Решение № 3860 от 27.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3860 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20221100508601 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20040069/ 03.06.2022 г. по гр. д. № 57 809/2018 г. по описа на СРС, 138 с-в, е признато за установено по предявения от „Райфайзенбанк (България)“ АД / с правоприемник ОББ АД/ срещу С. С. К. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, че С. С. К. дължи на банката сумата от 9908,60 евро - непогасена главница по Рамков договор № 0811120288683100 от 30.12.2014 г. за издаване и ползване на международна кредитна карта MasterCard Gold, ведно със законна лихва от 28.02.2018 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 14109/2018 г. по описа на СРС, 138 с-в.

В производството са приети за съвместно разглеждане, както следва: насрещни осъдителни искове за осъждане на банката да заплати на С. С. К. на основание чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2665,96 евро, представляваща стойността на неразрешени платежни операции, извършени от банката през периода от 30.05.2017 г. до 30.06.2017 г. по кредитна карта MasterCard Gold, ведно със законната лихва от 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 280 евро - мораторна лихва за периода от 29.11.2017 г. до 29.11.2018 г.; отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че С. С. К. не дължи на ответника сумата от 53,30 евро - начислени такси за извършени неразрешени платежни операции по кредитна карта MasterCard Gold, и сумата от 212 евро - начислени такси за неуспешни опити за извършване на неразрешени платежни операции по кредитна карта MasterCard Gold.

С решението „Райфайзенбанк (България)“ АД / с правоприемник ОББ АД/ е 1 осъдено да заплати на С. С. К. по насрещните искове на основание чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 665,96 евро - стойността на неразрешени платежни операции, извършени от банката през периода от 30.05.2017 г. до 30.06.2017г. по кредитна карта MasterCard Gold, ведно със законната лихва от 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 271,04 евро мораторна лихва върху главницата за периода от 29.11.2017 г. до 29.11.2018 г., като искът за мораторна лихва е отхвърлен за разликата над сумата от 271,04 евро до пълния предявен размер от 280 евро. Също така е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от С. С. К., че той не дължи на банката сумата от 53,30 евро - начислени такси за извършени неразрешени платежни операции по кредитна карта MasterCard Gold, а е отхвърлен предявеният от С. С. К. против банката иск по чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 212 евро - начислени такси за неуспешни опити за извършване на неразрешени платежни операции по кредитна карта MasterCard Gold.

Подадена е въззивна жалба вх. № 25050793/01.07.2022 г. от ответника по насрещните осъдителни искове ОББ АД против решението в частта, с която е осъден да заплати на С. С. К. сумата от 2 665,96 евро - стойността на неразрешени платежни операции, извършени от банката през периода от 30.05.2017 г. до 30.06.2017 г. по кредитна карта MasterCard Gold, ведно със законната лихва от 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 271,04 евро - мораторна лихва върху главницата за периода от 29.11.2017 г. до 29.11.2018 г.

Въззивникът сочи, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че се дължат горепосочените суми. Излага, че автентичността на трансакциите е доказана в хода на извършената проверка. След блокиране на кредитната карта банката е изискала от банката на търговеца в Баку, Азърбейджан счетоводни документи във връзка с трансакциите. Получили са от чуждестранната банка копие от личната карта на картодържателя и копие /ксерокопие/ от процесната кредитна карта. За извършване на процесните преводи е достатъчно във виртуалния ПОС терминал да се въведе номер на картата и последните три цифри, изписани на гърба на картата с курсив – CVC2.

Въззивникът твърди, че е изпълнил задълженията си да предостави сигурна карта и да извърши проверка; спазил е добрата банкова практика, което било установено и от Помирителна комисия за платежни спорове към КЗП.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия и ищец по насрещните искове С. С. К.. Въззиваемият и ищец оспорва въззивната жалба. Излага, че преводите не са разрешени или извършени от него. Сочи, че живее в чужбина – Великобритания, и не е губил кредитната си карта, както и не е предоставял на което и да било лице извън компетентните органи личната си карта. Последната не се използва активно, понеже въззиваемият живее в Обединеното кралство. Оспорва да е наредил преводите към азърбейджански търговец. Заостря вниманието на съда относно обстоятелството, че извършването на седемте успешни неавторизарани трансакции в периода 30.05.2017 г. – 30.06.2017 г. е предшествано от множество неуспешни опити за превеждане на суми, провалени поради липса на наличност. Опитите са извършени през минути и за различни суми, които намаляват по размер. Според въззиваемия лицето/лицата, които неправомерно и по неизвестен начин са се снабдили с фотокопие на картата му и на личната му карта, са се опитвали по този начин да налучкат наличността по сметката, понеже тя не им е била известна. Излага, че банката не е 2 провела надлежно обследване по случая и не е проверила автентичността на платежните операции.

С определение № 11024/20.09.2023 г. по настоящото дело на осн. чл. 227 ГПК на мястото на заличеното в хода на процеса „Кей Би Си Банк България“ ЕАД е конституирано ОББ АД – правоприемник поради вливане на Кей Би Си Банк България ЕАД /с предишно наименование „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД/.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част.

Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предмет на въззивната проверка е решението в частта относно уважените насрещни осъдителни искове, предявени от С. С. К. против ОББ АД /като правоприемник на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД/ с пр. осн. чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2665,96 евро - стойността на неразрешени платежни операции, извършени от банката през периода от 30.05.2017 г. до 30.06.2017 г. по кредитна карта MasterCard Gold, ведно със законната лихва от 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 271,04 евро - мораторна лихва за периода от 29.11.2017 г. до 29.11.2018 г.

Между страните не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че по силата на Рамков договор № 0811120288683100 за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standart/Visa Gold/Mastercard Gold/ Billa Visa Classic от 30.12.2014г. /л. 9 и сл./, сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД в качеството на кредитор и С. С. К. в качеството на картодържател, банката е издала и предала на физическото лице международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standart с номер 5257*******, отчитана по сметка IBAN BG 96 RZBB *************08.

Съгласно чл. 1 от договора банката е предоставила на картодържателя ПИН код, който той се е задължил да запомни, след което да унищожи листа, на който му е предаден /чл. 11,9 от договора/, както и да го пази таен при въвеждане на банкомати /чл. 11,10 от договора/. Съгл. чл. 106 и чл. 109 от договора е вменено задължение на картодържателя да използва картата само лично, да я пази с грижата на добър стопанин, както и да пази в тайна придадения й ПИН код. Уговорено е в чл. 128, че по см. на чл. 53 от Закона за платежните услуги и платежните системи / Обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., отм. отм., бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г./ се счита, че картодържателят е проявил груба небрежност, ако е съхранявал картата заедно с документ, съдържащ записан ПИН или ако е давал картата на друго лице или е допускал картата да бъде използвана от друго лице.

Съгл. чл. 28 и чл. 134 банката е длъжна да изготвя в края на всеки отчетен период електронно извлечение, а се смята че картодържателят е узнал за неразрешена 3 трансакция най-късно с получаване на месечното извлечение.

В случай на неразрешена трансакция картодържателят е длъжен да подаде писмено възражение, както и уведоми незабавно банката при съмнение за одобряване и осчетоводяване на операция без разрешение на държателя /чл. 122, б. „б“ от договора/. От своя страна банката е длъжна незабавно да блокира картата при получено съобщение по телефона за изгубена или използвана по неправомерен начин карта /чл. 76, б. „а“ от договора/.

Съгласно чл. 76, б. „е“ от договора банката може да блокира картата и без искане при възникнало съмнение за неправомерно използване на картата.

Предоставената на картодържателя К. карта може да бъде използвана за усвояване на кредитния лимит по следния начин: заплащане на стоки и услуги на ПОС терминал, заплащане на стоки и услуги чрез виртуален ПОС терминал / чл. 16, б. „б“/, теглене на пари от банкомат, както и справочни операции. Съгласно чл. 18 е необходимо въвеждането на ПИН за авторизация на операция при теглене на пари от банкомат и разплащания чрез ПОС терминал.

В случаите на плащания чрез виртуален ПОС терминал по чл. 16, б. „б“ от договора операцията се разрешава /авторизира по следния начин: картодържателят предоставя в платформата на търговеца име, номер на картата, срок на валидност и последните три цифри от гърба на картата /или CVV2, CVC2/. С въвеждане на тези данни, които са видни от самата карта и са отпечатани на нея, операцията се счита за разрешена. Не е необходимо въвеждането на ПИН. Съгласно уговореното в договора в тези случаи не се изисква и предоставяне на лична карта или друг документ за самоличност.

Страните не спорят, а и се установява от представените писмени доказателства /извлечение, представено на картодържателя във връзка с рекламацията му на л. 63, извлечение, представено от банката ответник по иска по реда на чл. 190 ГПК на л.

196/, а и от заключението на неоспорената в тази част съдебно-счетоводна експертиза /л. 120 – л. 146/, че действително в процесния период 30.05.2017 г. - 30.06.2017 г. с процесната банкова карта са извършени и осчетоводени 7 на брой трансакции „плащане при търговец в чужбина“ – Баку, Азърбейджан, при които са теглени суми от 250 щ.д. или 500 щ.д. Представеното от ищеца по иска извлечение обективира данни за извършени 7 на брой операции, които напълно съвпадат по момент на извършване, основание и заплатена сума с тези съгласно извлечението, предоставено от ответника на осн. чл. 190 ГПК. Тези трансакции са установени и от вещото лице, което дава заключение, че без да се изисква въвеждане на ПИН, а единствено чрез набиране на номера на картата и CVV2, CVC2/ последни три цифри на гърба на картата/ операциите са разрешени от определено лице, което е разполагало с тези данни, и съответно банката е изпълнила преводите. Общата стойност на трансакциите е претендираната сума от 2 665,96 евро.

Не е спорно, а и се установява също така, че на 03.07.2017 г. след запознаване с наличността он лайн по сметката ищецът е установил за извършването на неразрешените от него преводи и на същия ден /03.07.2017 г./ е уведомил по телефона 4 банката за това с искане картата да се блокира. Също така не е спорно, че в сроковете, предвидени по договора, картодържателят е подал формуляр за рекламация /л. 62/, с който е заявил, че при положение, че картата се намира у него, то друго лице и наредило трансакциите без негово знание.