Решение № 2872 от 18.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2872 гр. Бургас, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120100344 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Производството е образувано по подадена искова молба от „***” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „*****, представлявано от управителите П.В. и Х.М., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че Р. И. Г., с ЕГН **********, с адрес: с.Т., дължи на ищеца сумата в размер на 1000 лева /хиляда лева/, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ****, сключен на 04.01.2019 г. между “****” ООД и длъжника, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 237, 99 лева /двеста тридесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 04.01.2019 г. до 04.11.2019 г. по сключения договор за потребителски кредит, сумата от 189, 55 лева /сто осемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава по сключения договор за заем, дължима за периода от 04.11.2019 г. до 15.10.2024 г., както и сторените в заповедното и исковото производство разноски, за които вземания е издадена Заповед №***** от 24.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№***/2024 г. на Районен съд – Бургас.

Ищецът сочи, че на 04.01.2019 г. длъжникът Р. И. Г. сключил договор за потребителски кредит №**** със „****“ ООД, по силата на който получил сумата в размер на 1237, 99 лв., срещу което се съгласил да върне 10 броя 1 вноски, 3 вноски от които по 33, 38 лв. и 7 вноски по 162, 55 лв. в срок до 04.11.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40, 05 %, както и годишен процент на разходите от 48, 44 %.

Описаният договор бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при което от отправяне на предложението до сключване на договора, страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключване на процесния договор за кредит, на длъжника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си в срок. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г., „****“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД. Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита.

Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът Р.

И. Г., с ЕГН **********, с адрес: с.Т., дължи на ищеца сумата в размер на 1000 лева /хиляда лева/, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ****, сключен на 04.01.2019 г. между “****” ООД и длъжника, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 237, 99 лева /двеста тридесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 04.01.2019 г. до 04.11.2019 г. по сключения договор за потребителски кредит, сумата от 189, 55 лева /сто осемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава по сключения договор за заем, дължима за периода от 04.11.2019 г. до 15.10.2024 г., както и сторените в заповедното и исковото производство разноски, за които вземания е издадена Заповед №***** от 24.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №***/2024 г. на Районен съд – Бургас.

Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното производство. Представят се писмени доказателства.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, като твърди, че ответникът не е автор на изявленията, направени по електронен път от негова страна. Липсвали доказателства, установяващи, че е била осъществена каквато и да било комуникация между ищеца и ответника.

Счита, че изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПФУР не били спазени, не е представена оферта, предложение или договор от разстояние, не е уведомен 2 или информиран за всички условия по договора за кредит.

Твърди, че договорът за кредит не е подписан с квалифициран електронен подпис. Твърди, че заемната сума от 1000 лв. не е предадена на ответника. По делото била приложена разписка за извършеното плащане, която обаче не носила подписи на оператора или клиента, поР. което същата не би могла да докаже по категоричен начин, че сумата от 1000 лв. е реално получена от ответника.

В условията на евентуалност, ако се приеме, че е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен, като бъде прието, че процесният договор е нищожен на основание чл.11, ал.2 от ЗПК – неподписани общи условия, чл.11, ал.1, т.6, т.10 и 12 от ЗПК. В такъв случай, моли да бъде обявен за недействителен процесния договор за потребителски кредит, като ответникът бъде осъден да върне само неговата чиста стойност на основание чл.23 от ЗПК.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното производство.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор предоставяне на потребителски кредит № ****/04.01.2019 г.

В чл.3 от договора били посочени условията, при които е отпуснат процесния договор за потребителски кредит. Параметрите били – заета сума в размер на 1000 лв., която следвало да бъде заплатена на 10 погасителни вноски в размер на 162, 55 лв., с посочен падеж на плащане, като било предвидена в рамките на погасителния план и неустойка в размер на 200, 62 лв. за първите три вноски и 71, 45 лв. за останалите, като общо дължимата сума била в такъв случай в размер на 234 лв., бил уговорен годишен процент на разходите в размер на 48, 44 % и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40, 05 %. Общата сума за плащане била в размер на 1237, 99 лв., като с включена неустойка тя била в размер на 2340 лв.

По делото е представен договор за цесия, сключен на 05.04.2023 г. между „****“ ООД като цедент и „***“ ЕООД като цесионер, по силата на който договор вземането на „****“ ООД, описано и в Анекс 1, било прехвърлено на цесионера. В чл.4.3 от договора било посочено, че цедентът упълномощава изрично цесионера, който се задължавал изрично от името на цедента да изпраща писмени уведомления за сключената цесия до длъжниците, съгласно чл.99 от ЗЗД.

По делото е приложена разписка от системата за електронни разплащания Epay.bg, в което е отразено, че ищецът изпратил на Р. И. Г. сумата в размер на 1 000 лв.

Видно от приложеното ч. гр. д. № ***/2024 г. на БРС, на 24.10.2024 г. в 3 полза на „***“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ****, представлявано заедно от всеки двама от управителите: Х.М. М*, П.В. и В*Т., е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Р. И. Г., с ЕГН **********, с адрес: с.Т., за следните суми: сумата в размер на 1000 лева /хиляда лева/, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ****, сключен на 04.01.2019 г. между “****” ООД и длъжника, сумата от 237, 99 лева /двеста тридесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 04.01.2019 г. до 04.11.2019 г. по сключения договор за потребителски кредит, сумата от 189, 55 лева /сто осемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава по сключения договор за заем, дължима за периода от 04.11.2019 г. до 15.10.2024 г., ведно със законната лихва считано от датата на постъпване на заявлението – 23.10.2024 г. до пълното изплащане на задължението, както и сумата от 52, 97 лв. - разноски по делото за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от заявлението. Препис от заповедта е бил връчен на длъжника при условията на чл.47, ал.1 и сл. от ГПК, поР. което с разпореждане е указано на заявителя да предяви иск в едномесечен срок от получаване на разпореждането на съда, в резултат на което е предявен настоящият иск.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи наличието на валидно възникнала облигационна връзка между ответника и първоначалния кредитор - договор за потребителски кредит, изпълнение на задълженията му по този договор, включително предоставяне на кредитните суми, размера на претенцията си, както и настъпване на падежа на задължението. Ищецът следва да докаже и наличието на договор за цесия, както и това, че прехвърлянето на вземанията е съобщено на длъжника.

Съдът намира, че по делото не се установява, че страните са сключили договор за предоставяне на кредит № **** от 04.01.2019 г.

Описаният в исковата молба договор за кредит се твърди да е сключен при условията на ЗПФУР. Съгласно чл.6 от същия закон договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при което от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. По смисъла на пар.1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното 4 присъствие на доставчика и на потребителя. Описаният в исковата молба договор за потребителски кредит е именно за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства /кредитиране/ и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, в случая уеб страницата на https://credirect.bg.

При договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен на докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете за правото на отказ от договора на потребителя; получил съгласието на потребителя за сключване на договора /чл.18, ал.1 от ЗПФУР/. За доказването на електронните изявления чл.18, ал.2 от ЗПФУР препраща към Закона за електронния документ и електронния подпис /изм. ДВ бр. 85 от 2017 г. – Закон за електронндия документ и електронните удостоверителни услуги/. Съгласно чл.2, ал.1 от същия закон електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014". /чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ/. В т.35 от посочения регламент електронният документ е дефиниран като всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, поспециално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.