Определение № 3319 от 25.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3319 гр. София, 25.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110147593 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. И. К., чрез адв.

Д., срещу „.......“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, евентуално пр. 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, за прогласяване на нищожността на договор за заем Microcredit № 9022-00071356/26.08.2021 г., както и договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit № 9022-00071356/26.08.2021 г., а в условията на евентуалност да бъде прогласена за нищожна клаузата, регламентираща ГПР, клаузата на чл. 3 от договора за допълнителни услуги, предвиждаща за заплащане на пакет „Комфорт“, поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави, както и неравноправния й характер, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за сумата от 325.26 лева, представляващо получено без основание от ответника плащане по договор за за заем Microcredit № 9022-00071356/26.08.2021 г.

Ищецът твърди, че на 26.08.2021 г. сключил с ответника договор за заем Microcredit № 9022-00071356, който бил в нарушение на изискванията на чл. 10 ЗПК.

Съгласно сключения договор са му предоставени заемни средства в размер на 3 200.00 лева за срок от 12 месеца. Заявява, че от процесния договор е видно, че се е задължил да върне заема съгласно § 3 на 12 месечни вноски с посочен падеж – 8-мо число на всеки месец и при размер на месечната вноска от 328.67 лева. Изтъква, че в § 1 от договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,47 %. ГПР в размер на 48,90 % , при дължима договорна лихва за срока на кредита от 0.11 % на ден или общо дължима сума за връщане в размер на 3 944.04 лева. Твърди, че е сключил и договор за допълнителни услуги към процесния договор за заем на 26.08.2021 г., а именно „............“, според който ответното дружество предоставило на заемополучателя възможността срещу месечна вноска в размер от 201.34 лева за срок от 12 месеца посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на ответното дружество, безплатно внасяне на вноска директно в офиса на дружеството, безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал, безплатно плащане на вноски чрез електронен портфейл или QR код, безплатно предоговаряне в разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване и право за участие в специални промоции. Излага съображения за недействителност на договора, тъй като в съдържанието му не бил посочен действителния ГПР по кредита и по този начин 1 заемодателят имал за цел да заобиколи изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 33, ал. 1 ЗПК, респективно да увеличи възнаграждението на кредитодателя. Твърди нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и че в ГПР не е включена вноската от допълнителния пакет „Комфорт“, което включване било задължително в ГПР, и така последният би надвишил многократно законоустановения праг. Излага доводи относно неравноправния характер на съдържанието на клаузите, предвиждащи ГПР и клаузата на чл. 3 от договора за допълнителни услуги. Твърди, че не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По изложените съображения, моли съда да прогласи нищожността на на договор за заем Microcredit № 9022-00071356/26.08.2021 г., както и договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit № 902200071356/26.08.2021 г., а в условията на евентуалност да бъде прогласена за нищожна клаузата, регламентираща ГПР, клаузата на чл. 3 от договора за допълнителни услуги, предвиждаща за заплащане на пакет „Комфорт“, поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави.

Претендира сумата от 325.26 лева, представляваща платена без основание сума по договора. Обективира искане за разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Потвърждава наличието на облигационно отношение с ищеца. Излага съображения в подкрепа на твърдението му, че процесният договор е действителен, както и относно спазването на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че уговореното възнаграждение за предоставяне на допълнителни услуги не представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на ГПР по кредита. Оспорва твърденията на ищеца относно нищожността на процесните договори. Твърди, че двата договори следва да бъдат разглеждани самостоялно.

Оспорва твърденията на ищеца за заплащане на претендираните суми по договора.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

В тежест на ищеца по установителните искове е да установи всички възражения в исковата молба за неравноправност и нищожност на договора и клаузата за възнаграждение по сключения договор за допълнителни услуги, а именно - твърдяното противоречие на закона, твърдяното заобикаляне на закона, твърдяната противоречие с добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

В тежест на ищеца по осъдителния иск е да докаже, че е заплатил на ответника претендираната в исковата молба сума от 325.26 лв., представляваща част от общо заплатеното възнаграждение по договор за допълнителни услугия за „............“, както и получаването на сумата в патримониума на ответника.

В тежест на ответника по осъдителния иск е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, за което не сочи доказателства Отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че помежду им е сключен договор за заем Microcredit № 902200071356/26.08.2021 г., както и договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit № 9022-00071356/26.08.2021 г., по силата на който ответникът предоставил в заем на ищеца сумата от 3 200.00 лв.

2

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

С исковата молба са представени писмени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено само в частта за предоставяне на извлечение за извършените плащания по процесните договори, тъй като останалите посочени писмени документи са представени с исковата молба.

Искането за допускане на ССчЕ по въпросите, формулирани в исковата молба, следва да бъде уважено.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 30.04.2026 г. от 14:05ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на ответника.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

УКАЗВА на „.......“ АД, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе държавна такса по чл. 23, т. 3 от ТДТГПК, във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК – за служебно изготвяне на препис на отговор на искова молба за връчване на ищеца, сумата 2.55 евро по сметка на Софийски районен съд и представи в този срок доказателство, като в платежния документ е вписано основание-номера на делото. При неизпълнение на указанията в цялост и в срок за сумата 2.55 евро за дължима по делото държавна такса по чл. 23, т. 3 от ТДТГПК, във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК ще бъде осъден, на осн. чл. 77 от ГПК.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените с исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответното дружество „.......“ АД в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи по делото извлечение за извършените плащания по процесните договори, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК във връзка с тези обстоятелства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по чл.

190 ГПК в останалата му част.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 250.00 евро, платими от ищеца В. И. К., в 1 - седмичен 3 срок от получаване на препис от настоящото определение. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при невнасяне на депозита в определения срок, съдът ще остави без уважение това доказателствено искане.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Росен Руменов Стоянов, който да се призове след внасяне на определения депозит.

ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване в отношенията между страните, че помежду им е сключен е сключен договор за заем Microcredit № 9022-00071356/26.08.2021 г., както и договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit № 9022-00071356/26.08.2021 г., по силата на който ответникът предоставил в заем на ищеца сумата от 3 200.00 лв.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове. Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg).

Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.