Ответникът оспорва водача на лекия автомобил „Ауди“ да е причинил произшествието виновно, като твърди, че произшествието е било предизвикано и от бащата на ищците, който се движил неправомерно по пътното платно. Твърди, че пострадалият е могъл да чуе и види приближаващия автомобил, тъй като произшествието настъпило в тъмната част на денонощието. Освен това пострадалият излязъл внезапно на пътното платно. В същото време водачът на лекия автомобил нямал възможност да възприеме пешеходеца на пътното платно. Ответникът моли съда да съобрази съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия, като отреди негов основен принос за настъпване на произшествието. Оспорва смъртта на бащата на ищците да е в пряка причинно-следствена връзка с инцидента на пътя. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като прекомерно завишен и несъответен на принципа на справедливостта, съдебната практика и социално-икономческото положение в страната. Ответникът оспорва и претенцията за лихва, като счита, че не е изпаднал в забава, тъй като ищците не са посочили банкова сметка ***. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

Ю.С.Б. е починал на 19.04.2016 г. Негови наследници по закон са Н.Ю.Б., А.Ю.Б., Ю.Ю.Б. и А.Ю.Б..

В изготвеното съобщение за смърт № 117/20.04.2016 г. от МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора, като причина за смъртта е отразена двустранна хипостатична бронхопневмония, оток на мозъка и белите дробове.

Не се спори, че на 24.02.2016 г., около

1:10 часа в гр. Казанлък, ж.к. „Изток“, на ул. „Княз Ал. Батенберг“, до бл. 30, е настъпило ПТП между Ю.С.Б. като пешеходец и л.а. „Ауди“ с рег. № *****, управляван от Х.Г.С..

За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х.Г.С..

Свидетелят посочва, че процесното ПТП се е случило между 0:00 и 0:30 часа, валял силен пороен дъжд. На неосветен пътен участък е управлявал л.а. „Ауди“ със скорост около 45 км/ч. Видял удар върху дясната страна на предното му стъкло, това било внезапно за него. Погледнал в огледалото за обратно виждане и едва тогава видял човек на пътя. Видял пострадалия във видимо неадекватно състояние, не отговорил на въпросите на свидетеля дали е добре и дали чувства нещо. Гледал право в него. Двете пътни платна са разделени от бетонова ограда, пешеходната пътека е на около 150 м. напред.

Съдът не кредитира приетата съдебна автотехническа експертиза, изготвена от инж. И.Т., доколкото същата е изготвена при непълнота на доказателствения материал.

По делото е приета повторна Автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. К.Г..

Експертът определя като място на удара на около 1,0 – 1,5 м. вляво от десния край на пътното платно, в дясна пътна лента на булеварда. Към момента на удара лекият автомобил се е движел със скорост от порядъка и не по-висока от 50 км/ч.

За да не настъпи процесното ПТП водачът е следвало да управлява процесния автомобил със скорост не по-висока от 13 км/ч при движение на пешеходеца със спокойно бягане или до 29 км/ч при движение на пешеходеца с бавен ход. Според експерта причина за настъпване на ПТП е от субективен характер – навлизане на пътното платно (предприето пресичане) на пешеходеца към момент, когато това не е било безопасно поради наличието на лек автомобил. Водачът е разполагал с техническа възможност да предотврати сблъсък с пешеходеца при управление на автомобила със скорост 13 до 29 км/ч. Според експерта пешеходецът е навлязъл на пътното платно, когато автомобилът се е намирал на отстояние не по-малко от 18 м. При сравнение на това отстояние с дължината на осветената зона пред десния фар на автомобила експертът заключава, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да забележи навлизащия в пътното платно пешеходец още в момента на стъпването му на платното отдясно на автомобила.

Около мястото на ПТП имало две пешеходни пътеки – на 70 м. преди мястото на удара и на 25 м. след мястото на удара. Ударът е бил предотвратим при бавен и спокоен ход на пешеходеца и непредотвратим при бърз ход и спокойно бягане.

В комплексна Съдебномедицинска и автотехническа експертиза експертите посочват, че травматичните увреждания на Ю.Б.са в резултат на процесното ПТП. В съдебно заседание д-р Г. допълва, че посоката на пресичане на пешеходеца е била отляво надясно спрямо автомобила, тъй като е счупена дясна подбедрица и дясна бедрена кост.

Това счупване не може да се случи при ротация или самостоятелно обръщане на пострадалия. Десният крак е бил носещ и затова са счупени на две нива костите от блъсналия го автомобил.

В допълнителна автотехническа експертиза инж. Г. посочва, пешеходецът е навлязъл в пътното платно отдясно наляво, считано за посока на движение на автомобила, възприел е опасността и е спрял за около 2 секунди, след което се е завъртял на 180°. За да формира този извод вещото лице отчита забърсването на праха от предната броня в дясна част, което не е възможно, ако пешеходецът се е движил отляво надясно. Освен това при такова направление за движение след удара пешеходецът следва да бъде отблъснат надясно от автомобила, а той е регистриран след удара пред автомобила. Наред с това деформациите по предния капак и челното стъкло (в дясната му част) сочат, че пешеходецът е бил в близост до десния габарит на автомобила, от където е качен върху предния капак и е достигнал стъклото. При навлизане отляво надясно ударът отново е непредотвратим със скорост на пешеходеца при спокойно бягане и предотвратим при движение от бавен ход до бърз ход. Според експерта при своевременно задействане на спирачната уредба на автомобила за аварийно спиране от разстояние равно на далечната видимост в конкретната пътно-климатична ситуация – 45 м. и скоростта, с която се е движил автомобила – 50 км/ч, автомобилът ще спре преди мястото на удара и ПТП няма да настъпи. При движение на пешеходеца с бърз ход той ще измине разстояние от 6,46 м. и ще бъде извън коридора за движение на лекия автомобил.

За установяване на претърпените от ищците болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.Т.и свидетеля А.А.. Свидетелят Т.сочи, че Ю.Б.му е бил комшия, били и приятели. Живеел заедно с майка си. Имал четири дъщери.

Около седмица след инцидента Ю.бил изписан от болница и се завърнал в дома на майка си. Дъщерите му се грижели за него. Два месеца по-късно починал. Свидетелят не е виждал пострадалия след инцидента, доколкото знае е бил в лошо състояние.

Посочва, че често е карал дъщерите, когато ходели на гости на баща си. Според показанията ищците приели тежко загубата на баща си, много го обичали. Споделяли със свидетеля, че им е много мъчно и не могат да превъзмогнат случилото се. Не знае дали Ю.е издържал дъщерите си.

Всяка от ищците живеела в отделно жилище. Според показанията на свидетеля А. Н.живеел с майка си в гр. Казанлък, а дъщерите му – също в гр. Казанлък, но на различни адреси. Свидетелят посочва, че пострадалият и ищците били в добри отношения, виждали се често – в месеца по два-три пъти. Към датата на смъртта на Н.свидетелят бил в чужбина, но ищците му се обадили и плачели, споделили, че им било мъчно. Н.не живеел от години с дъщерите си, след раздялата с майка им.

Съдът не кредитира така събраните гласни доказателства. Същите са в противоречие с показанията на ищците, дадени в рамките на досъдебното производство. В частта, обективираща изявление за неизгодни за ищците факти, същите имат материална доказателствена сила и съдът съобразява същите при формиране на изводите си и съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства.

В протокол за разпит на свидетел Н.Б. е отразено Ю.Б. живее и работи в Германия и си е дошла само за погребението на баща й (л. 182). В протокол на л. 147 от делото Н.Б. сочи, че баща им не им е казвал нищо за настъпилото ПТП, тъй като не говорел с тях. В протокол за разпит на свидетелката А.Б. (л. 183 от делото) същата дава показания, че живее и работи в Полша, не се е прибирала в България от 4 години преди погребението на баща й, на което не успяла да присъства. Сестра й Н. я уведомила за процесното ПТП и за състоянието на баща им след изписване от болница. Операция не му била направена, тъй като не могли да съберат 3000 лв. за лечението. От сестра си знае, че баща им не говорел с никого и не се хранел. Н. й се обаждала често, за да й сподели, че състоянието на баща й се влошава. Посочва, че за периода, през който е била в чужбина, няколко пъти е говорила с баща си по „Скайп“ и то за кратко време. В протокол за разпит на А.Б., л. 184 от делото, същата споделя, че при изписването баща й бил в добро физическо и психическо състояние, първите 15 дни тя се грижела за него.

Образуваното ДП № 284-ЗМ 214/2016 г. по описа на МВР гр. Казанлък, пр.пр. № 673/2016 г . на

РП гр. Казанлък е водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „б“ НК.

По делото е приета Епикриза от УМБАЛ „Проф. д-р Т. Киркович“ АД, в която е отразено, че в периода 24.02.2016 г. – 05.03.2016 г. ищецът е постъпил на лечение с водеща диагноза фрактура коли феморис декстра е фрактура крурис декстра. В частта изход от заболяването е отразено, че болният се изписва с подобрение. Многократно е подготвян за оперативно лечение, но поради несъгласие на близките и неосигуряване на необходимия медицински консуматив такова не е проведено. В епикриза от ДПБ