Решение № 2403 от 09.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2403 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100509294 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по постъпила в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба с вх. № 198724/06.06.2025 г. на ответника „Еконт Експрес“ АД, ЕИК 207839658 (като универсален правоприемник чрез преобразуване на „Еконт Експрес“ ООД, ЕИК 117047646), срещу решение № 7344/24.04.2025 г., постановено по гр. дело № 32553/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, с което изцяло са уважени предявените от ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 405,69 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ по щета № **********/2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.06.2023 г. до окончателното плащане, както и 20,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 09.12.2022 г. до 12.06.2023 г.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, както и необоснованост. Излагат се съображения, че от страна на ищеца не са установени всички елементи от фактическия състав на процесното регресно вземане в т. ч. вида, характера и размера на причинените от конкретния превоз вреди, както и настъпването на неговата изискуемост. Поддържа се, че не са били обсъдени въпросите относно произхода и механизма на вредата, причинната връзка и евентуално освобождаващите отговорността му обстоятелства. Конкретно се посочва, че не е установено да е действал виновно или в нарушение на задълженията си като превозвач, 1 както и, че вредите върху товара са настъпили вследствие на негово противоправно поведение, поради което оспорва да е налице основание за ангажиране на отговорността му.

Твърди се, че не е доказано представител на куриера да е поканен да участва при установяване на повредата от страна на представителя на получателя на пратката. Отделно от посоченото се поддържа, че в тежест на ищеца е било да установи предаване на стоката в добро състояние, за да се презюмира настъпване на твърдяните вреди. В тази връзка се посочва, че според заключението по съдебно-техническата експертиза е било възможно повредата да настъпи в хода на превоза поради незакрепване или неуплътняване на товара, но не е установен конкретният момент и причината за увреждането, тъй като палетизирането и подготвянето на пратката е извършено от самия изпращач преди нейното приемане за превоз от негова страна, каквото оспорване е направил и с отговора на рекламацията, без това негово възражение да е обсъдено от първоинстанционния съд.

Заявява, че не е изключена възможността оборудването да е увредено по време на транспорта от Германия до България, а не по време на превоза му от гр. София до гр.

Кърджали. За недоказана се счита и причинната връзка между твърдяното неизпълнение и настъпилия вредоносен резултат, доколкото съдебно-техническата експертиза не е достигнала до категорични констатации в тази насока, поради което само въз основа на тях не може да се ангажира отговорността на превозвача. Обобщава се, че пратката е палетизирана и подготвена за превоз от изпращача „Дайджест Логистикс“ ООД, поради което именно неговото поведение е спомогнало за увреждането на същата, доколкото не е изключено настъпилата вреда да се дължи на непълна или неправилна защита по време на транспортиране. Позовава се на качеството си на пощенски оператор по смисъла на чл. 18 от ЗПУ, поради което счита, че приложение следва да намери чл. 87, ал. 1, т. 4 от ЗПУ, в който се предвижда, че пощенският оператор не носи отговорност, когато повреждането на пратката е настъпило по вина на подателя или се дължи на естеството на нейното съдържание, твърдейки, че своевременно се е позовал на посочената разпоредба със свое становище от 17.10.2024 г. Счита, че позоваването на правилата за пратки с „обявена стойност“ е неотносимо, тъй като в конкретния случай не се касае за такава, поради което приложение следва да намерят предвидените с ОУ случаи на изключване или ограничаване на отговорността му, когато вредите са причинени от действия или бездействия на изпращача – включително при неподходяща опаковка. Оспорва се относимостта на събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н. – управител на „Дайджест Логистикс“ ООД, доколкото същият е посочил, че не се занимава с оперативна дейност по товаро-разтоварването и превоза, поради което те не е следвало да бъдат възприети от първоинстанционния съд. По изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ЗД „Евроинс“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Счита се за правилен възприетия от първоинстанционния съд извод относно повреждането на застрахованата вещ по време на транспортирането й от служители на куриерския оператор, твърдейки, че част от заявените 2 възражения са направени за първи път едва с въззивната жалба. Не оспорва, че ответното дружество има качеството на пощенски оператор по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗПУ, поради което съгласно чл. 85, ал. 4 от ЗПУ размерът на конкретните обезщетения се предвижда в ОУ, без да се изчерпва отговорността му. Предвид изложеното се счита, че се касае за предварително ограничаване на договорната отговорност на пощенския оператор към подателя на пратката, поради което предвидените в чл. 85, ал. 4 от ЗПУ ограничения служат като ориентир за дължимите обезщетения и при съгласие на страните рекламационното производство се изчерпва с тяхното изплащане. Поддържа се, че при възникнал спор приложение следва да намерят общите правила, които не са дерогирани от нормата на чл. 85, ал. 4 от ЗПУ, поради което ответникът отговаря за действителния размер на претърпяната вреда, равняваща се на стойността на превозваната вещ. В тази връзка се позовава на клаузата на чл. 76.2 от ОУ, с който се приема, че „Обезщетението по рекламации за загубена, повредена, ограбена или унищожена куриерска пратка без обявена стойност се определя от куриера и е в размер до десет пъти от стойността на куриерската услуга“, без с нея да се определя начинът на определяне на обезщетението и видът на вредите, които операторът следва да обезщети. Твърди се, че в ОУ на пощенския оператор отговорността му също е уредена единствено с посочване на ориентировъчен размер, без разграничаване на характера на подлежащите на възстановяване вреди, както и на предпоставките за възникване на задължението за възстановяване. Допълва се, че в противен случай би се достигнало до предварително ограничаване на договорната отговорност, въведено от една от страните в правоотношението, каквато не е целта на чл. 85, ал. 4 от ЗПУ, тъй като ще е налице неоснователно обогатяване. Обобщава се, че приложение следва да намерят общите правила при неизпълнение, като обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Считат се за доказани настъпването на твърдяните вреди, причинно-следствената връзка между тях и осъществения транспорт, както и техния размер. Допълва се, че ограничаването на отговорността не следва да се противопостави на платилия обезщетението за вредите от същото неизпълнение застраховател, който се явява трето за правоотношението по договора за пощенска услуга лице. Позовава се на съдебна практика, която цитира. Оспорва да са ангажирани доказателства относно неправилното опаковане на стоката от страна на изпращача, още повече, че куриерът е могъл да откаже да извърши транспорта на пратката в случай, че е считал, че същата не е отговаряла на изискването на чл. 20 от ОУ, което той не е сторил, предвид липсата на вписани данни за несъответствие с изискванията за транспорт в товарителницата. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди. Претендират се и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 3 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. За процесуална прецизност следва да се отбележи, че въз основа на служебно извършена справка в ТР по партидата на „Еконт Експрес“ ООД и „Еконт Експрес“ АД се установява осъществено считано от 21.05.2024 г. преобразуване на дружеството от ООД в АД, при която форма на преобразуване преобразуващото се и новоучреденото дружество имат един и същ материален и персонален субстрат/имущество и членски състав/, като задължително е различен само видът на двете дружества – в случая ООД и АД. Касае се за едно и също юридическо лице, което до вписването на преобразуването в ТР има една правноорганизационна форма, а след това придобива друга, като правата и задълженията преминават изцяло и без промеждутък от време върху новоучреденото дружество – арг. чл.

264з от ТЗ – така Решение № 84/02.06.2017 г. по 4136/2016 г. на ВКС, III г. о., Решение № 159/06.07.2017 г. по гр. дело № 4520/2026 г. на ВКС, IV г. о. и др. Следователно, настъпилата след приключване на устните състезания по делото пред първата инстанция промяна в правно-организационна форма на ответника не обуславя извод за недопустимост на първоинстанционното решение. Същият надлежно участва като страна в производството пред въззивната инстанция чрез новоучреденото дружество „Еконт Експрес“ АД като универсален правоприемник на преобразувалото се такова „Еконт Експрес“ ООД.

По отношение на правилността на обжалваното решение и във връзка с въведените във въззивната жалба доводи настоящият съдебен състав намира следното:

С оглед изложените с исковата молба фактически твърдения първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. Следователно, основателността на предявения от ищеца регресен иск е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно сключен договор за имуществено застраховане; в изпълнение на този договор 4 застрахователят да е изплатил на застрахованото лице обезщетение за настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит от застрахователен риск; отговорност на ответника за причиняването на вредите, за които е изплатено застрахователното обезщетение.