Решение № 745 от 01.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. София, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20211110209979 по описа за 2021 година За да се произнесе съдът взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.И. Я. срещу наказателно постановление №2**************** г., издадено от началника на ********** към отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение на : 1/чл.20, ал.2 ЗДвП и на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 200.00 лева и 2/чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 120.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Жалбата е подадена в срок /НП е връчено на 29.06.2021 г., като жалбата е подадена на същата дата/ и е допустима.

В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно. По отношение на първото нарушение се претендира, че няма данни за това, че скоростта е несъобразена с атмосферните условия.

Поддържа се, че другият автомобил е бил паркиран в нарушение на правилата, като след спиране и установяване от страна на жалбоподателя липсата на материални щети, същият си е тръгнал. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно и неправилно.

1

За част от съдебните заседания, жалбоподателят Я. се явява и поддържа жалбата, като в дадените от него обяснения, поддържа изложеното в жалбата.

Казва, че е управлявал с ниска скорост по улицата, посочена в АУАН и НП, тъй като по същата е обективно невъзможно да се управлява с висока скорост, поради това, че е тясна и цялата е в дупки и с паркирали автомобили.

Признава, че е закачил огледалото на един автомобил, паркиран отдясно по неговата посока на движение, но понеже според него нямало никакви щети и бързал, си тръгнал, въпреки, че жената-ползвател на другия автомобил имала претенции за нанесени щети по автомобила й.

За съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения и делото е обявено за решаване, жалбоподателят не се явява.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се представлява.

В хода на съдебното следствие, освен обясненията на жалбоподателя Я. са изслушани и показанията на свидетелите ЦВ.ЦВ /актосъставител/, Н. СТ. и В.К. /служители на ОПП-СДВР, които се явили на местопроизшествието по подаден сигнал за настъпило произшествие и съставили протокол за ПТП и докладна записка по случая/.

По делото са приобщени и следните писмени доказателства: писмени сведения от ЦВ. В. ЦВ. /водач на другото МПС, което е участвало в ПТП/, декларация, попълнена от Д. Я., протокол за ПТП №************* г., съставен от св. Н. СТ., докладна записка от 23.03.2021 г., съставена от св.

В.К., снимки направени на местопроизшествието на увредения автомобил л.а. ***************; Заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение бл.************г., съставен от Ц.Х. Ц., на длъжност „мл.автоконтрольор” при О“ПП“- СДВР, в присъствието на С.Д и Е.П – служители на ОПП-СДВР. В обстоятелствената част на акта е посочено, че е съставен срещу Д.И. Я., за това, че на 23.03.2021 г., около 15:30 часа в гр.

София, на ул. *******“ с посока на движение вход, управлява собствения си л.а. *********** с рег. №******* и срещу №21, поради движение с несъобразена скорост, реализирал ПТП с паркирания от дясно л.а.

2

***************, след което напуснал местопроизшествието, като не уведомява компетентните органи.

АУАН е съставен на осн. чл.40, ал.3 от ЗАНН по докладна записка, изготвена от св. В.К. и преписка №**/21 г., което изрично е отбелязано в акта.

Констатираните деяния са квалифицирани като нарушения на чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП.

На същата дата е връчен препис от АУАН на нарушителя Я., който го подписал без да вписва възражения. Такива не са подадени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление №2**************** г. от началник на ********** към отдел „ПП” при СДВР. Изложените в него фактически обстоятелства по извършване на нарушенията са идентични на описаните в АУАН, както и дадената им правна квалификация. Същото е връчено на жалб.

Я. на 29.06.2021г., а жалбата против него е подадена на същата дата.

От събраните в хода на производството доказателства не се установява различна фактическа обстановка от установената в съставения АУАН и последващото НП по отношение на факта на реализиране на ПТП и напускане на местопроизшествието от страна на жалб. Я.. Същата се установява по един категоричен и несъмнен начин, както от показанията на разпитаните свидетели – ЦВ.ЦВ /актосъставител/, Н. СТ. и В.К., така и от обясненията на жалб. Я., а също и от приобщените по делото писмени доказателства, изброени по-горе.

Принципно жалбоподателят не оспорва времето и мястото на реализиране на процесното съприкосновения между управлявания от него л.а. *********** с рег. №******* и л.а. ***************, като твърди обаче, че същото не е в резултат на несъобразената скорост, с която се е движел, а поради неправилното паркиране на другия автомобил. Действително по делото не се събраха доказателства, за това с каква скорост е управлявал жалб. Я., както и за това каква точно е била причината за настъпилото съприкосновение между двата автомобила и по-конкретно, че причина за същото е била несъобразена скорост на движение на л.а., управляван от жалбоподателя. Поради това, според настоящия съдебен състав не се доказа 3 нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от жалбоподателя, с оглед на което в частта на това нарушение, обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно.

Налице са обаче категорични доказателства за това, че е имало съприкосновение между управлявания от жалбоподателя л.а. и паркирания на ул. *******“ срещу №21 л.а. ***************, което е било в областта на лявото огледало на последния.

Жалбоподателят е усетил това съприкосновение и е спрял, огледал огледалото на л.а. ***************, през което време на място дошъл и водача на същия - ЦВ. В. ЦВ., която заявила на жалб. Я., че огледалото е счупено, но доколкото по негови субективни възприятия не е имало „никакви щети“, жалбоподателят си е тръгнал от местопроизшествието, без да бъдат установени щетите и без да уведоми съответната компетентна служба на МВР. Всичко това се установява по един категоричен, несъмнен и безпротиворечив начин от целия събран по делото доказателствен материал, включително и от обясненията на жаб. Я..

От писмените обяснения, депозирани от Ц.Ц., от показанията на свидетелите Н. СТ. и В.К., както и от представения снимков материал, направен към протокол за ПТП №************* г. се установява, че лявото странично огледало на л.а. *************** е било счупено по време на съприкосновението с л.а. *********** с рег. №*******.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, направи следните правни изводи:

От така описаната и безспорно установена фактическа обстановка несъмнено се налага извод, че Д. Я. е действал като водач на МПС – управлявал л.а. *********** с рег. №******* в гр. София и е бил участник в ПТП на посоченото в АУАН и НП място и по посоченото време, от което са настъпили материални щети – счупено ляво странично огледало на л.а.

***************.

Действително в хода на производството не се доказа, че процесното ПТП е реализирано поради движение на л.а., управляван от жалбоподателя със скорост несъобразена с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението, както се поддържа в АУАН и НП, съответно остана недоказано обвинението за нарушение на разпоредбата на 4 чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което в тази част обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно.

Факта на настъпилото ПТП обаче и наличието на спор между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него, поражда за него задълженията по чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ и „в“ от ЗДвП, а именно в качеството на водач „на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:

3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже произшествието; съдействие за установяване на вредите от в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

С оглед на изложеното, жалб. Я. несъмнено е извършил нарушение на разпоредбата на 123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП, тъй като въпреки липсата на съгласие от страна на водача на л.а. *************** с извода на жалб. Я. за липса на щети и въпреки желанието да бъде подаден сигнал до органите на МВР, той е напуснал местопроизшествието, без да изпълни задължението си да уведоми компетентната служба на Министерство на вътрешните работи за настъпилото ПТП.

Деянието, извършено чрез бездействие – неуведомяване на компетентната служба на МВР, е извършено умишлено, доколкото жалбоподателят е бил наясно със задълженията си на водач на МПС – участник в ПТП и въпреки това не ги е изпълнил.

За извършеното нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП, правилно и законосъобразно въз основа на санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е ангажирана административно наказателната отговорност на жалб. Я., но му е наложено административно наказание глоба в размер на 120 лева /при граници от 50 до 200 лева/, без да са изложени от АНО никакви мотиви за обосноваване на този конкретен размер на наложената глоба, в противоречие с разпоредбата на чл. 27, ал.2 и ал.3 ЗАНН.

5

С оглед на това, както наказаното лице, така и съдът е поставен в невъзможност да разбере мотивите на административния орган за определяне на административното наказание „глоба“ в този му размер, което пък лишава съда от възможността да извърши контрол по законосъобразност на тези мотиви. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено, поради което не обуславя цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление, но води до необходимост от ревизиране на размера на наложеното административно наказание глоба в неговия минимум – 50 лева, като в тази част /по ПУНКТ 2/ обжалваното НП следва да се измени като се намали размера на наложеното административно наказание глоба от 120 лева на 50 лева. Кумулативното наказание – лишаване от право да управлява МПС, е определено за минимално предвидения срок – 1 месец, поради което по отношение на това наказание, обжалваното НП не следва да се коригира.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че в настоящия случай не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото самото деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид.

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че обжалваното НП, както и АУАН въз основа на който е издаден, са съставени от компетентни длъжностни лице, в предвидените в чл.34 ЗАНН срокове и при спазване на процесуалните правила, предвидени в ЗАНН.

С оглед на изложените фактически и правни съображения, обжалваното НП следва да бъде отменено по ПУНКТ 1, като неправилно – поради недоказаност на административнонаказателното обвинение, а по ПУНКТ 2 – следва да бъде изменено, като се намали размерът на наложеното административно наказание глоба от 120 лева на 50 лева и оставено в сила в останалата част – по отношение на кумулативно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.