Решение № 320 от 26.07.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 377/2024
- Вид
- Решение № 320
- Подписан
- 26.07.2024
- В сила
- 06.12.2024
- Състав
- Красимир Лесенски
Цитирани разпоредби
- чл.174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 320 гр. Пазарджик, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220200377 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 24-1006-000312 от 11.03.2024 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на С. С. И. с ЕГН:
********** от с. З., обл. Пазарджик, ул. „Т.” № 23 за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от С. С. И., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението, издаването му в нарушения на процесуалните правила и се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В писмена молба поддържа жалбата и моли съда да отмени постановлението, като излага допълнителни доводи за това.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
1
По делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен представител, с което се иска потвърждаване на постановлението. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Свидетелят С. Р. – мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик и негови колеги от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик били нощна смяна за времето от ... г. до ... г., като малко преди края на смяната им около ... ч. се намирали в гр. Пазарджик на ул.
„Л.Б.“, до тенис кортовете. Жалбоподателят по същото време управлявал лек автомобил „М.“ с рег. ... по същата улица в посока от мост А. към бул. „Х. Б.“.
Полицейските служители го спрели за проверка. Полицаите извършили проверка на документите на водача и на автомобила. На жалбоподателя била извършена качествена проба с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ с фабричен № ARDM-0822 в ... ч., като пробата отчела 1,13 промила. Р. я показал на жалбоподателя, който заявил, че бил употребил алкохол предната вечер, а на сутринта отивал на работа. Р. преминал към съставяне на АУАН, след което го предявил на жалбоподателя. Последният го подписал и получил без възражения. Р. издал и талон за изследване, който жалбоподателят получил лично в ... минути на ... г. Жалбоподателят впоследствие дал кръв за изследване в МБАЛ Пазарджик. Видно от издадения протокол за химическа експертиза, жалбоподателят е управлявал МПС с ... промила в кръвта си. Въз основа на съставения АУАН и с оглед заключението на химическата експертиза било издадено обжалваното НП.
По делото е разпитан като свидетел С. Р., който в показанията си потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като ясни, категорични и логични. Те са дадени и от лице, незаинтересовано пряко от изхода на делото. Показанията на свидетеля се подкрепят и от писмените доказателства по делото.
При така установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от 2 обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:
Жалбоподателят категорично е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП с това, че на ... г. в гр. Пазарджик на ул. „Л.Б.“, до тенис кортовете е управлявал лек автомобил „М.“ с рег. ... в посока от мост А. към бул. „Х. Б.“ след употреба на алкохол с концентрация ... промила, установено по надлежния ред - с протокол за химическа експертиза № ... г. Безспорно се установиха всички елементи на административното нарушение.
При това положение правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Съгласно последната разпоредба: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.“. АНО правилно е приложил материалния закон с налагане на глоба и лишаване от управление съгласно правилно определената санкционна норма. Наказанията са в твърд размер съгласно посочената санкционна норма и няма основание за тяхното изменение. Съдът счита, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на наложеното наказание.
Доводите на жалбоподателя за съществени процесуални нарушения са неоснователни. С оглед цялостния контрол за законосъобразност съдът намира, че в случая не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правата на жалбоподателя, затрудняващи защитата му и до отмяна на атакуваното НП. В конкретния случай в издаденото НП подробно са описани обстоятелствата, във връзка с които е наказано лицето, поради което за него не е останал неизяснен въпросът за какво точно е наказан.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съдебната практика 3 отдавана е приела, че съставянето на АУАН само с един свидетел не се явява съществено процесуално нарушение. Мястото на нарушението е точно посочено - в гр. Пазарджик на ул. „Л.Б.“, до тенис кортовете в посока на движение от мост А. към бул. „Х. Б.“. Изписването на точен административен адрес с конкретен номер не е съставомерен елемент и не е въведен от законодателя като задължителен реквизит в АУАН и НП. За да е налице описание на нарушението в изискуемия от закона минимум е достатъчно да е посочено мястото на нарушението така, че да не буди съмнение къде точно е извършено то. В случая то е в достатъчно ясна степен индивидуализирано.
Съдебната практика отдавна е еднозначна и безпротиворечива, че не всяко процесуално нарушение води автоматично след себе си като последица отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно, а само съществените такива. Критерият за това дали едно нарушение е съществено, е дали по някакъв начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя до степен да не може да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Конкретният случай категорично не е такъв. Описанието на нарушението е ясно, пълно и за жалбоподателя не е останало съмнение за какво точно е наказан – а именно, че н а ... г. в гр. Пазарджик на ул. „Л.Б.“, до тенис кортовете е управлявал лек автомобил „М.“ с рег. ... в посока от мост А. към бул. „Х. Б.“ след употреба на алкохол с концентрация ... промила.
За установяване и доказване на нарушението няма никакво точно значение как е спрян жалбоподателя за проверка, защото начинът на спирането му по никакъв начин не влияе на съставомерните обстоятелства на нарушението, които се изразява в установеното управление на автомобил след употреба на алкохол, също установена по надлежния ред. Заради това и няма никакво значение дали жалбоподателят е спрян със Стоп палка или махане на ръка, дали от униформен или цивилен служител на МВР, кой точно от полицейските служители на място му е подал АУАН, както и дали пробата с техническо средство е взета по надлежния ред, тъй като за съставомерността в случая и доказването на количеството алкохол е важно и меродавно само и единствено заключението на химическата експертиза. А дали последната се е „забавила прекомерно“ (каквото и да значи това по разбиранията на жалбоподателя, доколкото нарушението е извършено на ... г., на която дата жалбоподателят е дал и кръв за изследване, а експертизата е изготвена на ...
4 г.), съдът няма да коментира подробно, само следва да се отбележи, че няма срок за изготвянето на самата експертиза. Единствено Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) указва в чл.19, ал.2, че пробите се изпращат в лабораториите до 5 дни след вземането им в хладилни чанти с транспорт, осигурен от структурата, в която работи контролният орган, назначил изследването. Този срок видно е спазен, след като дори и самата експертиза е извършена в рамките му.
Що се касае до установеното количество алкохол, трябва да се отбележи, че след извършеното тестване с техническо средство, на жалбоподателя е издаден талон за изследване. Съгласно чл.1, ал.3 от Наредбата:
„Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химикотоксикологични изследвания“, съответно чл.3а сочи, че: „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване…“. Съгласно чл.6, т.10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.: „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване“, т.е. при даване на кръв за изследване концентрацията се установява само в резултат на извършеното медицинско и химическо лабораторно изследване. Разпоредбата е ясна и не подлежи на допълнителен коментар. Съдебната практика е многобройна и трайна в годините в тази насока. Ето защо евентуално всякакви нарушения при извършването на изследването с техническо средство в случая (ако въобще има такива) са ирелевантни, още повече, че резултатът на изследването на концентрацията с химическата експертиза е в полза на жалбоподателя, тъй 5 отчетената концентрация е ... промила, за разлика от резултата на техническото средство – 1,13 промила.
Неоснователни са и доводите, че жалбоподателят не се е запознал с резултата от експертизата преди връчването на НП, в противен случай би могъл да поиска контролно изследване. Съгласно 27, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози: „В седемдневен срок от връчване на наказателното постановление изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4“. Видно е, че Наредбата не указва друг начин за съобщаване на резултата от изследването, а единствено чрез връчването на НП. Последното е връчено на жалбоподателя на ... г. и както сам той е посочил - тогава се е запознал с резултата от изследването. В случая срокът по чл.26, ал.4 за съхраняване на пробите от кръв за установяване на концентрацията на алкохол е не по-малък от три месеца след извършване на експертизата. Тя е изготвена на ... г., а НП е връчено на жалбоподателя на ... г. (след по-малко от месец), следователно срокът за съхранение на пробите не е бил изтекъл и жалбоподателят е разполагал с възможността да поиска повторно изследване, което той не е сторил. Още защо концентрацията на алкохол в случая е категорично установена по надлежния законов ред.