Определение № 701 от 14.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 701 гр. София, 14.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен В. като разгледа докладваното от Милен В. Въззивно частно гражданско дело № 20241000500500 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 20.11.2023 г. на ищеца В. Л. П. срещу определението от 7.11.2023 г. по т. д. № 13818/2020 г. на Софийския градски съд, І-27 състав, в частта, с която е прекратено исковото производство.

В жалбата се твърди се, че неправилно СГС е приел, че предявеният осъдителен иск по чл. 45, ал. 1 ГПК е недопустим, тъй като се искало установяване на престъпно деяние по чл.

291 НК. Сочи се, че независимо, че процесното деяние на ответницата би могло да се квалифицира по чл. 291 НК, то искът нямал такъв предмет, а са касаело за иск за граждански деликт. Твърди се, че при преценката на основателността на иска по чл. 45 ЗЗД е без значение дали деянието съставлява престъпление, но дори и да съставлява и такова не е установено с влязла в сила присъда, то това не било пречка за ангажиране на деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Ответницата Е. М. М. в писмения отговор на процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба и възраженията на въззиваемата, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. Л. П. с искова молба от 15.12.2020 г., с която срещу Е. М. М. е предявен иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 30 000 лв., 1 представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на баща и законен представител на малолетната А. В. П. инициирал съдебно производство по Закона за защита от домашно насилие против лелята на детето по майчина линия и съпруга на майката на детето. По молбата било образувано гр. д. № 67993/2019 г. на СРС, 80 състав, по което била допусната съдебнопсихологична експертиза със следните задачи: 1) налице ли е симптоматика у детето, която да може да се свърже с преживян акт на насилие от страна на втория съпруг на майка му и лелята по майчина линия спрямо него, респ. налице ли са поведенчески индикатори, психосоматични прояви на преживяно насилие, 2) наблюдават ли се избухвания и други изблици у детето, които са импулсивни, безповодни и необичайни за възрастта и развитието му. За вещо лице била назначена ответницата, която депозирала заключение, прието в заседание на 5.08.2020 г. Заключението било изпълнено с множество фактологични грешки /описани/, като без да е било поставено като задачи по-голямата част от изводите били насочени към личността на ищеца като баща. В заключението имало множество противоречия и недостатъци /описани/, както и тенденциозно представяне на информацията и професионални пороци. Така депозираното заключение причинило на ищеца огромни неимуществени вреди, като било използвано от майката на детето по всички останали текущи дела и производства пред съда и други институции с цел да се внушава, че ищецът вредил на детето при отглеждането му – завела ново дело за родителски права след приключване на предходното, по което упражняването на правата било предоставено на ищеца, а освен това майката започнала системно да нарушава установения от съда режим на лични контакти с детето. Причината за така създадената обстановка била заключението на ответницата като вещо лице.

На 18.02.2021 г. е депозиран отговор на исковата молба, в който ответницата чрез процесуалния си представител е оспорила иска.

По делото са проведени три открити заседание /на 12.07.2021 г., на 18.10.2021 г. и на 17.01.2022 г./ като в последното от тях е обявено за решаване.

С обжалваното определение от 7.11.2023 г. СГС е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като предпоставя установяване на обстоятелството, че ответницата е дала невярно заключение пред съда, което представлява престъпление по чл. 291 НК.

Процесуалният способ за установяване на престъпление е влязла в сила присъда или установителен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, който е допустим при определени предпоставки, липсващи в случая. Поради липсата на установено подобно престъпление по надлежния ред, то не е допустимо и ангажирането на гражданската отговорност за последиците от същото деяние.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

2

Предмет на настоящия иск е осъдителен деликтен иск, с който ищецът желае присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от действия на ответницата, изразяващи се в изготвено заключение в качеството й на вещо лице по съдебнопсихологична експертиза, допусната по гр. д. № 67993/2019 г. на СРС. Ищецът твърди, че действието на ответницата било неправомерно, тъй като заключението било невярно, което съставлява основанието на предявения иск.

При тези твърдения правилно първоинстанционният съд е приел, че фактите, на които се основава иска, влизат във фактическия състав на твърдяно престъпление по чл. 291 НК, доколкото по този текст са инкриминирани както умишленото, така и непредпазливото деяние. При това положение, независимо от вида на вината, ако се установи, че заключението е невярно, то деянието винаги ще съставлява престъпление. В гражданския процес е допустимо да се установява престъпно деяние единствено чрез специалния установителен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, какъвто не е предявен, а е предпоставките за него не са налице. Извън тази хипотеза престъпно деяние може да се установява единствено в рамките на наказателно производство. Такова не може да се установява инцидентно при разглеждането на деликтен иск по гражданскопроцесуален ред, тъй като цялото вредоносно деяние покрива състава по чл. 291 НК. В случая липсва проведено наказателно производство срещу ответницата, поради което е недопустимо в настоящото гражданско производство да се установява твърдяното вредоносно деяние, покриващо изцяло признаците на престъпление по чл. 291 НК. В този смисъл и цитираната от СГС съдебна практика на ВКС.

Ето защо предявеният иск се явява недопустим.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се потвърди.

Следва да се остави без уважение искането на адвоката на ответницата за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, доколкото по делото няма данни той да е ангажиран при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА. Не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че защитата се поема при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, а това не е посочено и в единственото представено по делото пълномощно /л. 195 от делото на СГС/.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 7.11.2023 г. по т. д. № 13818/2020 г. на Софийския градски съд, І-27 състав, в частта, с която е прекратено исковото производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М. А. А. за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за настоящото частно производство.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1седмичен срок от връчването на препис на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4