Решение № 371 от 19.09.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Велико Търново, 08.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500727 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №860/15.07.2021г.,постановено по Гр. д.№988/2021г. по описа на РС – Велико Търново, е прието за установено, че "Р.А.С" ЕООД, с ЕИК .... дължи на "Р-Б"ЕООД, с ЕИК ..., сумата от 1173,50лв., представляваща възнаграждение за първи одитен надзор по договор за сертификация №2018/CEMBG/0053 от 26.07.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 05.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 155,81лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 17.10.2019г. до 05.02.2021г., както и е осъдено "Р.А.С" ЕООД да заплати на "Р-Б"ЕООД сумата от 327лв., представляваща разноски в исковото производство, както и сумата от 326,59лв., представляваща разноски в заповедното производство.

Против първоинстанционното решение е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника "Р.А.С" ЕООД със седалище гр.В.Т, чрез пълномощника му адв.А. П. – ВТАК, с която го обжалва изцяло. Релевира оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че при правилно установени по делото факти, законът е приложен погрешно. Сочи се, че по предявения срещу ответника иск за реално изпълнение по сключен договор за изработка, работата в голямата си част е останала недовършена, а също и работата не е била приета, поради което ищецът няма право да търси реално изпълнение, т.е. не разполага с ликвидно и изискуемо вземане срещу ответника за 1 възнаграждение по договора, което обуславя отхвърляне на предявените искове. Сочи се, че най- близка до настоящия казус е хипотезата на чл.268 ал.1 ЗЗД. Сочи се, че при отказ от изработката, поръчващия дължи не цената на целия договор, а само цената на извършената работа до момента на отказа. Твърди се, че в процесния случай работата е извършена частично, поради което предявеният иск за реално изпълнение е неоснователен и недоказан, защото се търси реално изпълнение при липса на такова. Сочи се, че дали ищецът е претърпял вреди и дали му се дължи плащане на друго основание, е предмет на друг иск, който по делото не е предявен, и по който жалбоподателят не се е защитавал. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявените искове.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по делото "Р Б"ЕООД със седалище гр.В.Т, чрез пълномощника му адв.Ж. П. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Твърди се, че, видно от свидетелските показания на главния одитор, одитът е бил извършен, въпреки противопоставянето на ответната страна, поради което е налице реално изпълнение по договора и вземането на ищеца за заплащане от ответника на извършената работа е изискуемо и ликвидно.

В СЗ въззивникът "Р.А.С" ЕООД, чрез пълномощника си адв.Ал. П.– ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски за въззивното производство /само за заплатена ДТ/.

В СЗ въззиваемата страна "Р Б"ЕООД, чрез пълномощника си адв.Ж. П. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение – потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство /за заплатено адвокатско възнаграждение/.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново са били предявени от "Р-Б"ЕООД със седалище гр.София, чрез пълномощника му адв.П. – ВТАК, 2 против "Р.А.С" ЕООД със седалище гр.В.Т по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК иск с правно основание чл.266 ал.1 вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за установяване съществуването на парично вземане на ищеца против ответника за сумата от 1173,50лв. – главница, дължима по Договор №2018/CEMBG/0053/26.07.2018г., и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 155,81лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 17.10.2019г. до 05.02.2021г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, предмет на издадена заповед по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№444/2021г. по описа на ВТРС. Изложени са твърдения, че ищецът "Р-Б"ЕООД е изпълнител по сключен с ответника - възложител Договор за сертификация №2018/CEMBG/0053/26.07.2018г., ищецът е изпълнил поетите договорни задължения и е издал Сертификат EMS – 7294-S по ISO 14001:2015, Сертификат 36927/18/S по ISO 9001:2015 и Сертификат OHS – 3390 по стандарт OHSAS 18001:2007г., че на 11.09.2019г. одиторите на ищцовото дружество отиват на място в ответното дружество и провеждат договорения първи надзорен одит и по трите стандарта за които има издадени сертификати, въз основа на извършения одит са издадени три доклада. Твърди се, че по информация от одиторите, управителят на ответното дружество – възложител се държал грубо с тях, отказал да подпише подготвените до момента на одита доклади, и екипът на сертификационния орган е напуснал офиса към 13,10ч. Сочи се, че от ищеца е издадена фактура №0000006260/16.09.2019г. за извършването на първи надзорен одит за исковата сума от 1173,50лв., която сума не е платена от ответника, както и че изготвените, вследствие на извършения първи надзорен одит доклади, заедно с фактура №0000006260/16.09.2019г., са изпратени до ответното дружество – възложител с приемо – предавателен протокол с номер на Еконт 1050242269603 и получени от г-жа А.Л – организатор/координатор на дружеството и съответно вписана в полето на докладите в графа „одитиран“. Твърди се, че на 14.01.2021г. ищецът е изпратил до ответника уведомление по Еконт, посредством пратка №1050380359556, че поради просрочие над една година на задълженията му по процесната фактура №0000006260/16.09.2019г., издадените му сертификати се анулират и следва да бъдат върнати в 7 дневен срок, както и че следва да се преустанови употребата на сертификационните знаци на Рина.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор ответникът "Р.А.С" ЕООД гр.В.Т, чрез пълномощника си адв.Ал. П. – ВТАК, е оспорил предявените срещу него искове по основание и размер. Оспорил е всички фактически твърдения на ищеца. Релевирал е възражение, че ищецът не е изпълнил качествено и в срок възложената му работа, като същата е негодна, т.к. издадените от ищеца сертификати не се приемат от бизнес партньорите на ответника, което ги прави негодни за неговата работа. Изложил е твърдения, че многократно устно ответникът е отправял възражения във връзка с извършената работа, като е направил и изявление за прекратяване на договора, поради неизпълнение от страна на ищеца, както и последно бил направен опит да се връчи писмено изявление за прекратяване на договора по време на посещението на служители на ищеца на 11.09.2019г., но същите 3 отказали да го получат. Изложил е твърдения, че ответното дружество не е получавало и осчетоводявало процесната фактура. Релевирал е възражение, че ищецът е неизправна страна по договора, поради което не е налице основание за заплащане на исковите претенции в претендираният размер.

Съдът приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.266 ал.1 вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото са предявени в срока по чл.415 ал.4 ГПК и е налице правен интерес у ищеца от предявяването им, с оглед подадено в срок възражение по чл.414 ал.1 ГПК.

Разгледани по същество се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.

Уважаването на предявен иск по чл.266 ал.1 вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за реално изпълнение предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване на кумулативната наличност на следните предпоставки: съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало от сключен между тях договор за изработка по смисъла на чл.258 ЗЗД, ищецът – изпълнител да е изправна по договора за изработка страна, изпълнила качествено и в срок поетата работа, работата да е приета от поръчващия /чл.266 ал.1 ЗЗД/, както и иска по размер.

Безспорно установено е, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение от сключен между тях в писмена форма Договор за сертификация №2018/CEMBG/053/26.07.2018г., по силата на който ответникът "Р.А.С" ЕООД – клиент е възложил на ищеца "Р Б"ЕООД – изпълнител, а последният е приел да изпълни сертификационна оценка и издаване на сертификати при положителен резултат от оценката при условията, уговорени в договора. Сключеният между страните процесен договор за сертификация, с оглед обхвата му по раздел I, включва сертификация по стандарти ISO 9001:2015, ISO 14001:2015 и OHSAS 18001:2007 и извършване на надзор, като цените и етапите на услугите са уговорени в раздел III, т.3.1 от д/ра, а именно: сертификация, първи надзор и втори надзор. Съгласно 4.1 от процесния договор за сертификация от 26.07.2018г., общите договорни условия за извършване на сертификационни услуги на РИНА се явяват неделима част от този договор.

Спорът по делото е концентриран по въпроса извършена ли е от изпълнителя – ищец работата по първи надзор, за който е издадена процесната фактура

№0000006260/16.09.2019г. и се претендира заплащане на възнаграждение, и приета ли е работата по смисъла на чл.264 ал.1 ЗЗД, доколкото, според чл.266 ал.1 ЗЗД, поръчващият дължи заплащане на възнаграждение за приетата работа.

Безспорно от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е изпълнил поетото договорно задължение по етап сертификация, като е издал на ответника 4 сертификати по уговорените в договора три стандарта. Ответното възражение, че ищецът е неизправна по сключения между страните процесен договор за сертификация страна е неоснователно и недоказано. От една страна, възражението на ответника, че ищецът не е изпълнил качествено възложената му работа, тъй като издадените от "Р-Б"ЕООД сертификати не били приети от бизнес партньорите му, с което били негодни за неговата работа, е неотносимо, доколкото с предявения по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.266 ал.1 вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД се претендира реално изпълнение, но не за договорен етап – сертификация, а за етап на услугата – първи надзор. От друга страна, ответното възражение за негодност на извършената работа /на издадените сертификати/ по смисъла на чл.261 ал.1 ЗЗД е и неоснователно, доколкото се опровергава от свидетелските показания на К.Р, които съдът прецени по реда на чл.172 ГПК, но които кредитира, според които сертификатите, издавани от "Р-Б"ЕООД, са международно признати в цял свят.