Определение № 1203 от 27.06.2019, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

Номер 1203 27.06.2019 год. Гр.Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,

На двадесет и юни, две хиляди и деветнадесетата година

В закрито заседание в следния състав

Председател: Кирил Градев

Секретар:

________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев

Гражданско дело №585 по описа за 2019 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

Постъпила е искова молба от А.И.П. *** против А.И.В. , К.К.К.

, К.И.К. и Д.Н.К. *** с правно основание чл.135 от ЗЗД. Ищецът се легитимира като кредитор по договор за паричен заем на ответницата А.В.. Посочва, че й е предоставил сума , която е изплатена на няколко части – общо в размер на 26500 евро като е бил падписан договор за паричен заем , а освен това ответницата В. е подписала и запис на заповед с падеж 06.01.2016 г. След изтичането на падежа В. не е изплатила никаква част от дължимата сума и поради това ищецът се е снабдил с изпълнителен лист , който се прилага. Проверката обаче установява ,че ответницата се е разпоредила с имуществото си – два апартамента в гр.Бургас. Установява се, че апартамент , находящ се на административен адрес – гр.Бургас , *** ет.2, ап.4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 131.15 кв.м е бил продаден на 22.04.2014 г. с нот. акт №107, н.д.№84/22.04.2014 г. на нотариус Сазанова на ответницата К.К.. Относно този приобретател ищецът твърди , че са налице доказателства , че е в роднински връзки с ищцата. Изразява становище за фиктивност на сделката и поради размера на цената – 64% от данъчната му оценка. От своя страна К. е продала имота на другите двама ответници – К.К. и Д.К.. Ищецът сочи , че с прехвърлителната сделка В. извършва увреждащо действие спрямо него, намалила е актива на своето имущество, служещо за удовлетворяване на кредиторите.Сделката на основание чл.135 от ЗЗД следва да бъде обявена за недействителна. Тази недействителност засяга и ответниците Кенолови , които са получили апартамента от несобственик , който не може да се разпорежда с имота.

Направени са доказателствени искания: - за издаване на съдебни удостоверения, за допускане до разпит на свидетели за различни обстоятелства – общо 7 свидетели.Претендира се присъждане на разноските по делото.

В законоустановения срок от страна на ответницата А.И.В. е депозирала отговор на исковата молба с който изцяло оспорва предявения иск. На първо място се оспорва качеството на ищеца на кредитор на А.В.. Оспорва се подписа на В.

, положен върху договора за заем и върху записа на заповед. Прави се искане за представяне в оригинал на договора за заем и записа на заповед като се излагат доводи за тяхната неавтентичност. Оспорва се изобщо твърдението на ищеца ответницата В. да е получила парична сума от ищеца. Според страната са налице противоречия и в твърденията на самия ищец относно предаването на сумата: - докато по гр.д.№568/18 г. той твърди , че сумата от 26500 евро е била предадена към дата 28.03.2013 г., от когато е придобил качеството на кредитор , то в настоящото производство се твърди нещо различно – че пълния размер на сумата е бил предаден на 06.01.2016 г. От друга страна ищецът не представя никакви документи , удостоверяващи плащането на парите: - справки за плащания по „Уестърн юнион“ са представени на английски език, но въпреки липсата на превод на български очевидно представените справки са ирелевантни , тъй като касаят преводи от трети лица, а получател на сумите с изключение на един превод от 1000 евро също са трети лица. Преводите предхождат договора , а в самия договор се урежда бъдещо плащане на сума.

Твърди се , че ищецът не е декларирал по

ЗДДФЛ нито предоставената в заем сума , нито съответните непогасени остатъци от предоставения заем. В тази насока се твърди , че ищецът не е подал нито една декларация, което е още едно косвено доказателство, в подкрепа на тезата, че реално предоставен заем на ответницата няма. На следващо място страната прави възражение, че договорът за заем е нищожен поради противоречие с императивни норми на Закона за ограничаване на плащанията в брой , а според самия текст на договора общата сума , която се плаща възлиза на 26500 евро. Оспорва се качеството на кредитор на ищеца , независимо от наличните изпълнителни листи, издадени въз основа на заявление в заповедно производство , както и не е установено със сила на пресъдено нещо правото на вземане срещу ответницата.По тези изпълнителни листи не са образувани изпълнителни производства и на ответницата не са връчени самите заповеди за изпълнение. Оспорва се и записа на заповед да легитимира ищеца като кредитор. Страната се позовава на логическите противоречия на ищеца – че се е съгласил да даде заем на ответницата , тъй като е знаел, че е материално обезпечена с два апартамента. От друга страна същият е приключил даването на сумата на 06.01.2015 г.

, когато ответницата вече се е разпоредила с имотите си в гр.Бургас. Оспорват се фактическите твърдения на ищеца , които според ответницата не кореспондират със съдържанието на договорните изявления, обективирани в договора за заем. На следващо място се оспорват твърденията за парична нужда на ответницата В. – видно от разпоредителната сделка от 28.02.2013 г. същата е получила продажна цена съотносима по размер с посочената в договора за заем сума. Според ответницата поведението на ищеца като кредитор е нелогично – според твърденията му той е продължимл да предоставя суми при положение , че ответницата нищо не му е връщала , а и същевременно се разпорежда с имотите си , които ищецът е възприел като обезпечение на вземанията си. Отделно – при падеж на 06.01.2016 г. ответникът бездейства няколко години като дори и към настоящия момент няма образувани изпълнителни производства. Оспорва се наличието на предпоставките в хипотезата на чл.135 от ЗЗД. Оспорват се твърденията за симулация на извършената от ответницата продажба.

Продажната цена по сделката от 2018 г. се изплаща с банков кредит, при което сумата се отпуска от банка въз основа на съобразяване на пазарната цена на ипотекирания имот. От друга страна самите твърдения на ищеца за нищожност изключват хипотезата на предявения иск по чл.135 от ЗЗД – за относителна недействителност, тъй като за да бъде обявена за такава сделката на първо място не следва да е нищожна. Самото разкриване на симулация в случая е безпредметно.

Процесният имот е продаден на трето лице

,което е добросъвестно и на възмездно основание е придобило собствеността преди вписване на исковата молба. Твърди се

,че ответницата В. няма родствена връзка с приобретателя на имота ,която да обоснове презумцпията за знание, съответно – за недобросъвестност като предпоставка за уважаване на Павловия иск. Този приобретател няма как да знае, че праводателят е длъжник по договор за заем и ищецът има претенции спрямо същия. Възразява се по наличието на обезпечение на вземането на заемодателя, че въпросния договор за заем не е вписан, поради което приобретателят по процесната сделка се явява добросъвестна страна. Моли се за постановяване на решение , с което да се отхвърли предявения иск. По доказателствата се оспорва искането за допускане на свидетели по т.1 и т.3 от доказателствените искания на ищеца , тъй като със свидетели не могат да се установяват договорни задължения с цена над 5000 лв. Прилага се писмени доказателства по опис в три пункта. Прави се искане ищецът да бъде задължен да представи оригиналите на оспорените договор за заем и запис на заповед. Прави се и искане в тази връзка за назначаване на съдебно техническа експертиза от вещо лице – графолог и вещо лице – компютърен специалист , които да отговорят на поставените въпроси / л.12 от отговора на исковата молба – в четири пункта/ Моли се за допускане до разпит на трима свидетели като се сочат и за какви обстоятелства.

С вх.№9537/17.06.2019 г. поделото е постъпил отговор по чл.131 от ГПК на исковата молба и от страна на ответниците К.И.К. и Д.Н.К..Предявения иск се оспорва изцяло като неоснователен. Сочи се , че двамата ответници са трети добросъвестни лица, придобили имота на възмездно основание, годно да ги направи собственици. На първо място се оспорва качеството на ищеца на кредитор на ответницата В.. Твърди се , че договора за заем и записа на заповед са неистински документи и не са подписвани от В.. Моли се за откриване на производство по оспорване на тези документи по чл.193 от ГПК. Прави се искане ищецът да представи оригиналите на документите. Необходимо е извършване на комплексно изследване, тъй като се касае очевидно за „сглобен“ от две части документ. Твърди се също така , че двете страници на представения поделото договор за заем не са части от един и същ документ. При положение , че тези документи не се представят в оригинал – същите да бъдат изключени от доказателствения материал по чл.183 от ГПК. Твърди се , че ответницата В. не е получила парична сума в заем. Само писмения договор не може да докаже наличието на договор за заем. Този договор следва да бъде доказан с реалното даване на сумата. Налице е разминаване в твърденията – кога и как е предадена на В. заетата сума. По висящото гр.д.№568/18 г. ищецът твърди , че е предал сумата към дата 28.02.2013 г., а в настоящото производство – към 06.01.2015 г. В тази връзка се прави възражение , че към момента на разпореждането с процесния имот от страна на В. ищецът не е имал качеството на кредитор. Независимо от това - ищецът не представя и никакъв документ за реален превод на парични суми към В.. В тази насока се твърди , че тя не е получавала нито една от отразените в приложените справки суми. На следващо място – твърди се отрицателния факт , че ищецът не е подал нито една декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, което е косвено доказателство според ответниците, че процесния заем не е бил предоставен и реално получен. Договорът за заем се оспорва и като нищожен като противоречащ на

ЗОПБ, а в процесния случай се сочи , че се дават в брой 26500 евро. Порокът в случая касае самото договаряне, а не само изпълнението на поетите договорни задължения. Оспорват се и представените изпълнителни листи – като се сочи , че те не могат да обосноват качеството на ищеца на кредитор. Тези изпълнителни листи не са издадени въз основа на съдебно изпълнително основание, те не могат да бъдат противопоставени на страните – ответници, тъй като те не са страна в материалноправното заемно правоотношение.

Представения запис на заповед също не легитимира ищеца като кредитор, тъй като той има обезпечителна функция – ако липсва валидно възникнало задължение за връщане на заета сума по обезпечаваното договорно правоотношение, то тогава става безпредметна и обезпечителната функция на записа на заповед. Сочи се и нелогичното поведение на самия ищец във връзка с предоставянето на паричния заем от една страна и извършваните от В. продажби на имотите й – тъй като към датата на предоставянето на парични заем – 06.01.2015 г. В. не е имала вече никакво имущество. Сочи се , че самата В. към момента на твърдяното получаване на пари в заем не е имала парична нужда както се твърди в исковата молба поради извършване на продажба на свой имот.

Оспорва се наличието и на другите предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.135 от ЗЗД: - оспорват се твърденията за симулация поради обстоятелството , че продажната цена е по-ниска от пазарната. В случая купуването на имота става чрез банков заем и продажната цена не се плаща пряко от продавача , а от банката. От друга страна симулацията е основание за нищожност и се предявява с установителен иск , а предявения иск по чл.135 от ЗЗД изключва наличието на нищожност на атакувания договор. За да се обяви един договор за относително недействителен спрямо кредитор , то на първо място той не би следвало да е нищожен, а когато договора е нищожен, той не би могъл да бъде относително недействителен по чл.135 от ЗЗД. Процесният имот е продаден от приобретателя в полза на ответниците

Кенолови като последващи лица и те добросъвестно и на възмездно основание са придобили собствеността преди вписването на исковата молба на 13.05.2019 г. На следващо място – приобретателката не се намира в такава роднинска връзка с В., която да обоснове по смисъла на чл.135 от ЗЗД прилагане на презумпцията за знание – респ. недобросъвестност – като предпоставка за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД. Ответницата К. не знае и няма как да узнае, че В. е длъжник и спрямо нея има претенция за връщане на заети суми. Договорът за заем не е вписан, нито има вписано някакво обезпечение на вземанията на заемодателя. Самата искова молба е вписана много след изповядването на прехвърлителните сделки. Единствено на ответниците Кенолови е било известно , че е налице кредитор – банка, но ипотеката е била заличена поради удовлетворяване на вземането й като кредитор. След предаването на владението ответниците сочат , че и понастоящем ползват имота. Страната се противопоставя на искането за допускане на свидетели от страна на ищеца – по т.1 и т.3 от доказателствените искания. Според ответниците Кенолови е налице законово ограничение и недопустимост да се установява със свидетелски показания изпълнението на договорни задължения по договор с цена над 5000 лв. Моли се за отхвърляне изцяло на предявения по делото иск. Прилагат се писмени доказателства по опис в 6 пункта. Прави се искане ищецът да представи оригиналите на оспорените договор за заем и запис на заповед. Прави се искане за допускане на двама свидетели, с които ще се установи твърдяното наличие на преддоговорни отношения, добросъвестността на приобретателите по сделката, времето на сключване на сделката и стопанисването на имота след придобиването му. Прави се искане за даване на възможност за ангажиране на допълнителни доказателства. Претендира се присъждането на разноски.