Решение № 3867 от 19.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3867 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20261110211536 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на С. К. Д., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 003524/09.04.2026 г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 920, 32 евро (деветстотин и двадесет евро и тридесет и два цента).

С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи за нарушаване на срока по чл. 34 ал. 3 ЗАНН. Изтъква се, че в АУАН и НП са посочени две дати, като не е ясно коя е датата на твърдяното нарушение.

Навежда се, че не става ясно дали отговорността на въззивния жалбоподател е ангажирана в качеството му на собственик или водач на пътното превозно средство. Изтъква се, че разпоредбата на чл. 179 ал. 3а ЗДвП, в която е предвиден абсолютно определен размер на административното наказание, без значение от тежестта на нарушението, противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на 1 определени инфраструктури, която въвежда изискване установените наказания да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. По тези аргументи се твърди, че наложената глоба е непропорционална на тежестта на нарушението. Предвид всичко изложено се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Д., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С писмени бележки с аргументи, идентични на изложените във въззивната жалба, се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Наказващият орган – Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомен, се представлява от юрк. С. Г., която пледира жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална легитимация, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН – видно от известие за доставяне, приложено в материалите по административнонаказателната преписка, наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 09.07.2026 г., а жалбата (видно от датата на пощенското клеймо) е подадена на 13.07.2026 г.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Към 09.07.2025 г. специален автомобил марка "***", модел "***" с рег.

№ ********* с обща технически допустима максимална маса 26 000 кг и EURO - 4, с три оси, бил собственост на юридическо лице "***" ЕООД, ЕИК *********, с управител и едноличен собственик на капитала жалбоподателят С. К. Д..

На 09.07.2025 г. в 18:41 ч. по път II - 18, км. 3+843, който попада в обхвата на платената пътна мрежа, в посока намаляващ километър, от устройство с № 10202, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, било засечено движението на специален автомобил с рег. № *********, марка и модел „*** ***“ в състав, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона и с 5 оси, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). За пътното превозно средство има подадена тол декларация, но тя била за категория камион над 12 тона с 3 оси, а не за ППС над 12 тона с 5 оси.

На 14.10.2025 г. в 10:30 часа на път I - Е79, км. 115+500, специален автомобил с рег. № *********, марка и модел „*** ***“ бил спрян за извършване на проверка от свидетелите В. И. и А. В. - служители в сектор "Контрол и правоприлагане" - Монтана при НТУ, АПИ. Автомобила бил 2 управляван от жалбоподателя С. Д.. Свидетелят В. И. на длъжност инспектор в сектор "Контрол и правоприлагане“ - Монтана, извършил проверка в системата на НТУ и установил извършеното на 09.07.2025 г. нарушение. На същата дата – 14.10.2025 г. в присъствието на един свидетел – А. В. и на жалбоподателя, свидетелят И. съставил АУАН № 003524 с посочена дата на съставяне 09.07.2025 г., с който повдигнал против жалбоподателя административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 139 ал. 7 ЗДвП, извършено на 09.07.2025 г. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, вписвайки, че има възражения.

Със съставяне на АУАН жалбоподателят бил уведомен и за възможността в 14 - дневен срок да заплати компенсаторна такса в размер на 589, 00 лева, в който случай няма да бъде издадено наказателно постановление.

В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не били депозирани допълнителни възражения.

На 09.04.2026 г. К. Ч. - Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“, издал обжалваното Наказателно постановление № 003524/09.04.2026 г., с което на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 920, 32 евро (деветстотин и двадесет евро и тридесет и два цента).

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в съдебното следствие гласни доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК: показанията на свидетелите В. и А. (двамата, разпитани в условията на видеоконференция по реда на чл. 139 ал. 13 НПК), АУАН № 003524/09.07.2025 г., наказателно постановление № 003524/09.04.2026 г., заповед № РД - 11692/01.07.2024 г. на председателя на УС на АПИ, заповед № ЧР - СП -НТУ 333/17.06.2025 г. на председателя на УС на АПИ, заповед № РД - 11390/06.04.2026 г. на председателя на УС на АПИ, създаден доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а ал. 3 ЗДвП за установени нарушения по чл. 179 ал. 3 - 3в ЗДвП - извлечение, копие на пощенски плик, отговор от НТУ изх. № 11-00-7427/13.08.2026 г., ведно с приложения: протокол за установяване годността за прие***е на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка (СКТ) от 15.08.2019 г., извлечение от електронната система относно местоположението и географските координати на техническо устройство № 10202, справка по отношение собствеността на ППС с рег. № *********, писмо изх. № 94-00-11432/17.04.2026 г., известие за доставяне; веществените доказателствени средства - 2 броя статични изображения във вид на снимков материал.

Съдът кредитира гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите И. и В. (двамата разпитани в условията на видеоконферентна 3 връзка по реда на чл. 139 ал. 13 НПК). Показанията им са еднопосочни и последователни, като кореспондират на писмените доказателства и на веществените доказателствени средства. Съдът не даде вяра и изключи от доказателствената съвкупност единствено показанията на свидетеля В. И. в частта им, че са установили кой е управлявал процесното пътно превозно средство на датата на нарушението - 09.07.2025 г., въз основа на доказателствения запис за извършеното нарушение. В тази част показанията на свидетеля са вътрешно противоречиви и се опровергават от показанията на свидетеля В., както и от веществените доказателствени средства. Така свидетелят В. заявява, че не е извършвана проверка кое лице е управлявало пътното превозно средство на датата на нарушението. На следващо място, самият свидетел И. заявява, че акт за установяване на административно нарушение е съставен на собственика на пътното превозно средство. Към доказателствената съвкупност са приобщени статичните изображения снимки, приложени към доклада за нарушението, създаден от електронната система за събиране на пътни такси, на които статични изображения не е различимо лицето, управлявало пътното превозно средство на 09.07.2025 г.

Съдът кредитира писмените доказателства, които са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондират на веществените доказателствени средства.

От писмените доказателства се установяват и компетентността на наказващия орган и на актосъставителя.

Съгласно чл. 167а ал. 3 ЗДвП е лектронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179 ал. 3 - ал. 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Съгласно чл. 189е ал. 13 ЗДвП за съставените актове за установяване на административни нарушения и издадените наказателни постановления по този член (по чл. 179 ал. 3 - ал. 3в бел. с.) се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 1 – 3 и ал. 13 – 16. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Ето защо съдът цени като веществени доказателствени средства изготвените от електронната система за събиране на пътни такси статични изображения, от които се установяват регистрационния номер на заснетото ППС, датата, часа, мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и разположението на 4 техническото средство.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи.

Съгласно чл. 37 ал. 1 б. „а“ ЗАНН актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица, посочени изрично в съответните нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 189е ал. 1 ЗДвП актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл.

167, ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 167а ал. 2 ЗДвП определените от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица: за установяване на нарушенията по чл. 177, ал. 3, т. 1, чл. 179, ал. 3 - 3в от този закон и чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните превозни средства (т. 2); осъществяват контрол по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (т. 3) и проверяват създадените записи по ал. 3 (докладите за установените нарушения по чл. 179 ал. 3 - 3в ЗДвП) и на тяхна основа съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл.