Решение № 7903 от 29.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7903 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20241100513341 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С Решение № 12913/30.06.2024г., постановено по гр. д. № 48268/2021 г., по описа на СРС, 24 състав, е признато за установено по предявените искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23Б, срещу Е. Й. У., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. ********, че Е.

Й. У., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. ********, аб. № ********, сумата в размер на 6245,49 лева – цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК – 26.01.2021 г., до окончателното изплащане, сумата в размер на 650,31 лева – мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 13.01.2021 г., сумата в размер на 8,24 лева – цена на услугата „дялово разпределение“ за периода 01.02.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.01.2021 г., до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4552 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 24 състав.

Със същото решение съдът е отхвърлил иска за дължима цена на доставена и незаплатена 1 топлинна енергия над присъдения размер от 6245,49 лева до пълния претендиран размер от 7961,33 лева и за периода от 01.05.2017 г. 30.11.2017 г., за сумата за мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия над присъдения размер от 650,31 лева до пълния претендиран размер от 1048,76 лева и за сумата за мораторна лихва върху задълженията за дялово разпределение в размер на 0,53 лева за периода от 31.03.2020 г. до 13.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4552 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 24 състав. С обжалваното решение Е. Й. У. е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер 1320,00 лева, представляваща сторени разноски за държавна такса за исковото и заповедното производство, юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното производство, държавна такса за съдебно удостоверение, депозити за експертизи и особен представител, съобразно уважената част от исковете.

Недоволна от решението, ответницата, сега въззивница, Е. Й. У., го обжалва в осъдителната му част. Оспорва размера на задължението си за ползвана топла вода, като посочва, че за трите отоплителни периода са й надписани 170 куб.м. топла вода. Оспорва възприетото в обжалваното решение обстоятелство, че тя не е възразила срещу изравнителните сметки, като посочва, че през отоплителните сезони 2017-2018г. и 20182019г. отчитането на ползвана топлоенергия е извършвано с таблети, не са предоставени данни на собствениците на хартиен носител и тя не е имала възможност да се запознае с данните и респективно да ги оспори. Посочва, че е получила отчетите за отоплителния период 2019-2020г. и е подала възражение срещу отчетените стойности. Моли съда да отмени обжалваното решение и, вкл. и в частта на разноските.

ВъззиваЕ.та страна „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала отговор на въззивна жалба, в която заявява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски пред въззивния съд.

Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по въззивната жалба.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваЕ.та страна и третото лице помагач не изпращат представител. Въззивницата се представлява от процесуален представител. Депозира молба, в която моли въззивният съд при произнасянето си по въззивната жалба да съобрази и постановеното от ВАС определение от 11.07.2025г. по адм.дело № 6870/25г. , потвърдено от 5 членен състав на ВАС по адм.дело № 8624/25г., с което е прието, че Методиката за дялово разпределение, ползвана от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е незаконна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. По съдържащите се в жалбата доводи и възражения въззивният съд е длъжен да се произнесе, след като обсъди относимите към тези доводи и възражения доказателства

2

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Предявеният пред първоинстанционният съд иск е установителен, при правна квалификация чл.124 ал.1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответницата като стойност на получена и разходвана от нея топлинна енергия за имот с аб.№ ********.

Производството се развива след постъпване на възражение от длъжника против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Топлофикация София” ЕАД. Предвид разпоредбата на чл.

415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

Решаващият въззивен състав приЕ., че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесните суми, заявени в исковата молба по реда на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК по предявените установителни искове.

В отхвърлителната част решението е влязло в сила, поради което няма да бъде обект на обсъждане и проверка от въззивния съд. На проверка подлежи решението в осъдителната му част и само по съдържащите се във въззивната жалба доводи и съображения.

По доводите във въззивната жалба:

По делото е установено, че ответницата е ползвател на жилище, което се намира в топлоснабдена от „Топлофикация София“ ЕАД жилищна сграда, в която дяловото разпределението на топлинната енергия за етажната собственост се извършва по решение на Общото събрание на етажната собственост от 2002г. от „Техем Сървисис“ ЕООД. В изпълнение на това решение, радиаторите в жилищата в сградата са снабдени с индивидуални разпределители, вкл. и в жилището, ползвано от ответницата. Установено е, че в жилището има 4 бр. отоплителни тела - радиатори, на които са монтирани 4 бр. топлинни разпределители и 4 бр. термостатни вентили, както и 2 бр. водомери за отчитане на битово горещо водоснабдяване. Отопляемият обем на имота е 192 куб.м. с включени общи части. По молба на ответницата от 2002г. за имота е открита нейна индивидуална партида при ищеца.

За процесния период от три отоплителни сезона 2017-2018г., 2018-2019г. и 2019-2020г., в жилището, ползвано от въззивницата е отчетена консумация по топлинните тела, както и консумация на топла вода. Видно от представеното от „Техем Сървисис“ ЕООД писмо от 3

19.09.2023г. /л.113/ за периода 1.05.2017г. - 30.04.2019г. в имота е извършен главен отчет с мобилно устройство, като отчетените данни са отразявани непосредствено в базата данни на дружеството. „Техем Сървисис“ ЕООД е представило по делото три протокола за дялово разпределение – от 2018г., от 2019г. и от 2020г. , и документ за годишен отчет за 2019-2020г. от 06.06.2020г. И четирите документа не са подписани от ответницата или нейн упълномощен представител. Въз основа на протоколите за отчет, вещото лице по приетата от съда СТЕ е изчислило стойността на потребената топлоенергия – сума за отопление на имота ведно със сума за сградна инсталация, и сума за топла вода - за процесния период /три отоплителни сезон/ стойността на топлинната енергия доставена за имота и за сградна инсталация е в размер на 3174,83лв., стойността на топлинната енергия за топла вода е в размер на 5855,73лв. Общо дължимата сума, след корекция на изравнителните сметки, е в размер на 8233,19лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че данните за отчетените чрез мобилни устройства уреди през 2018-2019г. биха могли да се проверят при получаване на хартиената изравнителна сметка – показанията по сметката се сравняват с показанията на отоплителните уреди и водомерите и то преди да бъдат нулирани за следващия отоплителен сезон. Експертизата е оспорена от ответницата, сега въззивница. Не е направено доказателствено искане за назначаване на повторна експертиза. Ответницата е представила копие на депозирано от нея възражение до „Техем Сървисис“ ЕООД с вх.№ 22041753/ 31.08.2022г. срещу начислените й суми за отоплителен периода 2021-2022г. Посочила е, че е налице неточно отчитане на топлата вода в жилището, че показателят на водомер № 5518348 от години е 692 единици, тъй като не се ползва топла вода, а в справката на „Техем Сървисис“ ЕООД показателите на този водомер са 862 куб.м. Показателите на водомер № 5518596 са 2205 куб.м., докато по справката на „Техем Сървисис“ ЕООД са 2248 куб.м.

Отговор на това възражение няма.

Ответницата е представила писмени доказателства във връзка със сменените на 10.05.2023г. в имота 2 бр. водомери за топла вода Подмяната е извършена от специализирано дружество „Хидропласт 10“ ООД, чийто служител в талона за пломбиране на водомерите е отразил показанията на подменените /отстранените/ водомери – водомер с фабричен номер 5518348 е с показание /на 10.05.2023г./ 692 единици, а водомер 5518596 – с показание 2284 единици. На 10.05.2022г. е извършено отчитане на отоплителните уреди и на двата водомера от служител на „Техем Сървисис“ ЕООД. Според отчета за отоплителен периода 1.05.2021г. – 30.04.2022г., подписан както от служител на дружеството и от представител на въззивницата, водомер с № 5518348 е с показание 692 единици, а водомер № 5518596 е с показание 2205 единици. Ответницата твърди, че не ползва с години топла вода от водомер № 5518348. Твърдението й се подкрепя от събраните писмени доказателства. През 2023г. представител на търговско дружество, което е трето за спора лице, е установил показания на водомер № 5518348 – 692 единици. Същото показание е установено и от служител на „Техем Сървисис“ ЕООД година по-рано, на 10.05.2022г. Това показание опровергава едностранно отчетените от „Техем Сървисис“ ЕООД за същия водомер за топла вода показания за процесните три отоплителни сезона от 862 единици.

Прегледът на описаните от вещото лице на л.108 дължими суми за трите отоплителни сезона 4 също сочи на видима неточност в отчитането. Сумите за ползвана топла вода в имота необяснимо надвишават по размер сумите за отоплението му и почти за целия период от май 2017г. до май 2019г. надвишават 200лв. месечно. Едва през последния отоплителен период 2019-2020г. цената на отчетената топла вода намалява до 55,88лв. месечно. И за съда е ясно, че сметка за топла вода от 200лв. е прекомерна и необяснима за едно домакинство.

Разликата между отчетените от „Техем Сървисис“ ЕООД показания на водомер за топла вода № 5518348 за процесния отоплителен период - 862 единици и отчетените показания от „Техем Сървисис“ ЕООД на същия водомер през 2022г. и от дружеството , подменило този водомер – 692 единици, е точно 170 куб.м. топла вода. Ищецът не установи ответницата да е потребила това количество топла вода, респ. ответницата установи, че отчитането на потребената от нея топла вода за процесния период не е било точно. Дължимата от нея сума по претендираната главница за потребена топлинна енергия следва да се намали със стойността на 170 куб.м. топла вода.