Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 10.05.2022, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Административно наказателно дело 348/2021
Вид
Решение № 37
Подписан
10.05.2022
В сила
09.09.2022
Състав
Димитър Тодоров Маринов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 10 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.177, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.53 ал.1 т.2 · Закон за пътищата
  • чл. 9 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 337, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Карнобат, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно наказателно дело № 20212130200348 по описа за 2021 година Производството по настоящото дело е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от Д. СТ. СТ. чрез неговия пълномощник адв. СТ. ИЛЧ. ИВ. против наказателно постановление № 7522 от 03.12.2021 година на Началника на отдел Контрол по републиканската пътна мрежа , Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция Пътна инфраструктура гр. София с което на горепосочения жалбоподател за извършено от него административно нарушение по чл. 26 ал.2 т. 1 буква а от Закона за пътищата във връзка с чл.

37 ал.1 т.1. от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства на основание чл. 53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание – глоба в размер на 2500 лв. .

Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му административно наказание посочено по- горе , като същият в жалбата си оспорва , че е извършил съответното административно нарушение за което му е наложено и съответното горепосочено административно наказание с горепосоченото наказателно постановление , като твърди , че същото наказателно постановление се явява напълно незаконосъобразно като издадено в противоречие на материалния законЗакона за пътищата и Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на 1 извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства и процесуалния закон – ЗАНН , като сочи многобройни според него основание водещи до твърдяната от него незаконосъобразност и моли съда да го отмени изцяло, ведно с всички законни последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно призован не се явява лично, като за него се явява неговия процесуален представител и пълномощник адв. И. и по този начин същият поддържа така подадената горепосочена жалба и моли за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление , като същият взема и друго респ. допълнително становище по жалбата,че извършеното от него адм. нарушение се явява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и на това допълнително основание моли съдът да отмени обжалваното от него наказателно постановление. .

За административнонаказващия орган редовно призован, се явява неговия процесуален представител в съдебно заседание, като същият в съдебно заседание изразява становище по така подадената срещу издаденото от него наказателно постановление жалба, като счита същата за неоснователна , а издаденото от него наказателно постановление за напълно законосъобразно и затова моли съдът да отхвърли жалбата като напълно неоснователна изцяло респ. да потвърди процесното наказателно постановление.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното от жалбоподателя Д. СТ. СТ. наказателно постановление № 7522 от 03.12.2021 година на Началника на отдел Контрол по РПМ към Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция Пътна инфраструктура е издадено срещу същия жалбоподател въз основа на акт за установяване на адм. нарушение № 0008197 от 11.11.2021 г., което констатира за извършено от него административно нарушение на дата 11.11.2021 година което се изразява в следното , че на горепосочената дата 11.11.2021 г. в 10, 30 часа на път А -1 , км.335 в посока гр. Бургас – гр.

София , същият жалбоподател Д. СТ. СТ. е управлявал и е осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка ДАФ модел 2

ФТ ХФ 105 с рег. № *** и полуремарке с 3 оси с рег. № *** , като при проверката е измерено разстояние между осите 1, 34 м. и е измерена сума от натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето от 24, 975 т. при максимално допустимо натоварване на тройната ост от 24 т. съгласно чл. 7 ал.1 т.3 б. б от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства , като по този начин жалбоподателя е осъществявал движение на извънгабаритно и респ. тежко пътно превозно средство без съответното разрешение / разрешително или квитанция за платени пътни такси / издадени от съответната администрация управляваща пътя – в случая АПИ за дейност от специално ползване на пътищата , с които негови горепосочени действия е била нарушена от негова страна разпоредбата на чл. 26 ал.2 т. 1 буква а от Закона за пътищата във връзка с чл. 37 ал.1 т.1. от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства и за което извършено от него адм. нарушение на основание чл. 53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание – глоба в размер на 2500 лв., тъй като адм. наказващия орган е счел , че извършеното от жалбоподателя С. нарушение не се явява маловажно .

В случая наложената от наказващия орган санкция на жалбоподателя се основава на нормата на чл.53, ал.1 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности, изброени в т.1 до т.6. От тази нормативна регламентация следва извод, че субект на нарушението по чл.53, ал.1 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената в чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП забрана за движение, в обхвата на пътя, на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, без разрешение, вкл. и водачът на процесното ППС. В случая като субект на административнонаказателна отговорност по тази разпоредба е посочен жалбоподателя , като водач на ППС, включително по аргумент от разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.

В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че с това е извършено нарушение на разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.

3

Разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата има следното съдържание: Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства …, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3. В чл.14, ал.1 от Наредбата е предвидено, че разрешителното за движение на извънгабаритните ППС … при условията на чл.8, ал.2, 3 и 4 се издава по образец (приложение №3).Според чл.14, ал.3 от Наредбата, извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина – до 3,30 м, височина – до 4,30 м, и дължина – до 22 м..Цитираната нормативна уредба води на извода, че има два режима, при които се преодолява забраната за движение на извънгабаритни ППС по пътищата – или след издаване на разрешително по образец, което се издава от администрацията, управляваща пътя, или само след заплащане на дължима такса, когато извънгабаритните и/или тежките ППС отговарят на условията по чл.14, ал.3 от Наредбата.

В конкретния случай е измерената сума от натоварванията на ос на тройната ос на полуремаркето от 24, 975 т. при максимално допустимо такова натоварване от 24 т. съгласно чл. 7 ал.1 т.3 б. б от Наредбата ,което се потвърждава от писмените доказателства по делото вкл. и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Д.З. и Ю.А. . Съгласно измереното натоварване на горепосочената тройна ос на полуремаркето безспорно управляваното от жалбоподателя ППС се явява тежко съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредбата. Същото обаче попада и в обхвата на чл.14, ал.3 от Наредбата, тъй като измерената сума от натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето не превишава с повече от 30 % допустимото максимално натоварване на ос. Максимално допустимото натоварване на оста на тройната ос на полуремаркето от 30 на сто от 24 т. е 7, 2 т. над допустимото , а установеното превишаване в случая на тази ос на тройната 4 ос е 0, 975 т.. По този начин несъмнено движението на това тежко ППС се разрешава след заплащане само на дължимата такса, без да е изискуемо издаването на писмено разрешително по образеца, предвиден в чл.14, ал.1 от Наредбата, при условията на чл.8, ал.2 и ал.4 от същата – от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР и след заплатени пътни такси.

Изложените в АУАН и НП факти на измерени натоварвания над допустимите норми сочат, че за управляваното от жалбоподателя ППС разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя /АПИ/, не е било изискуемо. При това положение движението на това ППС не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП. Тази норма въвежда забрана за движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни без разрешение, а според ал.3 на чл.26 от ЗП, разрешенията по ал.2 се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища, в посочени срокове, т.е. въпреки разликата в използваната терминология, изискуемите по чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП разрешения са само формалните писмени разрешителни, на каквито не могат да бъдат приравнени квитанциите за заплащане на дължимата такса по смисъла на чл.14, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001 г. В случая е налице и несъответствие между фактическото описание на административното нарушение и неговата правна квалификация от страна на адм. наказващия орган според мнението на настоящия съд. В актуалната съдебна практика (напр.Решение № 1023 / 09.07.2021 г. по КАНД № 696 / 2021 г. на АС – Бургас, Решение № 237 /24.02.2022 г. по КАНД № 14 / 2022 г. на АС – Бургас , Решение № 33 / 09.01.2020 г. по КАНД № 2599 / 2019 г. на АС – Бургас , Решение № 962 / 29.07.2020 г. по КАНД № 1284 / 2020 г. на АС – Бургас , Решение № 233/ 16.02.2021 г. по КАНД № 2483/ 2020 г. на АС – Бургас , Решение № 414 / 18.03.2021 г. по КАНД № 367 / 2021 г. на АС – Бургас , Решение №40/28.02.2018 г. по КАНД №4/2018 г. на АС – Стара Загора, Решение №457/18.12.2019 г. по КАНД №453/2019 г. на АС – Стара Загора, Решение №33/09.01.2020 г. по КАНД №2599/2019 г. на АС – Бургас, Решение №892/05.12.2019 г. по КАНД №1137/2019 г. на АС – Хасково, Решение № 98 от 28.02.2020г. по КАНД № 1397/2019г. на АС-Хасково и др.) 5 се застъпва становището, че в случаите, когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП и се осъществява съставът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, а когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не този на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Касае се за две различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл.26, ал.3 от ЗП (управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища), а в хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава формален административен акт. След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на тежки ППС до определени параметри без издадено разрешение /при заплащане на определена такса/, и доколкото в случая управляваното от жалбоподателя ППС отговаря на условията на чл.14, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща да се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.По този начин като е постановил този си акт , съдът намира , че адм. наказващия орган е приложил неправилно материалния закон. В тази връзка съдът приема, че не е извършено нарушение на чл. 26 ал.2 т. 1 буква а от Закона за пътищата във връзка с чл. 37 ал.1 т.1. от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства. Предвид това неправилно е определен и размера на наложеното административно наказание. В настоящия случай обаче, безспорно се установява, че на 11.11.2021 г. по време на проверката жалбоподателят като водач на процесното ППС е управлявал същото което е било с натоварване на ос, което надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството с горепосочената наредба . За така извършеното жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран за нарушение 6 н а чл. 177 ал.3 от ЗДвП , по силата на който разпоредба се предвижда , че същият подлежи на наказание глоба в размер от 500 лв. до 3000 лв..