Решение № 1090 от 29.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1090 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110210938 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 72 ал. 4 ЗМВР Образувано е по жалба на В. Н. В., ЕГН **********, чрез адв. В. К. от АК Благоевград, против Заповед за задържане на лице рег. № 22633-1740/19.07.2023 г., издадена от полицейски орган при 02 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 7 ЗМВР по отношение на В. Н. В. е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".

В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Претендира се отмяната и се прави искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят В. В., редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител - адв. В. К., също редовно уведомен.

Ответникът – полицейски орган при 02 РУ – СДВР, се представлява от юрк. Д.

Иванова, която пледира жалбата да бъде оставена без уважение и оспорената заповед да бъде потвърдена. Излага доводи, че при издаването й не са допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като в съдържанието й е посочено фактическото основание за задържане на жалбоподателя. Навежда и че прилагането на принудителната административна мярка е в съответствие с целта на закона, предвид зачестилите случаи на домашно насилие и необходимостта от провеждане на процесуално - следствени действия с жалбоподателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение и навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова. Придържа се към съображенията, изложени в писмени бележки от гл. юрк. Б.

Страхинов с приложено по делото пълномощно от ответник - жалба, в които се излагат подробни доводи за законосъобразност на обжалваната заповед.

1

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и при спазване на 14дневния преклузивен срок по чл. 149 ал. 1 АПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.07.2023 г. във 02 РУ - СДВР било подадено заявление, заведено с вх. № УРИ 226000-11129/19.07.2023 г. от П.В.П. ЕГН **********, в което П. излагала твърдения, че живее в условията на фактическо съпружеско съжителство с жалбоподателя В. Н. В. на адрес гр. София, ул. "ххххххххххх" № 14. П. посочила още, че на 18.07.2023 г. в следобедните часове В. проявил по отношение на нея вербална агресия като й крещял, както и физическо насилие, като я ударил по главата с тротинетката на малкото им дете. На същата дата - 18.07.2023 г. П. попълнила и сведение, в което посочила, че жалбоподателят многократно я пребивал, както и че на 18.07.2023 г. й крещял, удрял я и й нанесъл удар в главата с тротинетката на детето им, след което я изгонил от дома им. П. попълнила и протокол за установяване на първоначални данни за извършен акт на домашно насилие. На 19.07.2023 г. П. П. подала молба до Началника на 02 РУ – СДВР да й бъде оказано съдействие да вземе личните си документи и вещи от дома си на ул. „ххххххххххх“ № 14, като посочила, че на 18.07.2023 г. тя и синът й са станали жертви на домашно насилие от страна на В. В., след което са избягали от дома си без лични документи и вещи. В същата молба П. П. посочила, че е потърсила закрила за себе си и за детето си в кризисен център „Света София“ към фондация „Анимус“, находящ се в гр. Нови Искър ул. „хххххххххх“ № 32, в който била настанена заедно с детето. По повод на подаденото от П. заявление вх. № УРИ 226000-11129/19.07.2023 г., на 19.07.2023 г. около 09:40 часа на адреса в гр.

София, ул. "ххххххххххх" № 14, били изпратени служители на 02 РУ - СДВР - Н. и Д., но не установили жалбоподателя. Около 22:00 часа на същата дата - 19.07.2023 г. на адреса в гр. София, ул. "ххххххххххх" № 14, отишли И.И. - полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 02 РУ - СДВР и младши инспектор Е. Филипов при 02 РУ - СДВР. На адреса полицейските служители установили жалбоподателя В. Н. В.. Със Заповед за задържане на лице рег. № 226331740/19.07.2023 г., издадена от И.И. - полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 02 РУ - СДВР, на основание чл. 72 ал. 1 т. 7 ЗМВР жалбоподателят В. Н. В. бил задържан на 19.07. 2023 г. в 22:25 часа и бил транспортиран до сградата на 02 РУ – СДВР. След задържането на жалбоподателя му бил извършен личен обиск на основание чл. 80 ал. 1 т. 1 ЗМВР. Жалбоподателят предал с протокол за доброволно предаване от 19.07.2023 г. на органите на МВР личната карта на П.В.П. която се намирала у него. От жалбоподателя било снето и сведение за обстоятелствата, във връзка с които било подадено заявление вх. № УРИ 226000-11129/19.07.2023 г. от Петрана П. и му бил издаден протокол за 2 предупреждение по чл. 65 ал. 1 и ал. 2 ЗМВР да не нарушава обществения ред, да спазва законите в страната, както и да не отправя физически и психически тормоз спрямо Петрана П.. На 20.07.2023 г. П. получила личната си карта от органите на 02 РУ – СДВР. С разпореждане от 20.07.2023 г. на прокурор при СРП по пр. пр. № ДН 35257/2023 г. на основание чл. 145 ал. 1 т. 3 ЗСВ било възложено извършването на проверка на обстоятелствата, изложени в заявление вх. № УРИ 22600011129/19.07.2023 г. На 25.07.2023 г. П. П. представила в 02 РУ – СДВР СМУ № 318/2023 г., видно от което при П. били установени контузия на главата с разкъсно – контузна рана, оток и кръвонасядане в челно теменната област, кръвонасядания по крайниците, които увреждания са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат по начин и време,съобщени в предварителните сведения.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства –заявление вх. № УРИ 22600011129/19.07.2023 г. , заповед за задържане на лице рег. № 22633-1740/19.07.2023 г., протокол за предупреждение по чл. 65 ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, СМУ № 318/2023 г., удостоверение рег. № 513р-102134/18.10.2023 г., издадено от Началник на 03 сектор към отдел „Човешки ресурси“ – СДВР, докладна записка от 20.07.2023 г., сведение от Петрана П. от 18.07.2023 г., протокол за установяване на първоначални данни за извършен акт на домашно насилие, докладна записка докладна записка от 19.07.2023 г., протокол за обиск от 19.07.2023 г., протокол за доброволно предаване от 19.07.2023 г., докладна записка от 19.07.2023 г., сведение от В. В. от 20.07.2023 г., протокол за предупреждение от 20.07.2023 г., разписка от 20.07.2023 г., молба от Петрана П. от 19.07.2023 г., сведение от Петрана П. от 20.07.2023 г. и от 25.07.2023 г.,отговор от полицейски инспектор при служба КОС от 21.07.2023 г.

Съдът кредитира изброените писмени доказателства, които оцени като последователни, еднопосочни и непротиворечиви. При съвкупната им преценка по несъмнен и категоричен начин се установява гореизложената фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК.

При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна 3 самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Като извърши дължимата на основание чл. 168 ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът намери, че жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган – полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 02 РУ - СДВР И.И..

На следващо място съдът намери, че са спазени процедурните правила при издаване на атакуваната заповед. Издадена е в писмена форма /чл. 74 ал. 1 ЗДвП/ и видно от отбелязването в самата заповед на задържания са разяснени правата по чл. 72 ал. 3 - 6 ЗМВР и разпоредбата на чл. 73 ЗМВР.

Задължителните реквизити на заповедта за задържане са уредени в чл. 74 ал. 2 ЗМВР. В случая в оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на задържането; данни за задържаното лице, както и правата му по чл. 72 ал. 3 - 6 ЗМВР.

Съдът намира обаче, че в оспорената заповед не са посочени както фактическите, така и правните основания за задържане на лицето. По отношение на правните и фактическите основания за задържане на лицето в обжалваната заповед е посочено „чл. 72 ал. 1 т. 7 ЗМВР, други случи, посочени от закона, извършен акт на домашно насилие във връзка със заявление 226000-11129/23 г.“. Разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 7 ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да задържат лице освен в предвидените в чл. 72 ал. 1 т. 1 – 6 ЗМВР хипотези, но и в други случаи, определени със закон. Нормата е препращаща, поради което за да е пълна правната квалификация на предприетото от органа действие по издаване на заповедта, следва да се посочи и друга законова разпоредба, в която е уредена от законодателя хипотеза на задържане.

В конкретния случай в оспорената заповед не е посочена конкретна разпоредба, нито дори нормативен акт, различен от ЗМВР, който предвижда правомощие на органите на МВР да задържат лице. Дори и да се приеме, че предвид посочването, че задържането на жалбоподателя е във връзка с извършен акт на домашно насилие, се визира Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, то в ЗЗДН е предвидено правомощие на органите на МВР да задържат лице единствено при неизпълнение на заповед за защита от домашното насилие (чл. 21 ал. 4 ЗЗДН). В случая в оспорената заповед не са изложени твърдения да е била издадена заповед за защита от домашното насилие, която жалбоподателят да е нарушил, а такава хипотеза не се установява и от материалите по делото.

На следващо място, в заповедта не са посочени и фактическите основания за 4 задържането на жалбоподателя. Посочено е единствено „извършен акт на домашно насилие във връзка със заявление 226000-11129/23 г.“. Не са посочени никакви конкретни фактически обстоятелства - къде, кога е извършен твърденият акт на домашно насилие, както и по отношение на кое лице. В Решение на СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21 г. е посочено, че „член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.“

Съгласно ТР № 4/22.04.2004г. по адм. дело № 4/2002г. на ВАС излагането на мотиви при издаване на административен акт дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на погорестоящия административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е допустим единствено когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт. Така и когато органът действа при условията на оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта.