Определение № 1524 от 21.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1524 гр. Стара Загора, 21.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500852 по описа за 2023 година Делото е образувано по частна жалба на „А.с.в.“/АСВ/- ЕАД, гр.С., представлявано от Ю.Х.Ю. чрез процесуален представител юриск. И.Н.Н. против разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, № 409 от 27.11.2023г., постановено по ч.гр.д.

№716/2023г. по описа на Радневския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. И. И. за разликата над 141,61 лв. до пълния размер 247,63 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от 08.02.2022г. до 27.11.2023г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в частната си жалба и претендира за отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за пълната претендирана сума.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело и мотивите на атакуваната заповед за изпълнение, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е допустима, като подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса за въззивно частно производство.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „А.с.в.“- ЕАД, гр.С. срещу длъжника Д. И. И. от град Р. за издаване на заповед за изпълнение за сумите: 600 лв. - главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем №

1

617367/06.01.2022г., 97,80 лв. - договорна лихва за периода от 07.02.2022г. до 06.10.2022г., 247,63 лв. - обезщетение за забава за периода от 08.02.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда. В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем от 06.01.2022г., сключен между „Сити кеш“ - ООД /като заемодател/ и Д. И. И. /като заемател/, като заемодателят има право да прехвърли вземането си по договор за паричен заем на трето лице. Вземането е прехвърлено в полза на заявителя с договор за цесия от 14.06.2023г. и приложение № 1 към него.Длъжникът е уведомен за станалата цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с надлежно уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне от „А.с.в.“ ЕАД, действащ като пълномощник на цедента.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението за разликата над 141,61 лв. до пълния претендиран със заявлението размер 247,63 лв. - обезщетение за забава, като е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение над тази сума противоречи на закона.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Претендираното от заявителя обезщетение за забава се начислява при неизпълнение на парично задължение и основанието за това е общата разпоредба на чл.86, ал.1 ЗЗД, която има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.

Обезщетителната (мораторна) лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение - при срочно изпълнение на парично задължение, тъй като това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване. Обезщетението за забава (още обезщетителна лихва, мораторна лихва) сочи на вида на вземането, докато понятието законна лихва указва начина на определяне на размера му - законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение. Видно от приложения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение договор за потребителски кредит от 06.01.2022г., в чл.6 е посочено как се изчислява претендирания размер на обезщетението за забава върху просрочена главница. Съгласно чл.6 от договора за кредит, при забава в плащането на дължимите суми по кредита, кредитополучателят дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до датата на погасяване на задължението. Предвидено е, че законната лихва е в размер на 10 на сто и се определя на годишна база, съгласно чл. 1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. а именно: годишен размер на законната лихва за просрочени задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта. От тази клауза е очевидно, че сборът на общия процент на обезщетението за забава е по-висок от законната лихва. Следователно начисленото и претендирано обезщетение за забава не 2 съответства на разпоредбата на чл.33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава, която не може да надвишава законната лихва.

Действително районният съд не следва да изчислява обезщетението за забава, след като констатира, че договорът за кредит противоречи на разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, а следва да го отхвърли изцяло. В настоящото производство обаче намира приложение чл.271, ал.1 изр. последно от ГПК, съгласно който положението на частния жалбоподател не може да бъде влошавано.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, основани на несъстезателния характер на заповедното производство и липсата на задължение за съда да проверява надлежния и дължим размер на законната лихва, посочен от заявителя да и преценява доказателствата, установяващи размера на точните суми, дължими от длъжника. В съответствие с европейското законодателство в тази област, в България бе въведена засилена защита на потребителите, като особено уязвима категория правни субекти, а в този смисъл като водещ принцип в гражданското съдопроизводство по дела, касаещи правоотношения с потребители, бе провъзгласен и принципът на служебното начало. Доколкото целта на заповедното производство е да се установи безспорността на дадено вземане, то след измененията на ГПК в насока защита на потребителите, последното от които с ДВ бр.100 от 2019 г., следва да се има предвид, че тази цел следва да бъде постигната при пълното съблюдаване и на правата на потребителите и служебната им защита от страна на съда, което е в унисон с европейското законодателство и задължителната за националните юрисдикции практика на Съда на Европейския съюз.

В заключение въззивният съд следва да отбележи, че обжалваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 27.11.2023г., инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 409 от 27.11.2023г., постановено по ч.гр.д. №716/2023г. по описа на Радневския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател „А.с.в.“ ЕАД, гр.С., представлявано от Ю.Х.Ю., чрез процесуалния си 3 представител юриск. И.Н.Н. срещу Д. И. И. от град Р. за разликата над дължимите 141,61 лв. до пълния претендиран от жалбоподателя размер 247,63 лв. - обезщетение за забава.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4