Решение № 20282 от 10.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№....0282 гр. С, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К И Д при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело №....0251110125089 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. "Я" №....3 Б, срещу М. С. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, бул. „В“ № ..., с която са предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на парични задължения, с които ответникът се е обогатил без основание за сметка на обедняване на ищеца, в размер на сумите, както следва: 285,42 лева, представляваща главница за цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес в гр. С, М №...., на две нива, абонатен № ..., за период от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 20.02.2025 г. до изплащане на вземането; 50,16 лева, представляващи мораторна лихва за период от 31.12.2022 г. до 14.02.2025 г.; сумата 55,77 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 20.02.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 11,75 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 14.02.2025 г., както и разноски по делото.

Предявяването на установителните искове се обосновава с издадена в полза на 1 ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10161 от 2025 г. на СРС и постъпило възражение от страна на длъжника.

Ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ул. „С В” № 1, М №...., на две нива, с абонатен № .... Поддържа, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния период са били в сила общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР. Сочи, че въпреки отправените покани ответникът не е сключил писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и като е ползвал такава през исковия период се е обогатил за сметка на ищеца. С оглед на което претендира посочените по-горе суми, с които ответникът се е обогатил. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв е постъпил от ответника, в който се настоява, че исковата молба страда от нередовност във връзка с описание на претенцията в петитума на задълженията. Възразява се, че в процесното помещение не се потребявало топла вода и парно в посочения период. Иска се исковете да бъдат отхвърлени като недопустими, евентуално като неоснователни.

Третото лице-помагач не изразява становище основателността на предявените искове. по допустимостта и

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 10161/2025 г. по описа на СРС, 128 състав, от което се установява, че на 20.02.2025 г. „Т С“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. С. К., ЕГН **********, за следните суми във връзка с топлоснабден имот с аб. № ...: 285,42 лева, представляваща главница за цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес в 2 гр. С, М №...., на две нива, абонатен № ..., за период от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 20.02.2025 г. до изплащане на вземането; 50,16 лева, представляващи мораторна лихва за период от 31.12.2022 г. до 14.02.2025 г.; сумата 55,77 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 20.02.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 11,75 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 14.02.2025 г. Претендират се разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. С разпореждане от 08.03.2025 г. по ч. гр. д. № 10161/2025 г. съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва:

25,00 лева –държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото е приет като писмено доказателство нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 50, том II, рег. №..., дело №..../2009 г. на нотариус Е П, с рег. №.... на НК, от който се установява, че на 20.11.2009 г. „МКФ“ ЕООД е продало на В Г В и на М. С. К., при квоти от 1 % за В Г В и 99 % за М. С. К. от правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ М №...., находящ се в гр. С, ул. „С В” № 1, на две нива. С договор за продажба от 27.12.2011 г., обективиран в нотариален акт №..., том II, рег. №...., дело №..../2011 г. на нотариус Е П, с рег. №.... на НК, М. С. К. е придобила останалия 1 % от процесния имот от В Г В, която си е запазила пожизнено право на ползване върху посочената идеална част от имота.

По делото е представен и приет протокол от проведено на 30.10.2009 г. общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. С, ул.

„С В“ № 1, според който етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Б Б“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.

Към протокола е приложен списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили взетите на 30.10.2009 г. решения, сред които не 3 фигурира етажен собственик за М №..... Представен е и протокол от проведено на 15.03.2010 г. общо събрание на етажните собственици, видно от който е взето решение да се направи регистрация на блока към „Топлофикация“.

Протоколът е подписан от собственика на М №.... – М. К..

С молба от 05.09.2025 г. третото лице – помагач е представило 2 броя изравнителни сметки за процесния имот – за периодите м.05.2022 г. – м.04.2023 г. и м.05.2023 г. – м.04.2024 г., както и 2 броя талони за отчет на уреди от 17.06.2023 г. и 27.06.2024 г., с посочено за абонат лицето М. С. К., и носещи подпис на абоната, неоспорен в настоящия процес.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по допуснатата съдебно–техническа експертиза, което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като компетентно и обективно изготвено.

Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия период в съответствие с разпоредбите на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че в периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. в процесния имот е разпределяна топлоенергия единствено за отопление; че по време на процесния период в имота на ответника е имало монтирано, свързано към СИ и работещо отоплително тяло.

Експертът заключава, че в общите части на ЕС няма отразени свързани към сградната инсталация и работещи отоплителни тела, поради което на ответника не е разпределяна топлинна енергия, отдадена от такива отоплителни тела и съответно не са начислявани суми. Установява се от заключението още, че процесният имот е свързан към СИ за БГВ и за отчитане на разхода на топла вода има монтиран и узаконен водомер, като за процесния период ФДР не е разпределяла прогнозна топлоенергия за БГВ и не са начислявани прогнозни суми. Експертът заключава, че не е отчитан разход за топла вода. При извършените изчисления експертът е установил, че за процесния период сумата за потребена ТЕ единствено за отопление възлиза на 285,42 лева по прогноза и изравняване, а дължимите вноски за дялово разпределение възлизат на сумата от 55,77 лева. Установява се, че дяловото разпределение за разглеждания период е извършвано от третото лице, като в заключение експертът е посочил, че разпределението е извършено в 4 съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е технически изправен и е преминавал метрологични проверки през 2021 г. и 2024 г.

От представените по делото счетоводни документи за процесния период и заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за процесния период размерът на начислената и неплатена главница за ТЕ възлиза на сумата в размер на 285,42 лв., а тази за услугата дялово разпределение – в размер на 55,77 лв. Установява се, че размерът на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2022 г. до 14.02.2025 г.възлиза на 50,32 лв., а върху главницата за дялово разпределение за период от 01.07.2022 г. до 14.02.2025 г. – в размер на 11,97 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да определи правната квалификация на предявените искови претенции, съдът изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В настоящия случай ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен между него и ответната страна писмен договор за продажба на ТЕ и реалната доставка на ТЕ до стопанисвания от последния нежилищен имот, обосноваващи наличието на неоснователно обогатяване от негова страна. При това положение и с оглед на фактическите твърдения, изложени в исковата молба /идентични с тези в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК/, главните спорни права намират своето правно основание в чл. 59 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е обусловено от установяването на следните елементи: 1./ имуществено разместване в 5 патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2./ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3./ липса на правно основание за имущественото разместване; 4./ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, че е потребявал ТЕ в имота за стопански нужди, както и че е ползвал услугата дялово разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия /липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете страни/, стойността и количеството на потребената ТЕ и на цената за дялово разпределение на същата, както и че е поканил ответника да плати сумите. Ответникът следва да докаже своите възражения, включително че е погасил процесните вземания.