Решение № 168 от 20.05.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Перник, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. С.А

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА В. И.-СТОЙЧЕВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА В. И.-СТОЙЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500186 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 236/13.12.2023 г. по гр. д. № 594/2023 г., Районен съд - гр. Радомир е осъдил ****, със седалище и адрес на управление ****, да заплати в полза на Л. Д. И., ЕГН **********, с адрес ****, сумата от 3155,68 лева, която представлява обезщетение за причинените й имуществени вреди, които се изразяват в стойността за възстановяването на повредените таван, задно стъкло, заден капак и заден десен стоп на лек автомобил „Нисан Примера" с ДК. № **** в резултат на паднало на 29.05.2023 г. дърво, намиращо се в озеленена площ, деляща безименната вътрешна улица до **** с главния път **** – **** ****, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от 29.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като така предявеният иск е отхвърлен за сумата над 3155,68 лева до пълния му размер от 4637,00 лева, като неоснователен и недоказан.

С решението съдът е осъдил **** да заплати в полза на Л. Д. И. и сумата от 600 лева, която представлява обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се изразяват в уплаха и притеснение в продължение на около месец след инцидента и принудителна промяна, нарушила установения ритъм на живот и утвърдени ежедневни навици в резултат на инцидента, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от 29.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата като така предявения иск е отхвърлен за сумата над 600 лева до пълния размер от 5156,00 лева като неоснователен и недоказан. Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК Л. Д. И., чрез адв. С. И., е обжалвала решението в отхвърлителната му част, както и в частта за разноските, като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материално правните и процесуалноправните норми, както и в противоречие със съдебната практика.

Жалбоподателката сочи, че решаващият съд е признал за безспорни факти, по които страните по делото не са спорили, а и за същите били представени безспорни писмени 1 доказателства. Излагат се съображения, че първата инстанция неправилно и незаконосъобразно, в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, е присъдила размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди. Счита, че при определяне размера на обезщетението съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и не е преценил правилно и законосъобразно съгласно ППВС № 4/1968 г. размера на същото. Допълва, че обезщетението не е справедливо и не отразява икономическото състояние в страната. Намира същото за прекомерно занижено и несправедливо съгласно правилата на чл. 52 от ЗЗД. Навеждат се твърдения, че присъденото обезщетение не би компенсирало напълно болките и страданията, които ищцата е претърпяла в следствие на инцидента. В жалбата се цитира съдебна практика, с която въззивният жалбоподател счита, че първата инстанция не се е съобразила при постановяване на решението респективно при определяне размера на присъденото обезщетение. По отношение на обезщетението за имуществени вреди се изразява становище, че по делото са събрани писмени доказателства, доказващи плащане на претендираните суми, с оглед на което съдът е следвало да присъди пълния претендиран размер, което не е сторено.

Въз основа на изложеното моли съда за отмяна на постановеното решение в атакуваните му части и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, както и да бъде отменено решението в частта за разноските, които Л. И. е осъдена да заплати на ****. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна – ****, чрез адв. П. Д., с който оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна и недоказана.

Намира, че постановеното от първата инстанция решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Счита, че решаващият съд правилно при определяне размера на присъденото обезщетение е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и се е съобразил със заключението на изготвената по делото експертиза. Излагат се съображения и се цитира богата съдебна практика въз основа на което се твърди, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато отклонение от задължителната съдебна практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и практиката на ВКС.

Моли съда да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Не представя и не сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Окръжен съд Перник, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК. За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 29.05.2023 г., около 19.09 ч. върху паркиран лек автомобил „Нисан Примера" с ДК. № **** в **** е паднало дърво. Страните не спорят, че ищцата Л. Д. И. е собственик на лек автомобил марка „Нисан Примера“ с ДК. № ****, цвят бордо металик. Това е видно и от представеното по делото свидетелство за регистрация част I за лекия автомобил.

Съгласно справка от Националния институт по метереология и хидрология филиал **** метереологичната обстановката на процесната дата около 19:09 ч. в **** е била следната: температура на въздуха 18°C, с относителна влажност на въздуха 74%, облачност 6/10, няма валежи. Има атмосферно явление – силен вятър през деня, с пулсации, достигащи над 15 м/сек.

По делото са приети фактура № **** от 20.06.2023 г., фактура № **** от 07.07.2023 г. и фактура № ****, от които е видно, че от ищцата са заплатени следните суми: за стока/услуга стоп десен за Нисан Примера рег. № **** - 247 лв. с ДДС, за авторепаратурна услуга на ППС NISSAN PRIMERA с рег. № **** – 3840 лв., за таван на Нисан Примера рег.

2

№ **** – 550 лв.

Представено е Експертно решение на ТЕЛК Втори състав към МБАЛ „****“ гр. **** с № **** от 18.01.2023 г., от което е видно, че спрямо Л. Д. И. е извършено преосвидетелстване и е определена 50 % трудова нерабопоспособност, поставена е диагноза други видове стенокардия, общо заболяване – предсърдно мъждене и трептене, хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност и стар инфаркт на миокарда. В представен протокол с резултати от изследвания, извършени от СМДЛ Рамус ООД, са показани данни, че гликираният хемоглобин на Л. Д. И. е завишен.

Видно от амбулаторен лист № **** от 30.05.2023 г. пациентката Л. Д. И. е била с оплаквания от вариращи стойности на кръвното налягане, лесна умора, виене на свят, измерена е кръвна захар 14.3, за контрол на артериално налягане и ЕКГ. Поставена е основна диагноза неинсулинозависим захарен диабет без указание за усложнения с придружаващи заболявания хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност и други видове стенокардия.

Приета е представена от ответника скица на поземлен имот № **** за поземлен имот с идентификатор ****. Прието е писмо, с рег. № **** при РдРС от 26.10.2023 година от ****, с приложено към него заверено копие от акт за частна общинска собственост № ****, съставен на 08.02.2018 г. за поземлен имот с идентификатор **** - имота, върху който се намира жилищен блок № ****.

Приложени са към доказателствения материал снимки, от които е видно, че върху лек автомобил с рег. № **** е паднало голямо дърво.

По делото са разпитани двама свидетели - К. С. Б. – съсед на ищцата, и М. Л. И. - син на ищцата. Б. е един от първите, които са се озовали на мястото на инцидента и са придобили непосредствени впечатления за фактическата обстановка, която описва подробно.

Свидетелят М. Л. И. излага своите възприятия за състоянието на майка си непосредствено след установяване на настъпването на инцидента и щетите по лекия й автомобил. Излага, че е открил майка си в лошо състояние, в което човек не може да проведе разговор с нея. Преценил, че стресът и шокът са й дошли доста в повече и че са й минали мисли какво е можело да стане, ако е била в внучка си в колата по време на инцидента.

Посочва, че автомобилът е отремонтиран към днешна дата, като ремонтът на автомобила е отнел над 1 месец.

По делото е изслушана и приета съдебно-автотехническа експертиза. От заключението на САТЕ, което следва да бъде кредитирано като обективно, компетентно и подробно, се установява, че увредените детайли по Нисан Примера рег. № **** са таван, задно стъкло, заден капак и заден десен стоп. Установена е средната пазарна стойност на уврежданията на МПС (части за подмяна, боя и консуматив) в размер на 1175,68 лв., а трудът за пълното възстановяване на автомобила съгласно методика към Наредба 3

24/08.03.2006 г. - в общ размер на 1980 лв., от които, демонтаж/монтаж - в размер на 1375 лв., тенекиджийство - в размер на 110 лв., бояджийските операции – в размер на 495 лв. или общата стойност на вредата по МПС възлиза на стойност в размер на 3155,68 лв. Дадено е заключение, че от техническа гледна точка е напълно достоверно да се определи, че описаните деформации по процесното МПС, изразяващи се в увреждания на задната му част и неговия таван, са настъпили в резултат от падане на дърво, така както се съобщава в исковата молба. Страните не са оспорили заключението на вещото лице.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, подадена от Л. Д. И., се явява редовна и е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.

Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда отговорност за чуждо поведение, която отговорност е обективна и безвиновна. Ангажирането на отговорността по чл. 49 от ЗЗД изисква консумирането на деликт по чл. 45 от ЗЗД. При отговорността по чл. 49 от ЗЗД следва да се установи, че е възложена работа от отговорното за изпълнението на тази работа лице, като вредите следва да са претърпени при или по повод изпълнението на възложената работа. Възлагането на работата представлява отделяне на собствена работа и изпълнението й чрез друго лице. Изпълнението може да се осъществи както чрез правни, така и чрез фактически действия. Вредите следва да са причинени при или по повод на изпълнение на възложената работа, включително и от бездействие за изпълнение на възложената работа.