Решение № 81 от 02.07.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Петрич, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ХАНТОВА при участието на секретаря Десислава Домусчиева като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно наказателно дело № 20251230200158 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0314-000057 от 21.02.2025 г., издадено от ВПД началник на РУ Петрич при ОДМВР Благоевград, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на С. Н. В., с ЕГН-********** от гр. Петрич, ул. „Д.“ № *, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останало наказаното лице, което, който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди се, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на НП. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и иска отмяна на процесното наказателно постановление.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 21.10.2024 г., в 09:38 ч., в гр. Петрич, на път трети клас № 198, на изхода за с.

1

Първомай срещу заведение „Сондата“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „А. А6“ с рег. № ****, лична собственост, което не е регистрирано по надлежния ред и е с прекратена регистрация от дата 21.05.2024 г. във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

За констатираното нарушение на място бил съставен АУАН серия GA № 1306930, който бил връчен на жалбоподателя срещу подпис. С мотивирана резолюция №240314-М000106 на 21.10.2024 година на ВПД Началника на РУ –Петрич при ОДМВР – Благоевград, административно-наказателното производство по издадения АУАН е прекратено на основание чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН и данни за извършено престъпление по чл.345 от НК. Материалите от проверката, ведно с тези, събрани по образуваната по случая в РУ –Петрич преписка с № 344 ЗМ-422/2024 г. по описа на РУ - Петрич били докладвани в ТО– Петрич при РП – Благоевград. С постановление от 06.02.2025 г. на прокурор от РП- Благоевград, ТО - Петрич бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство по образуваната в прокуратурата преписка и материалите по преписката са изпратени на началника на РУ –Петрич за сведение и вземане на отношение по компетентност.

Въз основа на материалите по преписката, началникът на РУ – Петрич издал обжалваното НП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя С. Н. В., с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени по реда на чл.

283 НПК, като намери, че същите са достатъчни за изясняване на обективната истина по делото.

Съдът намира, че няма никакъв спор за фактите между страните, а всички доказателствени източници са абсолютно непротиворечиви и дават пълна картина за процесните събития. Ето защо, съдът кредитира с доверие цялата събрана по делото доказателствена съвкупност и намира, че не е нужно да излага подробни мотиви защо.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 27.02.2025 г. и е обжалвано на 13.03.2025 г. Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутивен сезиращ съда ефект, и 2 следва да бъде разгледана по същество.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му - Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което последното е съобразено с изискванията на процесуалния закон.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на НП - неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от закона конкретика са посочени времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е намерило проявление в обективната действителност, а с това правото на защита на привлеченото към отговорност лице е гарантирано в пълна степен.

От показанията на свидетелите А. И. и Б. Б. се установява, времето, мястото и начинът на извършване на нарушението и неговия автор. Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели. Това е така, тъй като показанията им са логични, последователни, обективно дадени, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото писмени доказателствени средства. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост о т негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така, предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, 3 като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл.

189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя, присъствал при съставянето на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително по времето, на мястото и по начинът отразен в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, законодателят е въвел изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. на МВР, като задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика, според разпоредбата на чл. 15, ал.

1 от Наредбата, а в разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП пък е предвидена възможността, служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1/първо/ от ЗДвП, от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. І/първо/ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, "водач" е лице, което 4 управлява пътно превозно средство.

По делото е безспорно установено, че нарушителят на посочената дата 21.10.2024 г., и на посоченото място в гр. Петрич, на изхода за с. Първомай, срещу заведение „Сондата“, е управлявал лек автомобил марка „А. А6“, поради което е имал качеството си на водач. Автомобилът безспорно е бил управляван от него по път отворен за обществено ползване, като това МПС към датата на проверката не е било пререгистрирано по надлежния ред по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. С тези си свои действия от своя страна, нарушителят е изпълнил и осъществил изпълнителното деяние на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно е бил санкциониран по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.

В конкретния случай, е неприложимо приетото тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, тъй като същото има отношение единствено към случаите на служебно прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, в които случаи е необходимо уведомяване на собственика с оглед субективната страна на нарушението.

В конкретния случай, след като жалбоподателят на 19.03.2024 г. е придобил процесния автомобил с договор за покупко-продажба с нотариална заверка е знаел, че следва в да се яви в пункт за регистрация на МПС и да пререгистрира автомобила в едномесечен срок от промяната на собствеността, както и че в случай че не стори това, след изтичане на двумесечен срок от промяна на собствеността, регистрацията на автомобила се прекратява служебно.

В този смисъл, съдът е на мнение, че са налице всички съставомерни признаци както от обективна, така и от субективна страна на вмененото административно нарушение.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, лично е подписан от него, от актосъставителя и от свидетеля при съставянето му. Предоставена е възможност на нарушителя за излагане на възражения, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.