Решение № 5 от 07.05.2026, Районен съд - Малко Търново

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Малко Търново, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАНКО П. ПЕТКОВ при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Административно наказателно дело № 20262140200103 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по жалба П. Н. П., ЕГН:

**********, адрес: гр. П., бул./ул. (ж.к) „П..." № ***, чрез адв. Г. К., против Наказателно постановление № 25-0299-000461/05.02.2026 г. на Началник Група в ОДМВР - Бургас, РУ - Малко Търново, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 98, ал.

1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 60 евро (117,35 лв.) и за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 100 евро (2 151,41 лв.).

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.

Защитата на жалбоподателя пледира НП да бъде отменено.

В жалбата са наведени доводи за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган редовно призован не се явява лично.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение № АД546892 от 08.12.2025 г., съставен от А. Д. П., на длъжност полицейски инспектор, при РУ - Малко Търново, ОДМВР Бургас за това, че на 02.08.2025 1 г. в 14:00 часа, в община Малко Търново, на път Трети клас № 907, като Водач на товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № РВ****РС извършва следните нарушения: 1) Паркира на място, където превозното средство създава пречки на движението, а именно извършва товаро-разтоварна дейност в активна лента за движение на дървен материал-метровки, като с действията си спира движението в двете посоки на МПС. 2) Извършва дейност в обхвата на пътя несвързани с предназначението му, без разрешение на стопанина на пътя.

Нарушенията са квалифицирани като такива по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 9, ал. 3 от ЗДвП.

За което е съставен АУАН.

На основание акта е издадено и атакуваното НП.

Въз основа на приетите факти по делото съдът приема следната фактическа обстановка и прави следните правни изводи:

В с.з. бе разпитан актосъставителя П., който заявява, че е съставил акта въз основа на докладна записка и не е свидетел при установяване на нарушението.

Съдът намира, че по делото е налице съществено процесуално нарушение допуснато от АНО, изразяващо се в нарушение на чл. 34, ал. 1от ЗАНН. Това е така, тъй като акта за адм. нарушение е издаден на 08.12.2025 г., а нарушението е извършено на 02.08.2025 г. или извън тримесечния срок, визиран в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Освен това съдът намира, че е налице и нарушение на материалния закон.

Съдът намира, че при издаване на АУАН не е спазена разпоредбата на чл.

42, т. 3 и т. 4 ЗАНН, а при издаване на наказателното постановление не е спазена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Не е ясно посочена и законовата разпоредба, която е нарушена като е налице несъответствие между описаното във фактическата част и правната квалификация при санкционната разпоредба - нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.

Относно нарушението, санкционирано по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Нито в акта, нито в НП са конкретизирани мястото на паркиране на автомобила. Посочено е, че се създават пречки за движението, а не, че е налице опасност за движението, без да се конкретизира какви реално са тези пречки. По този начин се нарушава правото на защита на жалбоподателя и той не е наясно по точно какво нарушение следва да се защитава.

Относно нарушението, санкционирано по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП:

Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя. За констатираното деяние обаче е ангажирана отговорността на жалбоподателя въз основа на санкционната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП, който текст предвижда отговорност 2 за лице, което „променя въведената организация на движение без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя“. За да е налице съставомерно нарушение по този текст обаче, следва да има въведена организация на движение в процесния участък във връзка с извършване на СМР, и привлеченото лице да е извършило деяние, с което да промени тази създадена организация, каквото деяние не е установено по делото.

С разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП е допуснат разрешителен режим за поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя. Обратно - административнонаказателната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП е с изпълнително деяние „променя“ организацията на пътя, като не става въпрос за разрешение, визирано в чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, а за съгласуване. Правната квалификация по чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП не съответства на фактическата обстановка, описана в наказателното постановление. От АУАН и НП не става ясно дали жалбоподателят е трябвало да се снабди с разрешение от стопанисващия пътя или да съгласува с администрацията организацията на пътя. Противоречията в обстоятелствената част водят до съществено нарушаване на правото на защита, не се установява какво е точно изпълнителното деяние, което се твърди да е налице.

Поради което съдът намира, че Акта и НП са издадени в наршение на процесуалния и материалния закон, и като такива следва да бъде отменено НП.

Тъй като се претендират разноски от защитата на жалбоподателя, съдът намира, че с оглед изхода на спора това искане следва да бъде уважено и АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 300 евро адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0299-000461/05.02.2026 г. на Началник Група в ОДМВР - Бургас, РУ - Малко Търново, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на П. Н. П., ЕГН: **********, адрес: гр. П., бул./ул. (ж.к) „П..." № ***, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 60 евро (117,35 лв.), и за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл.

178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 100 евро (2 151,41 лв.).

ОСЪЖДА ОДМВР - Бургас да заплати на П. Н. П., ЕГН: **********, адрес гр. П., бул./ул. (ж.к) „П..." № ***, сумата от 300 евро, представляваща адвокатско възнаграждение.

3

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Бургас в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________ 4