Решение № 1997 от 05.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1997 гр. С., 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110112765 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК и е образувано по искова молба на “Т.С.” ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. 86 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че на 17.11.2022г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против С. Е. А. за сумата 3382,46 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, ет. 4, ап. *** аб. № ******, за периода м. май 2019г.- м. април 2021г., сумата 552,10 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 27.10.2022г., сумата 32,57 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2019г.- м. април 2021., сумата 7,23 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2019г.- 27.10.2022г.; против Д. Д. С. за сумата 1127,49 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, ет. 4, ап. *** аб. № ******, за периода м. май 2019г.- м. април 2021г., сумата 184,03 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 27.10.2022г., сумата 10,86 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2019г.- м. април 2021., сумата 2,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2019г.- 27.10.2022г. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр. дело № 51164/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била издадена 1 исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответниците подали възражения срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през процесния период е доставил на ответниците топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент № 11, намиращ се в гр. С., ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, ет. 4, ап.

*** аб. № ******, за периода м. май 2019г.- м. април 2021г., като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Ищецът твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок от изтичане на срока за плащане на цената, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата. В исковата молба се развиват съображения, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот се начисляват от "Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата – „Т.С.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че по отношение на ответниците съществуването на вземането му процесните суми, както следва: по отношение на С. Е. А. за сумата 3382,46 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к.

“Д.” бл. *** вх. А, ет. 4, ап. *** аб. № ******, за периода м. май 2019г.- м. април 2021г., сумата 552,10 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 27.10.2022г., сумата 32,57 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2019г.- м. април 2021., сумата 7,23 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2019г.27.10.2022г.; по отношение на Д. Д.

С. за сумата 1127,49 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, ет. 4, ап. 10, аб. № ******, за периода м. май 2019г.- м. април 2021г., сумата 184,03 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 27.10.2022г., сумата 10,86 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2019г.м. април 2021., сумата 2,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2019г.- 27.10.2022г. , за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.12.2022г. по ч.гр.д. № 62667/ 2022г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение.

2

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответниците релевират довод за оспорване на качеството потребител на топлинна енергия по отношение на Д. Д. С.. В тази връзка същите релевират доводи, че ползвател на топлинна енергия е единствено ответницата С. Е. А., която е титуляр на партидата за имота. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства съдът приема следното от фактическа страна:

От събраните писмени доказателства чрез представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 04.05.1989г. се установява, че Д.И.А. и С. Е. А. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 10, с административен адрес: гр. С., ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, ет. 4, чрез правна сделка- продажба.

От представеното удостоверение за наследници, изх. № РИС 21_ТД 26- 199 от 25.02.2021г., издадено от Столична община, район Искър, се установява, че Д.И.А. е починал на 19.07.1989г. и е оставил наследници по закон съпругата си С. Е. А. и низходящите си от първа степен Д. Д. С. и И.Д.А..

Видно от съдебно удостоверение от 31.05.2018г., издадено по гр. дело № 33685/ 2018г. на Софийски районен съд, И.Д.А. се е отказал от наследството на Д.И.А..

На 10.09.2002г. е сключен договор между етажните собственици в етажна собственост, намираща се на адрес: гр. С., ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, вх. Б и вх. В и “Т.С.” ЕООД, по силата на който етажните собственици са възложили на посоченото дружество извършването на услугата дялово разпределение в процесния имот. Договорът е сключен въз основа на решение на Общото събрание на етажните собственици от 16.09.2002г. От приложения списък към протокола се установява, че ответницата С. А. е положила подпис и е удостоверила, че в процесния имот има четири броя радиатора, с три разпределителя и три термостатни вентили.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършена услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

Между страните не се спори (а това се установява и от доказателствата), че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно 3 който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица- ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Конкретиката на случая сочи, че Д.И.А. и С. Е. А. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот чрез правна сделка- продажба. Посоченият имот е станал съпружеска имуществената общност (СИО), доколкото придобивното основание се е осъществило по време на брака на купувачите (който факт не е спорен по делото) и при действието на чл. 19, ал. 1 СК (отм.), съгласно който недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи.

Установява се, че съществувалата СИО е прекратена със смъртта на съпруга Д.И.А., починала на 19.07.1989г., в резултат на което е възникнала съсобственост върху имота между преживелия съпруг С. Е. А. и низходящите от първа степен Д. Д. С. и И.Д.А.. В случая И.Д.А. се е отказал от наследството на Д.И.А., поради което делът му е уголемил дела на останалите наследници. Бракът между Стефан Досев и Елена Досева е прекратен поради смъртта на съпругата по време на действието на СК от 1985г. Предвид изложеното, наред с притежаваната от него ½ ид.ч. от имота, преживелият съпруг наследява заедно с децата от брака части, равни на техните. Предвид изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 9 ЗН, съгласно която съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, настоящият състав счита, че С. Е. А. притежава ¾ ид.ч., а Д. Д. С.- ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот. Предвид изложеното между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа договор за доставка на топлинна енергия.

Следователно, установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставил в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска.

С определение от 17.11.2023г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че за периода 01.05.2019г.- 30.04.2021г. ответникът е доставил в процесния имот топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната 4 енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач.