Решение № 4322 от 30.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4322 гр. Пловдив, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330113695 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Сграда в режим на Етажна собственост, с административен адрес: гр. П., ж.к. „Т.“, бул. „Ш.“ №**, комплекс „О.“, секция Х., вх. **, представлявана от „Ариете Хоум 3“ ЕООД, ЕИК 205429087, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. „Т.“, ул. "Г.

Б.", против В. Л. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“, бул. „Ш.“ № **, комплекс „О.“, секция Х., вх. **, *** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т.

10 ЗУЕС, за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 3859/30.05.2022 г. по ч.гр.д. № 7406/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI граждански състав, в размер на сумата от общо 648 лв., формирана както следва: сумата от 570 лв. – такси за поддръжка и управление на общите части на сграда в режим на ЕС и външните части в комплекса за апартамент № 10 за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. и 78 лв. - такси за поддръжка и управление на външни части и паркоместа в комплекса за надземно паркомясто № П16, за периода от м.04.2021 г. до м. 04.2022 г., въз основа на Решения на ОС на ЕС от 22.10.2019 г., 02.10.2020 г., 26.02.2021 г. и 25.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на самостоятелни обекти в жилищната сграда в режим на етажна собственост, а 1 именно: апартамент № 10 с адрес гр. Пловдив, ж.к. „Т.“, бул. „Ш.“ №**, комплекс „О.“, секция Х., вх., *** с площ от 69, 520 кв.м., ведно с изба № *** и реално обособено надземно паркомясто № П ** с площ от 15, 40 кв.м.

Ищецът посочва, че съгласно решение на Общото събрание на Етажната собственост от 02.10.2020 г. етажната собственост е възложила на „Ариете Хоум 3“ ЕООД управлението на етажната собственост, като е взето решение за възлагане на дружеството да предприема съдебни действия за принудително събиране на задължения в размер над 100 лв. Твърди, че с решения на Общото събрание от 22.10.2019 г., 26.02.2021 г. и от 25.05.2021 г. е взето решение да се сключи договор за възлагане и поддръжка на външните части, подземни паркоместа и гаражи с фирма „Ариете Сървиз“ ЕООД, при определена цена за предоставяне на услуга от 6 лв. с ДДС за надземно паркомясто, като е определен размера на месечните такси за управление и поддръжка и Фонд „Ремонт и обновление“, както и размера на месечната такса за апартамент от 27 лв. Твърди, че ответникът не е заплатил месечните такси за поддръжка и управление на етажната собственост и Фонд „Ремонт и обновяване“ за период м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г., както и задълженията си за поддръжка на външни части и паркоместа за периода м.04.2021 г. – м.

04.2022 г. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът В. Л. Н. е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Признава иска в частта му, в която се претендира месечна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ за м. март 2021 г. в размер на 1 лв., за м. април 2021 г. от 1 лв. и годишна такса за 2021 г. в размер на 20 лв. Оспорва предявения иск в останалата му част. Не оспорва, че е собственик на процесните обекти но твърди, че след придобиване на правото на собственост е учредил безвъзмездно и безсрочно вещно право на ползване на апартамента в полза на своя ** – Л. М. Н..

Твърди, че на основание чл. 6, ал. 2 ЗУЕС ползвателите на самостоятелни обекти в сграда дължат заплащането на разходите за управление и поддържане на общите части, като единствено вноските за Фонд „Ремонт и обновяване“ са за сметка на собственика. Твърди, че Общото събрание не може да определя различен размер вноски за различни категории обитатели.

В този смисъл поддържа, че не следва да заплаща претендираните такси, тъй като Л. Н. никога не е обитавал апартамента, доколкото в последния липсват условия за живеене, като е осъществен ремонт единствено на банята и тоалетната. Позовава се на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и моли предявените искове да бъдат отхвърлени в посочената им част, като поддържа, че не дължи и претендираните такси за поддръжка и управление на външните части на сградата по изложените съображения.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС.

Производството по делото се развива по реда на чл. 422 ГПК за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 3859/30.05.2022 г. по ч.гр.д. № 7406/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI граждански състав, в размер на сумата от общо 648 лв., формирана както следва: сумата от 570 лв. – такси за поддръжка и управление на общите части на сграда в режим на ЕС и външните части в комплекса за апартамент № **** за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г. и 78 лв. - такси за поддръжка и управление на външни части и паркоместа в комплекса за надземно паркомясто № П****, за периода м.04.2021 г. – м. 04.2022 г., въз основа на Решения на ОС на ЕС от 22.10.2019 г., 02.10.2020 г., 26.02.2021 г. и 25.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срок, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

В случая процесният правен спор касае вземане възникнало в полза на Етажната собственост във връзка с управлението на общите части.

Института на етажната собственост е специален правен режим, на който се подчиняват правоотношенията по повод притежаването на самостоятелен обект в сграда, в която етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат на отделни собственици - чл. 1 ЗУЕС. Управителният съвет /управителят/ е изпълнителен орган - чл. 19 ЗУЕС, който представлява етажните собственици в отношенията им с органите на местната власт и с други правни субекти - чл.

23, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, при извършването на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на общите части - чл. 23, ал. 3 ЗУЕС.

С Решение на ОС на ЕС от 02.10.2020 г. по т. 1 от дневния ред е прието да бъде сключен договор за управление и поддръжка да бъде сключен с „Ариете Хоум 3” ЕООД, като с т. 3 от посоченото решение е възложено на „Ариете Хоум 3” ЕООД да събира по съдебен ред задължения на етажните собственици за заплащане на такси в размер над 100 лв.

Исковете са допустими за разглеждане, доколкото в производството по делото са представени доказателства за надлежно овластяване на „Ариете Хоум 3“ ЕООД да събира всички вземания, свързани с управлението на 3 етажната собственост. По делото е представен и сключен между Етажната собственост и „Ариете Хоум 3“ ЕООД договор от 07.10.2022 г. за възлагане на правомощията на Етажната собственост по реда на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.

Договорът е за управление на ЕС по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.

Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните матераилноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на сграда в режим на етажна собственост; 2. притежаване от страна на ответника на самостоятелен обект в етажната собственост; 3. реално извършени разноски за управление и поддръжка на етажната собственост; 4. определен размер на припадащата се част на ответника от общо дължимите разноски.

В производството по делото са представени Решения на Общото събрание от 22.10.2019 г., 02.10.2020 г., 26.02.2021 г. и 25.05.2021 г., с които е определен размера на месечните такси за управление и поддръжка и Фонд „Ремонт и обновление“, които следва да се заплащат от всички собственици на апартаменти.

Представен е Протокол от 22.10.2019 г. за проведено Общо събрание на Етажната собственост, на което е взето решение по т. 3, с което е определена месечна такса за поддръжка и управление на общите части за следващата една година във фиксиран размер от 18 лв. за всеки самостоятелен обект – обект, без значение дали се обитава или не. Установена е еднократна такса Фонд „Ремонт и обновление“ в размер на сумата от 18 лв.

С т. 1.1. от Протокол от 26.02.2021 г. за проведено Общо събрание на Етажната собственост е взето решение да се сключи договор за възлагане за поддръжка на външните части, подземни паркоместа и гаражи в комплекс "О", бул. „Ш.“ № **** с фирма „Ариете Сървиз“ ООД при следните цени за предоставена услуга: за подземен гараж или паркомясто 10 лв. с ДДС; за надземен гараж или паркомясто 6 лв. с ДДС; за всеки апартамент 4 лв. с ДДС.

Прието, че сумите ще се събират от „Ариете Хоум 3“ ЕООД, като таксите ще се заплащат независимо дали обекта се обитава или не се обитава. Установена е такса Фонд „Ремонт и обновление“ за всеки отделен самостоятелен обект от 1 лв. с ДДС. С т. 2.2. е прието решение таксата за Фонд „Ремонт о обновление“ да остане 20 лв. и да се начисли еднократно за 2021 г.

С т. 2 от Протокол от 22.05.2021 г. за проведено Общо събрание на Етажната собственост е взето решение, че твърдата месечна такса за поддръжка, управление и ремонт от датата на приемане на решението за апартамент в продължение на една година, независимо дали се обитава или не, е в размер от 27 лв.

Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на 4 съдържанието му, предвидени в чл. 16, ал. 7 -9 ЗУЕС, придават на протокола за проведеното общо събрание доказателствена сила, подобна на официалните свидетелстващи документи. В този смисъл Решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г., ГК, І г.о. на ВКС, е което се приема, че след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила.

Следователно в случая вземането на решение на Общото събрание за определяне и събиране на разходите за консумативи за общи части е доказано с представения протокол.

Следва да се посочи, че в съдебната практика се приема последователно, че решението на общото събрание е правомерен частноправен юридически акт, представляващ волеизявление на орган на юридическо лице или неперсонифицирано образувание. Волеизявлението е насочено към формиране на обща воля на членовете на юридическото лице или неперсонифицираното образувание. Като принципно положение решенията пораждат правни последици главно за членовете на общността в техните вътрешни отношения и в отношенията им с образувания от тях правен субект. По изключение решенията могат да породят правни последици и за трети лица. Важна особеност, която отличава решенията от другите форми на сделки - едностранна, двустранна, многостранна е, че образуваната при тях обща воля може да бъде обвързваща не само за лицата, които са участвали във формирането й, но и за тези, които не са участвали въобще в гласуването и дори за тези, които са гласували против. От тази особеност на решенията произтичат и някои отклонения от общия режим на недействителността на сделките.