Разпореждане № 4368 от 11.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4368 гр. Благоевград, 11.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Частно гражданско дело № 20261210101631 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от законните представители Х. М. М. и П. В., чрез пълномощника, срещу длъжника С. М. Ил., с ЕГН **********, с настоящ адрес с. П., за посочените в заявлението суми. Претендират се и сторените по делото разноски.

Заявлението е оставено без движение с Разпореждане № 3849/24.06.2026 година, поради констатирани от съда нередовности. В дадения тридневен срок, заявителят е депозирал молба с вх. № 16485/03.07.2026 година, в която се посочва, че длъжникът не е извършвал плащания по процесния договор за кредит. В заявлението е допусната техническа грешка, като сумата от 111.11 евро, която е посочено, че се претендира като неустойка представлява такса за експресно разглеждане по т. 3.10 от договора. Таксата за експресно разглеждане е включена в ГПР, а останалите такси не са, доколкото са начислени във връзка с неизпълнение на договора.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, както и депозираната от заявителя молба, намира същото за частично основателно, предвид следните съображения:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдения за изискуемостта му. Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че сключеното правоотношение притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Последиците от тази недействителност са уредени в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и 1 заплащане на лихви и другите разходи.

С подаденото заявление е представен Договор за паричен заем Кредирект № 527236/20.05.2021 година, сключен между „Сити Кеш“ ООД и С. М. Ил., видно от който е, че „СИТИ КЕШ“ ООД е предоставил на С. М. Ил., като кредитополучател сумата от 600.00 лв.; при следните параметри: годишен процент разходи 49,06%; брой вноски 1х620,69 лева;

Фиксиран лихвен процент 40,05 %; обща сума за плащане 620,69 лв., такса за експресно разглеждане – 217,31 лева и вноска с такса за експресно разглеждане - 838 лева.

Видно от приложения по делото договор за кредит е, че не е предвидено начисляването на неустойка, а единствено на такса за експресно разглеждане.

Обезпечение и неустойка е регламентирано единствено в общите условия към договора за кредит.

Независимо, че в договора за кредит не е предвидено начисляването на неустойка, поради непредоставяне на обезпечение, заявителят сам признава в депозираната молба с вх. № 16485/03.07.2026 година, че вместо неустойка е начислена такса за експресно разглеждане.

Въпреки, че в молбата се твърди, че таксата за експресно разглеждане е включено в ГПР, съгласно чл. 4 от договора ГПР не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно Тарифата за таксите на заемодателя, публикувана на неговата официална интернет страница.

При изчислението на ГПР „такса за експресно разглеждане“ не е включена като разход по кредита, съгласно посочения по-горе член, поради което съдът приема, че в договора за кредит не са посочени всички разходите, които е трябвало да бъдат взети в предвид, с което се нарушава изискванията на правото на ЕС в този смисъл Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17.

Следва да се добави, че непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни на ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. Всъщност в подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.

Съгласно задължителните разяснения по ТР №1/2020г. на ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

В чл. 5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложениието им съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес; 2. е относимо към външната страна /формата/ на представения правопораждащ спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице неравноправна клауза.

Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор за кредит, съдът констатира нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК досежно клаузата от договора, която предвижда задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 217,31 лв.

Съгласно чл. 10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за 2 допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (ал. 1), но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2), нито да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал. 3), като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит (ал. 4). Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е установено в публичен интерес, с оглед целта на този закон - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредити (заеми), както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива кредити (чл. 2 ЗПК). Затова и всяка клауза в договор за потребителски кредит (заем), имаща за цел или резултат заобикаляне на въведените законови изисквания, е нищожна (чл. 21, ал. 1 ЗПК). Тук трябва да се държи сметка и за това, че задължението за заплащането на такси и услуги възниква, когато те реално са били предоставени от кредитора в полза на длъжника.

Заявителят не е изложил твърдения за извършени действия, за които да се дължат такси, не е ангажирал доказателства, че действително са извършени действия, за който да се дължат разходи. По правилото на чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В случая твърденията са посочени общо и не е ясно за какво са разходите и дали реално такива са правени. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване. Твърдения в този смисъл заявителят не е изложил. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на разходи се налага извода, че не е ясно и претендирането му в този вид противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.

В конкретния случай сумата в размер на 217,31 лева, представляваща еднократна "такса за експресно разглеждане", уговорена в Договор за потребителски паричен заем. От изложеното става ясно, че заплащането на тази такса е свързано с оценката на кредитоспособността на клиента, извършвана от кредитора преди и с оглед сключването на договора. Подобен извод обаче не произтича нито от клаузата на индивидуалния договор, в която е посочено основанието и размера на таксата, нито от Общите условия към този договор. Така, освен наименованието на таксата, като "такса за експресно разглеждане" липсва яснота в договора и ОУ към него за какво действие от страна на кредитора тази такса ще бъде събрана от потребителя. Посоченото очертава противоречието на клаузата, предвиждаща посоченото задължение, с правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Същевременно, ако бъде възприето посоченото, а именно че тази такса е свързана с оценката на кредитоспособността на клиента, то налага се извод, че същата противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е свързана с действия по усвояването и управлението на кредита.

Разглеждането на кредита и оценката на риска представляват осъществяване на същинската дейност на кредитната институция и е насочена към вземане на решение за даване на съгласие за отпускането на кредита и по своята същност не предоставя допълнителна услуга. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.

Таксата за разглеждане представлява такава, свързана с усвояване на кредита, което се забранява с посочената разпоредба. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. Начисляването на подобна такса е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост по чл.143 от ЗЗП, като води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя. Същата цели единствено неоснователното обогатяване на кредитора и поставя потребителя в неравностойно положение спрямо него.