Решение № 402 от 01.04.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 402

Монтана, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора БОГДАНА СТЕФАНОВА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА канд № 20267140600109 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение № 2 от 08.01.2026 г. постановено по АНД № 20251610200046 по описа на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено Наказателно постановление № 12-2400207 от 12.12.2024 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, с което на „Мастертек БГ“ ЕООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], район Илинден, ул.“Враня №114, ет.5, ап.13 представлявано от управителя С. И. С. в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1800,00 лева (хиляда и осемстотин), за извършено административно нарушаване по чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.

Касационният жалбоподател „Мастертек БГ“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя С. И. С., чрез адв. М. Й. Х. – САК обжалва процесното решение постановено по АНД № 20251610200046 по описа на РС – Берковица. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът оспорва извода за осъществено нарушение по чл. 403а, ал. 1 КТ, като твърди, че дружеството е разполагало с правилник за вътрешния трудов ред и с всички относими документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на труда. Навеждат се доводи, че в момента на проверката не е присъствало надлежно упълномощеното лице, определено да представлява работодателя пред контролните органи, поради което не е било възможно изисканият правилник да бъде представен на място, а работниците не са имали представителна власт да сторят това. Поддържа се още, че графикът за работа и заповедите са били поставени на видно място в обекта и са били достъпни, поради което неправилно е прието, че не са представени документи, свързани с организацията на работа. Излагат се и възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, довели според касатора до ограничаване правото на защита на дружеството, както и за непълнота на доказателствата, тъй като в АУАН и НП не е посочен часът на проверката, а споменатите от актосъставителя декларации на работещите лица не са били представени по делото. При условията на евентуалност се иска приложението на чл. 415в КТ, с довод, че правилникът е бил представен впоследствие по призовка и от нарушението не са настъпили вредни последици за работниците и служителите. С жалбата се иска отмяна на въззивното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, както и присъждане на разноските за касационната инстанция.

В съдебно заседание касаторът „Мастертек БГ“ ЕООД, [ЕИК] се представлява от надлежно упълномощения адв. М. Й. Х. от САК, който в писмено становище поддържа касационната жалба, като моли за отмяна на оспореното решение. Претендира сторените по делото разноски пред касационната инстанция по представен списък по чл.80 от ГПК.

От ответника по касационната жалба Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана, в писмен отговор по касационната жалба, оспорва същата като неоснователна и поддържа, че въззивното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Излага съображения, че при извършената на 29.10.2024 г. проверка по спазване на трудовото законодателство е било установено нарушение на чл. 403а, ал. 1 КТ, изразяващо се в недържане на разположение на контролните органи на правилника за вътрешния трудов ред и на документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на труда. Поддържа се, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената форма и при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН, без допуснати съществени нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното дружество. Ответникът счита, че нарушението е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, като фактическите констатации в акта не са били оборени. Поддържа още, че при невъзможност документите да бъдат представени при поискване по време на проверката следва да се приеме, че същите не са били държани на разположение по смисъла на закона, поради което деянието е правилно квалифицирано. Намира за неоснователни и възраженията за маловажност, тъй като се касае за формално нарушение с по-висока степен на обществена опасност, а наложената имуществена санкция в размер на 1800,00 лв. е определена законосъобразно и близо до законовия минимум. Прави искане касационната жалба да бъде оставена без уважение, решението на районния съд да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание ответника се представлява от надлежно упълномощения старши юрисконсулт С. К., която поддържа отговора по касационната жалба. Моли за потвърждаване на въззивното решение, като правилно, обосновано и законосъобразно, счита извършеното нарушение за доказано по безспорен начин, кореспондиращо със събраните по делото както писмени, така и гласни доказателства, който подробно са обсъдени от въззивния съд, който е достигнал до верните правни изводи и е постановил едно правилно и законосъобразно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл.217, ал.3 АПК във вр. чл.16, ал.1, т.3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. В хода на проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното търговско дружество. Предлага решението на Районен съд – Берковица да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима. Оспореното въззивно решение е връчено на касатора съгласно разписка на 22.01.2026 г., а касационната жалба е подадена чрез Единен портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/ на 05.02.2026 г., т.е. в нормативно определения 14-дневен срок за обжалване.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна районният съд е приел, че при извършена на 29.10.2024 г. проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на „Мастертек БГ“ ЕООД – цех за производство на алуминиеви проводници в [населено място], от началника на цеха Н. В. И. са били изискани екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, както и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа – график за работа и заповеди за полагане на извънреден труд, но същите не са били представени при проверката. Съдът е приел още, че на същата дата е била връчена покана по чл. 45, ал. 1 АПК за представяне на документи, като впоследствие управителят на дружеството се е явил в ДИТ – Монтана и е представил изисканите книжа, а на 19.11.2024 г. е бил съставен и връчен АУАН. Фактическите си изводи съдът е основал на показанията на свидетелите Л. Р. и С. Ш., които е кредитирал като последователни, непротиворечиви и съответни на писмените доказателства, както и на приложените по делото АУАН, НП, протокол от проверка, покана и останалите писмени доказателства.

За да потвърди оспореното наказателно постановление, от правна страна районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, в предвидените от закона срокове и без съществени процесуални нарушения. Съдът е намерил, че не е налице нарушение на правото на защита на санкционираното дружество, както и че съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел не представлява съществено процесуално нарушение, което да опорочава производството. По същество е посочил, че е осъществен съставът на чл. 403а, ал. 1 КТ, тъй като работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи в обекта екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документите, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, а в случая тези документи не са били представени при поискване в хода на проверката. Съдът е счел, че последващото им представяне не изключва вече осъщественото административно нарушение. Посочено е, че не са налице предпоставки за приложение на привилегирования състав по чл. 415в, ал. 1 КТ, тъй като нарушението не е отстранено веднага след установяването му, както и че не се касае за маловажен случай, тъй като нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква настъпване на вредни последици. Въззивния съд е намерил за правилно определен и размерът на имуществената санкция от 1800,00 лв. като близък до законовия минимум и съобразен с тежестта на нарушението, поради което е потвърдил наказателното постановление.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата касационна инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Съображенията изложени в обжалваното решение са пълни и в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и изцяло се споделят от настоящия състав, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящата касационна инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото съдебно решение.

Неоснователно е основното възражение на касатора, че нарушение по чл. 403а, ал. 1 КТ не е било осъществено, тъй като дружеството е разполагало с правилник за вътрешния трудов ред и с останалите изискуеми документи. За съставомерността на нарушението е от значение не абстрактното съществуване на тези документи, а дали същите се държат на разположение на контролните органи в обекта, в който се полага наемен труд, така че да могат да бъдат представени незабавно при проверка. Именно липсата на такава фактическа наличност и достъпност в момента на проверката обуславя осъществяването на състава на административното нарушение по чл. 403а, ал. 1 КТ. Следователно последващото представяне на документите пред инспекцията не заличава вече осъщественото административно нарушение и не оборва извода на районния съд за неговата съставомерност.

Неоснователни са и доводите, че поради отсъствието на определеното от работодателя лице, което да го представлява пред контролните органи, не е било възможно документите да бъдат представени, поради което не следва да се ангажира отговорността на дружеството. Задължението по чл. 403а, ал. 1 КТ е вменено лично на работодателя и е организационно по своя характер. Неговото изпълнение не може да бъде поставено в зависимост от случайното присъствие или отсъствие на конкретно длъжностно лице. Обратното разбиране би обезсмислило контролната функция на инспекцията по труда, тъй като работодателят би могъл да избегне отговорност само с позоваване на вътрешна организация на документооборота или на отсъствие на определен служител. Именно работодателят носи риска от създадената от него организация, ако тя не гарантира наличност и възможност за незабавно представяне на изискуемите документи в обекта.