Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 396 от 31.03.2026, Административен съд - Монтана

Съд
Административен съд - Монтана
Дело
Касационно административно наказателно дело 103/2026
Вид
Решение № 396
Подписан
31.03.2026
В сила
31.03.2026
Състав
Соня Камарашка, Бисерка Бойчева, Огнян Евгениев

Цитирани разпоредби

  • чл.16, ал.1, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.217, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.222, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 1 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 1 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 396

Монтана, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора БОГДАНА СТЕФАНОВА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА канд № 20267140600103 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение с рег. № 9 от 20.01.2026 г. постановено по АНД № 20251630201114 на Районен съд – Монтана, с което е отменена Наказателно постановление № 24-0996-001099 от 07.06.2024г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на С. П. И. от [населено място], [улица] наложено административно наказание глоба в размер на 100,00лв. (сто) и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели доказващи безспорно авторството на деянието. В тази насока се цитира разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, за отговорност на ползвателя на пътно превозното средство. Сочи се, че декларацията от собственика на мотоциклета в насока на кого е предоставил същият в конкретния случай е формалност, предвид факта, че същият е служител на МВР. Навеждат се доводи, че докладната записка не е относима към извършеното административно нарушение и факта, че св.А. И. не си спомня за нея, не води автоматично до некредитиране на показанията му, както е посочено в мотивите. Моли за отмяна на оспорената решение и потвърждаване на издаденото НП.

Касационният жалбоподател Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К. Д. поддържа жалбата по наведените доводи за допуснато нарушение при прилагане на материалния закон, досежно изложените мотиви от въззивния съд за липсата на вмененото административно нарушение обсъждайки събраните по делото гласни и писмени доказателства. Моли за отмяна на въззивното решението и потвърждаване на издаденото НП. Депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответника по касационната жалба С. П. И. от [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Ц. С. от АК - Бургас оспорва жалбата, като излага доводи, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, тъй като въззивния съд правилно е изяснил всички факти по делото и е направил обосновани правни изводи относно незаконосъобразността на издаденото НП, поради което моли за потвърждаване на оспореното решение.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл.217, ал.3 АПК във вр. чл.16, ал.1, т.3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. В хода на проведеното административно наказателно производство не е доказано по категоричен и несъмнен начин самоличността на извършителя на нарушението, поради което са допуснати нарушения на административно производствените правила. Посоченото води на извод за незаконосъобразност на издаденото НП и същото правилно е отменено от РС. Предлага решението на Районен съд – Монтана да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН касационния състав, намира касационната жалба за ОСНОВАТЕЛНА.

Касационния състав като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено следното:

По делото от въззивния съд въз основа на приети, огласени и приобщени, писмени доказателства и разпитаните свидетели е установил от фактическа страна: Н. П. Н. е полицай - служител на РУ Берковица и притежава мотоциклет [Марка], модел МТН850Д, с рег. № М2046В. На 25.05.2024 година около 09:30 часа Н. оставил мотоциклета при негов познат - С. П. И. от [населено място] за смяна на масло и филтри. На 25.05.2024 година П. И. е служител на сектор „ПП“ в ОД на МВР - Монтана бил дежурен като към 19:30 часа видял движещ се на задна гума мотоциклет. Подал светлинен и звуков сигнал до същият да спре, за да му се извърши проверка, но същият не се подчинил и продължил своето движение. Свидетелят последвал мотоциклета с патрулния автомобил, като движейки се след мотоциклета видял регистрационния му № М2046В. Тъй като мотоциклета се движел много бързо в града, И. съобщил по радиостанцията на всички автопатрули, че мотоциклетистът управляващ МПС-то не се подчинява на подаден сигнал и да се предприемат мерки за неговото спиране. Мотоциклета преминал през няколко от главните булеварди на града с видимо висока скорост, като не спрял на подадена му стоп палка от друг служител на РУ Монтана – свидетеля Б. Н.. След като преследването продължило, мотоциклетът се отправил към изхода на [населено място] в посока Враца, а на кръговото потеглил към [населено място]. Същия бил следван от патрулният автомобил управляван от свидетеля И.. На стационарната камера на изхода на [населено място] към [населено място] мотоциклета бил заснет със скорост на движение от 127 километра в час. Тъй като след камерата следвал прав участък, мотоциклетът успял да избяга от преследващите го полицаи. Водача на мотоциклета бил с поставена каска, поради което не бил визуално възприет от служителите на МВР.

След установяване на собственика на мотоциклета Н. П. Н., същият бил уведомен, като служител на полицията да се обади на лицето управляващо мотоциклета и да го закара пред сектор КАТ „ПП“.

По данни на свидетелят К. Т. С., С. И. бил с него когато получил обаждане от Н. Н. и двамата си тръгнали от тържество, като отишли до дома на С. И., натоварили мотора на ремарке и го закарали до сектор КАТ в [населено място], където ги чакал Н.. На С. И. бил съставен АУАН № GA1292301, за нарушение на член 103 от ЗДвП, за това че на 25.05.2024г в 19:32 часа, в [населено място], на [улица]при подаден сигнал със стоп папка по образец от униформен служител на РУ Монтана, не спира и продължава движението си по [улица]в посока към [улица], след което към „А. Стамболийски“, откъдето продължава към [улица]и оттам излиза от [населено място] към [населено място]. Актът бил съставен от свидетелят А. Й. И. и подписан от С. И. без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения за това срок. Въз основа на издадения АУАН, началник сектор „ПП“ при ОДМВР Монтана, издал оспореното Наказателно постановление № 24-0996-001099, с което на С. П. И., за извършено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание член 175,ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Съдът е кредитирал с доверие свидетелските показания на служителите на ОДМВР Монтана З. З. и Б. Н. относно извършеното нарушение и начина по който е установено, тъй като са последователни и непротиворечиви, издадени относно факти и обстоятелства, които те лично са възприели, като същите нямат отношение към начина на установяване на извършителя т.е. към авторството на извършеното административно нарушение. По отношение на свидетелските показания на П. Ц. И. и А. Й. И. съдът ги кредитирал отчасти по отношение на обективната страна на извършеното нарушение, тъй като И. не си спомнял за изготвена от него докладна записка по случая, като не дал вяра на показанията им досежно автора на извършеното административно нарушение. Изцяло не кредитира показанията на Н. П. Н. явяващ се собственик на мотоциклет [Марка], модел МТН850Д, с рег. № М2046В. При анализ на тази доказателствена съвкупност въззивния съд е отменил издаденото НП.

Изложените доводи на въззивния съд не се споделят от касационния състав, тъй като, при разглеждане на настоящето административно наказателно производство е нарушен основен принцип на чл.13 от НПК и по силата на чл. 14, ал. 2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН в съдебното производство констатациите на административно наказващия орган действително нямат обвързваща доказателствена сила, но съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество да установи, чрез допустимите доказателствени средства, дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено (чл. 13 НПК). Принципът означава чрез активните си действия водещият процеса орган да стигне до обективната истина относно всички факти от значение за случая, и то действителните факти, в цялата им пълнота (чл. 7, ал. 1 и 2 АПК), като използва не само фактическия и доказателствен материал, представен от страните, но и този, който сам е издирил. Редът за събиране и преценяване на доказателствата се характеризира с устност и непосредственост за свидетелите и свободна преценка на доказателствата и т.н. Принципът на обективната истина придобива особена важност в административнонаказателния процес, за пълното покритие на издирванията и констатациите на административнонаказващия орган с обстоятелствата и фактите, свързани с извършеното административно нарушение. В административноназателния процес трябва да бъдат разкрити по възможност всички значими за делото факти и обстоятелства, независимо от това каква ще бъде тяхната роля за вземане на крайното решение. Принципът на обективната истина допринася в максимална степен за правилното и законосъобразно решаване на делата. Съгласно т.7 от Постановление № 10 от [интернет адрес] г., Пленум на ВС което не е загубило сила „…отразените в акта за констатиране на административното нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното и затова административнонаказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства. Съгл. т.10 от същото Постановление при наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина. В случая показанията на св.П. Ц. И. въобще не са кредитирани досежно факта, че „..лицето се яви в КАТ със същите дрехи и къси гащи с които управляваше мотоциклета…същия мотор, каска ….призна, че той е управлявал…“, от показанията на св.А. Й. И. е заявено, че „…лицето пред нас каза, че е управлявало мотора…“, от показанията на св.В. Б. В. е заявено, че „…собственика го представи, като водач на мотоциклета…, самия собственик го беше довел, даже и мотора беше пред сектора…“, от показанията на св.З. Д. З., мотоциклета е на Н. и той заяви „..кой е управлявал…“ Именно показанията на тези свидетели са изцяло в противоречие с показанията на св.Н. П. Н. и К. Т. С., поради което съдът е следвало да проведе очна ставка между тях и едва след това да анализира и съпостави същите, като изведе съответните изводи относно авторството на деянието, тъй като са налице съществени противоречия относно лицето управлявало мотоциклет [Марка], модел МТН850Д, с рег. № М2046В. След съпоставяне на тези гласни доказателства съдът следва да ги анализира и по отношение на останалите писмени такива свързани с липсата на възражения по АУАН и неговата доказателствена сила, респ. дали при анализа е опровергана тази доказазателствена сила.

Следва да бъде посочено, че моментът на откриване на нарушителя е фактически въпрос, който подлежи на изследване във всеки конкретен случай и по отношение конкретното лице, чиято административно наказателна отговорност е ангажирана. Ето защо в съответствие с изискванията за обективност, всестранност и пълнота на изследването съдът следва да проведе очни ставки межди свидетелите, касаещи противоречието - кой е докарал мотоциклет [Марка], модел МТН850Д, с рег. № М2046В пред КАТ, с какво, от кого е бил извикан АНО и анализирайки ги с останалите доказателствени източници по установения процесуален ред да обоснове обективната и субективната страна на вмененото административно нарушение.