Решение № 1708 от 13.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1708 гр. Плевен, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430106921 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

Постъпила е искова молба от Б. М. М. и П. С. М., против Д. А. А., в която ищците твърдят, че са собственици на ПИ с идентификатор ***, по КККР, одобрени със ***, с адрес ***; площ: 551кв.м; трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, заедно с построената в него СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 111 кв.м, брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна.

Твърдят, че ответникът е собственик съседния на югоизток ПИ с идентификатор *** и сградите в него, като една от сградите на ответника СГРАДА с идентификатор ***, е построена на самата граница между двата имота. Твърдят, че стената на сграда №4, която е откъм техния поземлен имот, в южната си част навлиза в имота им, а в северната си част е на сантиметри от имотната граница, което е в нарушение на строителните правила и норми за задължителното минимално отстояние на сградата от имотната граница между двата имота. Считат, че сградата е незаконно построена, т.к по план не е предвидено сключено застрояване, само при наличието на каквото процесната сграда може да бъде построена на имотната граница, както и че 1 такова застрояване не би могло да бъде предвидено и с оглед местоположението на жилищна сграда в имота на ищците, която е на разстояние по-малко от 4 метра от границата с имота на ответника. Сочат, че сграда №4 на ответника няма основи, а е изградена върху стара бетонова плоча, че сградата е с височина повече от 270 см. и хвърля сянка върху част от жилищната им сграда, тъй като е построена срещу прозореца на едната им спалня. Сочат, че тя засенчва двора им и е пречка той да бъде огряван от слънцето и не могат да използват тази част от двора си за засаждане на растения. Сочат също, че при снеговалеж по покрива на сградата на ответника се натрупва сняг, който се свлича и пада в имота им. Твърдят, че притежават две превозни средства, които искат да паркират в двора си, но липсата на отстояние и навлизането на югозападния ъгъл на сградата на ответника в техния имот, им пречи да използват имота си за паркиране на автомобилите в северната част на двора и са принудени да ги паркират на улицата. Твърдят също, че ответникът ги притеснява с исканията си да влиза в имота им, за да извършва строителни и ремонтни работи по стената на постройката си, което при спазване на предвиденото разстояние от границата между двата имота не би се получавало. Твърдят, че поради разположението си, сградата на ответника ограничава правото им на собственост пълноценно, в пълен обем и съобразно неговото предназначение. Молят съда на осн. чл. 109 от ЗС да осъди ответника, в качеството му на собственик на поземлен имот с идентификатор *** с адрес на имота ***, да преустанови да им пречи да упражняват необезпокоявано и в пълен обем правото си на собственост върху собствения им поземлен имот с идентификатор *** с адрес ***, и построената в него жилищна сграда, като премахне за своя сметка изградената на имотната граница между двата имота и частично навлизаща в техния поземлен имот СГРАДА с идентификатор ***. Претендират разноски.

В дадения на ответника срок за отговор, по делото е постъпил такъв, в който се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Не оспорва, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор ***, а той е собственик на ПИ с идентификатор *** и сградите в него, който е закупил през 2022г. Оспорва, че посочената сграда с идентификатор ***, с площ 35 кв.м., предназначение селскостопанска сграда, отразена по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, е незаконно построена. Твърди, че сградата е съществувала на място при закупуването на имота от него през 2022г. и при даряването на 2 имота на ищците също през 2022г. Твърди, че владее имота си в границите и в обема права, които е получил от своя *** и при съществуващото фактическо положение. Твърди, че СГРАДА с идентификатор ***, изградена на границата на неговия имот и имота на ищците, е законно построена през 1977 г. от тогавашните собственици на имота, в съответствие с действащите тогава строителни правила и норми и при наличие на изискуемите строителни разрешения и книжа въз основа на: издадено строително разрешение №2 от 25.04.1977 г., с което е разрешено на К.П.М. и В.К.П. да изградят в собствения си имот, съставляващ парцел XIV с пл. №509, в квартал 30 по плана на *** (сега поземлен имот с идентификатор ***), стопанска сграда с размери 10 м. на 4 м. върху 40 кв. м., на калкан, съобразно дадена строителна линия; издадена скица ***, за строителство на стопанска сграда с размери 4м. на 10 м. на калкан, т.е. на границата със съседните парцели - парцел ХШ509 и парцел XV-508, в квартал 30 на ***, и протокол №5418 от 25.04.1977 г. за дадена строителна линия и определено ниво за построяване на стопанска сграда от 40 кв.м. по строително разрешение №2/ 25.04.1977 г. по приложена схема.

Сочи, че сградата е изградена по начина, на мястото и в размерите, определени съгласно така издадените строителни книжа. Сочи, че през 1977г. е построена и ограда по границата между двата имота. Оспорва, че неговата постройка пречи на ищците да ползват собствения си имот, счита, че е неясно и неуточнено неговото поведение, с което пречи на ищците да ползват имота си. Заявява, че на керемидите на покрива на процесната сграда са поставени снегозадържащи скоби, които предотвратяват свличането на сняг в имота на ищците и има нови улуци и водосточни тръби на покрива на сградата, за да може атмосферните води се отвеждат в неговия имот и не се оттичат в имота на ищците. Счита, че разстояние от 4м. между имотната граница между двата имота до жилищната сграда в имота на ищците, е достатъчно за преминаване на двата автомобила на ищците, но пречка за паркирането им е изградена в двора им втора сграда, която реално съществува, но не е отразена в кадастралната карта. Заявява, че не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост и това е фактическото и правно положение от 1977г. досега.

Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира разноски.

3

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното: Не е спорно между страните по делото, а и от представените скица на лист 6 и 28 по делото и нотариални актове, както следва: *** и ***, се установява, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в него сграда с идентификатор ***, а ответникът е собственик на ПИ с идентификатор ***, ведно с построените в него пет сгради, а именно: сграда с идентификатор ***, с площ 75 кв.м., с предназначение жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор ***, с площ от 38 кв.м., с предназначение постройка на допълващото застрояване; сграда с идентификатор ***, с площ 40 кв.м., предназначение селскостопанска сграда; сграда с идентификатор

***, с площ 35 кв.м., предназначение селскостопанска сграда и сграда с идентификатор ***, с площ 9 кв.м., предназначение селскостопанска сграда. На границата на двата имота, в имота на ответника се намира СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 35 кв.м., едноетажна, с предназначение – селскостопанска сграда, за която се твърди, че създава пречки на ищците и по отношение на която е предявен искът по чл. 109 от ЗС.

Видно от представените от ответника строително разрешение № 2 от 25.04.1977 г., с което е разрешено на К.П. и В.К. да изградят в собствения си имот, парцел XIV, в квартал 30 по плана на ***, стопанска сграда с размери 10 м. на 4 м. върху 40 кв. м.; ***, регулация и вертикално планиране, сочеща местонахождението на разрешеното строителство на стопанска сграда с размери 4м. на 10 м. на калкан - на границата със съседните имоти - парцел ХІІІ-509 и парцел XV /понастоящем на ищците/, в квартал 30 на ***, и протокол № 5418 от 25.04.1977 г. за дадена строителна линия и определено ниво за построяване на стопанска сграда от 40 кв.м. по строително разрешение №2/25.04.1977 г. по приложена схема; процесната селскостопанска сграда е следвало да бъде построена в ъгъла на имота – на границите с двата съседни имота парцел ХІІІ-509 и парцел XV. Съгласно заключението по изготвената по делото СТЕ, строителната линия е дадена по тогава действащия регулационен план, одобрен по със Заповед № 1009/07.05.1971 г., като е предвидено застрояване на калкан, съгласно Скица № 2054/25.04.1977г., но на скицата не е отразено застрояване в съседния имот, който по сега действащата кадастрална карта се явява имотът на ищците.

4

Посочено е също, че т.к. сградата не подлежи на приемане, може да се предположи е изградена през 1977г. Процесната сграда № 4 е построена по северозападната дворищна регулация, като част от сградата попада в имота на ищците с идентификатор ***. Вещото лице е посочило, че със *** е одобрен нов кадастрален план за ***, като при него има преместване на регулационната линия, като малка част от сграда № 4 попада в съседния имот, и този план не е обжалван от страните. При изготвянето на кадастралната карта на селото се повтаря одобрения регулационен план, като и кадастралната карта също не е обжалвана от страните. Вещото лице е посочило в заключението си, че сградата е разрешена и построена от действащите към момента на построяването й нормативи – ЗТСУ и ППЗТСУ.

Въпреки, че в тази част заключението е оспорено от ищците, съдът, съпоставяйки скиците-схеми на л. 54 от делото – регулационния план от 1971г. и на л. 53 от делото – плана от 2000г., и съгласно обясненията на в.л. от съд. заседание, установява, че имотът на ответника към 1971г. е бил по-голям и е съставлявал както сегашния ПИ ХІV-509 и ПИ ХІІІ-509, т.е. бил е един общ имот, който по-късно между 1971 г. и 1977 г. е бил поделен, поради което в скицата на лист 30 от 1977 г., имотите са в друг вид. Именно в тази скица е отразено построяването на сградата, за която е дадено строително разрешение № 2 от 1977 г. Вещото лице категорично заяви, че сградата е търпима, нанесена във всички планове и от кадастъра, но поради леката промяна в границите на двата процесни имота част от сградата попада с единия си ъгъл в имота на ищците. Предвидената сграда през 1977 г. е изместена и не е там, където е предвидена, и където е дадено разрешението, но същевременно е съвпадала с границата между имотите по регулационния план към 1971 г., която граница по новия план от 2000 г. е изместена и линията спрямо улицата не е перпендикулярна, а е образувала остър ъгъл в имота на ищеца и тъп ъгъл в имота на ответника. Вещото лице е посочило, че тази промяна е засегнала процесната сграда и именно поради нея, част от сградата е в имота на ищеца.

По този начин сградата освен че се явява изместена, се явява и леко усукана, така че само един ъгъл от нея навлиза в имота на ищците. Този ъгъл се намира на разстояние 3,73 м до къщата на ищците като това е най-близкото разстояние между тези сгради. След допълнително измерване, вещото лице е отговорило, че изградената стреха и улук на северозападната страна на сграда № 4, която граничи с имота на ищците е с размери 20 см., а разстоянието 5 между ъгъла на стоманобетонната плоча върху която е построена сграда № 4 до оградата между двата имота е 26 см. Вещото лице е изследвало и отстоянието между сграда № 4 и регулационната линия на другия съседен имот – този с идентификатор ***, като е установил, че по графични измервания сграда № 4 отстои на 1,61 м от регулационната линия. По отношение на прозореца на къщата на ищците, за който се твърди, че се засенчва от сградата на ответника, вещото лице е посочило, че най-ниското ниво на този прозорец е на височина 1,89 м от терена и при огледа му в 9.05 ч./ както и от снимковия материал/ се вижда, че засенчването е в долната част на прозореца и е минимално, съобразно цялата площ на прозореца. Вещото лице е посочило, че засенчване би могло да има само рано сутрин и при нисък хоризонт на слънцето. По другите спорни въпроси, касаещи заключението на СТЕ, се установи /и след представяне от страна на ищците на строително разрешение от 1982 г./, че жилищната сграда в техния имот е законно построена в периода след 1982 г., не е строена селскостопанска сграда на калкан нито в имота на ищците, нито в другия имот, с който граничи имота на ответника. Вещото лице е констатирало, че в задната част на двора на ищците, е построена външна тоалетна с размери 1,8/2,3 м и височина 2 м, която не е нанесена в плана от 2000 г. и в кадастралната карта. По отношение на процесната сграда № 4 е констатирано, че тя е с дървен скатен покрив, покрит с керемиди, уточнено е че покрива е четирискатен, а по ската на покрива към имота на ищците са поставени снегозадържащи скоби, поставен е улук и водосточна тръба, отвеждаща водите от покрива в двора на ответника.