Решение № 974 от 16.09.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 974 гр. София, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000501239 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 262519 от 27.07.2022г., постановено по гр. д. № 11050/2018г. Софийски градски съд, I ГО, 8 състав е осъдил ЗАД „ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД да заплати на П. Т. Д., на основание чл. 432, ал.1 от КЗ - сумата от 60 000 лв., представляващи редуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, понесени поради смъртта на Д. А. Д., в следствие на ПТП от 16.12.2017г., причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, и на основание чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ - да заплати законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, изчислена за периода: считано от 22.04.2018г. до деня на окончателното плащане, като е отхвърлил претенцията за застрахователно обезщетение, в частта за разликата над присъдената сума от 60 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв., както и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата на присъденото застрахователно обезщетение за периода от 24.12.2017г. до 22.04.2018г. С решението Софийски градски съд е осъдил ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на А.

Д. Д., на основание чл. 432, ал.1 от КЗ - сумата от 50 000 лв., представляващи редуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, понесени поради смъртта на Д. А. Д., в следствие на ПТП от 16.12.2017г., причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, и на основание чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ - да заплати законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, изчислена за периода: считано от 22.04.2018г. до деня на окончателното плащане, като е отхвърлил претенцията за застрахователно обезщетение, в частта за разликата: над присъдената сума от 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 180 000 лв., като част от претенция за 200 000 лв., както и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата на присъдено застрахователното обезщетение за периода от 24.12.2017г. до 22.04.2018г. С решението Софийски градски съд е осъдил ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И 1

ЗДРАВЕ“ АД да заплати на П. Д. Д., на основание чл. 432, ал.1 от КЗ - сумата от 50 000 лв., представляващи редуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, понесени поради смъртта на Д. А. Д., в следствие на ПТП от 16.12.2017г., причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, и на основание чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ - да заплати законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, изчислена за периода: считано от 22.04.2018г. до деня на окончателното плащане, като е отхвърлил претенцията за застрахователно обезщетение, в частта за разликата: над присъдената сума от 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 180 000 лв., като част от претенция за 200 000 лв., както и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата на присъдено застрахователното обезщетение за периода от 24.12.2017г. до 22.04.2018г. С решението Софийски градски съд е осъдил ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд, както следва: на П. Т. Д. сумата от 159 лв., а на П. Д.

Д. сумата от 166, 67лв. С решението Софийски градски съд е осъдил ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на адвокат П. К., на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата-сумата от 6 390 лв., възнаграждение за процесуално представителство на П. Т.

Д., А. Д. Д. и П. Д. Д. пред Софийски градски съд. С решението Софийски градски съд е осъдил ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от общо 5 500 лв. за държавна такса, дължима по предявените искове, съответно на уважената им част. С решението Софийски градски съд е осъдил П. Т. Д. да заплати на ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата от 2 330 лв. за съдебни разноски пред Софийски градски съд. С решението Софийски градски съд е осъдил А. Д. Д. да заплати на ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата от 2 030 лв. за съдебни разноски пред Софийски градски съд. С решението Софийски градски съд е осъдил П. Д. Д. да заплати на ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, на основание чл.

78, ал.3 от ГПК - сумата от 2 030 лв., за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

С определение № 261167 от 23.02.2023г. Софийски градски съд, ГО, 8 състав, е отхвърлил като неоснователни исканията на П. Т. Д., А. Д. Д. и П. Д. Д. за изменение на решение № 262519 от 27.07.2022г., постановено по гр. д. № 11050/2018г. по отношение на присъдените разноски.

Срещу решението в неговите отхвърлителни части – над сумата от 60 000 до 200 000 лв. и над сумите от по 50 000 лв. до 180 000 лв., частични искове от пълния заявен размер от по 200 000 лв., е подадена въззивна жалба от тримата ищци – П. Т. Д., А. Д. Д. и П. Д. Д., чрез процесуалния им представител. В жалбата се релевира възражение за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поддържа се твърдение, че са налице основания за определяне на по-високи размери на обезщетението по отношение и на тримата ищци. В жалбата се прави оплакване за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД.

Сочи се, че в тази част решението е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, установяваща, че извода за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения. Релевира се възражение, че първоинстанционният съд е приел наличието на съпричиняване в изключително голям обем – 1/3, въз основа на оспореното заключение на САТЕ, без да вземе предвид направените от страна на ищците възражения. По отношение на законната лихва се прави оплакване, че съдът неправилно е присъдил лихва за забава върху определените обезщетения за неимуществени вреди, считано от изтичането на тримесечния срок за произнасяне. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на първата инстанция в обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи исковете на ищците в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от 24.12.2017г., евентуално от 22.01.2018г. и разноските.

Срещу определение № 261167 от 23.02.2023г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, е подадена въззивна частна жалба от ищците, които изцяло поддържат изложените доводи, в 2 депозираната от тях молба по чл. 248 ГПК. Въззивниците-ищци релевират възражения, че правилно съдът е присъдил адвокатски хонорар за процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., но неправилно е изчислил неговия размер, като не е включил към същия ДДС, съобразно възприетото в практиката на ВКС разрешение в тази насока и представените преди приключване на съдебното дирене доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС. Прави се искане въззивният съд да присъди на процесуалния представител на ищците адвокатски хонорар в размер на 7 668 лв. с ДДС, като увеличи с още 1 278 лв. вече присъдения такъв. В жалбата се поддържа, че съдът неправилно се е произнесъл и по отношение на разноските на ответника, като същите не се следват от ищците, тъй като същите са освободени от заплащане на държавна такса и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК ответната страна ЗАД „ДАЛЛБОГГ

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, чрез процесуалния си представител, е подала отговор на въззивната жалба на насрещната страна, с който я оспорва и моли съда да я остави без уважение.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивниците- ищци, представлявани от пълномощника си, молят съда да уважи подадената въззивна жалба и въззивна частна жалба, да отмени решението в обжалваните части, като уважи исковете така, както са предявени.

Въззивната жалба и въззивната частна жалба, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което се явяват допустими.

По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявените при условията на активно субективно и обективно съединяване искове са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет - присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Д. А. Д., настъпила на 16.12.2017г. при пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главниците до окончателното им изплащане.

При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние.

С обжалваното решение Софийски градски съд, ГО, 8 състав е уважил частично предявените активно субективно съединени искове. В мотивите на своето решение е приел, че ищците са доказали предпоставките на разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД, за да бъде ангажирана отговорността на ответника. Приел е за доказано възражението за съпричиняване, изразяващо се в допуснато нарушение на ЗДвП от страна на пострадалия, който е шофирал с превишена за конкретния пътен участък скорост и е намалил присъденото обезщетение за всеки един от тримата ищци с 1/3. Присъдил е законна лихва върху определените обезщетения, считано от 22.04.2018г. – датата, на която е изтекъл 3-месечния срок за окончателното произнасяне.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Първоинстанционното решение, като необжалвано е влязло в сила в осъдителните му части, с които ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на ищцата – П. Т.

Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. и на ищците А. Д. Д. и П. Д.

Д. в размер на по 50 000 лв. Поради това, основанието на предявения иск е установено със 3 сила на пресъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищците, както и че е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.

С оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, спорът на страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху размера на обезщетенията за неимуществени вреди и върху основателността на възражението за съпричиняване от страна на починалия за настъпването на вредоносния резултат.

По възражението в жалбата за нарушение на чл. 52 ЗЗД въззивният съд в настоящия си състав приема следното:

В процесния случай, претърпените от ищците – П. Т. Д., А. Д. Д. и П. Д. Д., съответно съпруга и деца на починалия Д. А. Д., са установени от показанията на свидетелите М. М. М. и П. М. Т. /пред първата инстанция – чл. 25 ГПК съдебна поръчка/, както и на Д. Ж. Д. /пред въззивната инстанция/.

От показанията на свидетеля М. /съсед на починалия в гр. ***/ съдът приема за установено, че тримата ищци, починалият и неговата майка са живеели заедно в едно домакинство, синовете не били женени и към момента все още не са. Семейството живеело в разбирателство, всички си помагали един на друг. Преди катастрофата починалият Д. Д. е работел във „ВиК“, никога не се бил оплаквал от здравословни проблеми, бил много добър човек. Отношенията между Д. и неговата съпруга били прекрасни. Д. се грижел много за своето семейство. Съпругата на Д. приела много тежко смъртта на съпруга си – преди инцидента била ведра, усмихната и много общителна с всички, а след това изглеждала тъжна и избягвала да се заговаря с хората на улицата. Споделяла със свидетеля, че животът й вече не е същия, че за нея няма щастие, че трудно се справя без съпруга си. По подобен начин се е отразила смъртта на Д. Д. и на двамата му синове - затворили се в себе си, като и те, и майка им не са преодолели загубата на Д., П. винаги се просълзявал, при споменаване името на баща му. Семейството строго спазвало традициите – посещавало гроба на своя наследодател, правели и помени, на които свидетелят присъствал.