Решение № 12494 от 24.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12494 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. И. като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110147397 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Г. П. И. срещу „Ню Медия Уеб“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 000 лева, /по 5 000 лв. за всяка статия/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обидни твърдения, съдържащи се в публикуваните на интернет страницата www.lupa.bg, статии от 08.08.2023г. със заглавие „Уау! Глория цъфна с нова уста ала вагина.Фолкзвездата напомпа джуките си с много хиалурон.“ и от 10.08.2023г. със заглавие „Георги Христов се снима с устата-вагина на Глория. Двамата изпълнители имаха обща изява на частно парти и пред отбрана публика.“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 24.08.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че на предоставеното на ответника издател информационно пространство на електронен сайт www.lupa.bg, били публикувани следните статии, съдържащи опозоряващо я съдържание: на 08.08.2023г. била публикувана статия със заглавие „Уау! Глория цъфна с нова уста ала вагина.Фолкзвездата напомпа джуките си с много хиалурон.“ и на 10.08.2023г. била публикувана статия със заглавие „Георги Христов се снима с устата-вагина на Глория. Двамата изпълнители имаха обща изява на частно парти и пред отбрана публика.“ Ищцата сочи, че употребените в статиите изрази „уставагина“, „набъбналите като вагина устни“ и „обилно напомпани джуки, напомнящи за по ранните години на Мара Отварачката“, ведно с публикуваните снимки на ищцата, били обидни и опозоряващи, поради което увреждали честта и достойнството на ищцата. Същите били публични и били гледани от множество потребители. След възприемане на изразите, ищцата била изключително разстроена, унижена и не могла да спи, изпитвала неудобство и срам в публичните си изяви, както и от семейството и приятелите си. Ищцата приемала успокоителни на билкова основа без рецепта, като негативните емоции и кошмарите й продължавали и към датата на исковата молба. С молба от 31.08.2023г. ищецът е посочил, че за всяка от двете процесни публикации претендира по 5000 лева. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Счита, че исковата молба 1 била предявена от Г. П. И., които не били имената на поп-фолк изпълнителката известна с артистично име Глория. На следващо място сочи, че дали дадени действия представляват обида, т.е. дали е осъществен състава на престъплението по чл. 146 НК, е въпрос, който не е от компетентността на гражданските съдилища. Поради което делото следвало да бъде прекратено. На следващо място, намира, че публикуваните на електронния сайт две статии не съдържат обидни и увреждащи изрази за ищцата. Същите представлявали оценъчни съждения, които не можели да се проверяват за вярност, били коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Счита, че оценките в процесните две публикации били направени в допустимите граници на свободата на словото и били в обществен интерес, доколкото изразявали гледната точка на възприети от репортера факти по отношение на известна личност в средите на поп- фолка. Поддържа, че ищцата е известна публична личност и следва да търпи намеса в частноправната си сфера от страна на медиите и да проявява повече толерантност към критики, негативни оценки и саркастични коментари в сравнение с лицата, които не са публични личности. Твърди, че в процесната статия се правят оценъчни съждения относно външния вид на известна певица в светлината на разпространената сред поп-фолк изпълнителките пластична хирургия по уголемяване на устните. Намира, че този факт е обект на медиен интерес и то не само с оглед на арститите- изпълнители, но и поради факта, че и други не толкова известни личности се възползват от този тип пластична хирургия. Счита, че оценките на външния вид на Глория представляват обективно наблюдение на репортер на медията по повод серия от концертни изяви на певицата. Твърди, че използваните по „пиперливи изрази“ представлявали жаргон, използван в разговорите на пластичните хирурзи, които най-често осъществявали такива процедури и били с цел да засилят ефекта от направената оценка.

Оспорва твърдението, че написаното в процесните статии накърнява доброто й име и й причинява болки и страдания в степен да ангажира отговорността му. Не били налице и твърдените в исковата молба неимуществени вреди. От профилите на Глория във фейсбук и инстаграм, както и от публикациите й в официалния й сайт се установявало, че продължава да публикува свои снимки, които свидетелствали за нейния живот и от които не можело да се направи извод за настъпили вредни последици за нея. Обратното, публикуваните снимки показвали жизнен и изпълнен с енергия човек, който не спирал да показва публичните си изяви. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

Релевираното възражение за недопустимост на иска, поради липса на компетентност на гражданския съд да разглежда деяние по чл. 146 НК е неоснователно. Посоченото деяние съставлява престъпление от частен характер, което се преследва по тъжба на пострадалия, следователно пострадалият има правото на преценка, дали да ангажира наказателната отговорност от дееца или не. Когато пострадалият е решил да претендира единствено обезщетение за вреди – т.е. гражданскоправна деликтна отговорност – въпросът дали деянието съставлява престъпление е ирелевантен и съдът не се произнася по него.

Фактическият състав на чл. 146, ал. 1 НК се разглежда само дотолкова, доколкото е необходимо да бъде изяснено дали деянието е противоправно, което обстоятелство е изцяло в компетентността на гражданските съдилища. Неоснователно е и възражението за липса на активна процесуална легитимация на ищцата, поради липса на доказателства, че именно тя използва артистичния псевдоним „Глория“. Фактът, че ищцата Г. П. И. и певицата Глория са едно и също лице, се установява по категоричен начин от събраните по делото свидетелски показания.

По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно публикуването от служител на ответника на процесните статии с изложеното в 2 исковата молба съдържание на уебсайта на ответника, противоправността на деянието, претърпените от ищцата неимуществени вреди- техният вид, обем и интензитет, както и наличието на причинна връзка между деянието и вредите. Вината се предполага до доказване на противното. В доказателствена тежест на ответника е да опровергае презумпцията за вина.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че на собствената на ответника интернет страница www.lupa.bg, са публикувани статии от 08.08.2023г. със заглавие „Уау! Глория цъфна с нова уста ала вагина.

Фолкзвездата напомпа джуките си с много хиалурон.“ и от 10.08.2023г. със заглавие „Георги Христов се снима с устата-вагина на Глория. Двамата изпълнители имаха обща изява на частно парти и пред отбрана публика.“ със соченото от ищеца съдържание.

Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява и от представените по делото заверени препис от статиите и констативен протокол, съставен от нотариус Ксения Белазелкова. Следователно авторството на поцесната статия от страна на служител на ответното дружество и употребяването на инкриминираните от ищцата като обидни изрази, се установява по делото.

Относно противоправността на процесното деяние съдът намира следното.

Съгласно чл. 39, ал. 2, пр. 1 от Конституцията на Република България, правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно - не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Такова накърняване е налице в случаите, в които разпространеното мнение е обидно за засегнатото от него лице или когато не представлява мнение, а твърдение за неверен факт, влияещ върху доброто име на засегнатото лице – клевета. Съгласно законоустановените определения на чл. 146, ал. 1 НК и чл. 147, ал. 1 НК, обида е налице тогава, когато деецът каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета е налице тогава, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление.

Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани. Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай.

Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани.

Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в чл.

40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани. Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията 3 свободата на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст /в този смисъл Решение № 404 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III г. о., ГК и Решение № 573 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д.

№ 6009/2007 г., III г. о., ГК/.

Извън тези категории деяния, изказването на мнения не е противоправно, доколкото свободата на мнението и неговото изразяване чрез слово е конституционно регламентирано в чл. 39, ал. 1 КРБ. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.

Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 от Конституцията на РБ. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността /т. е., ако не осъществяват състав на престъплението обида/.