Определение № 25114 от 09.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25114 гр. София, 09.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20241110147024 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по депозирана от „Джерамис Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК 202627726, искова молба против „Смарт Билд Дигитал“ ЕООД, ЕИК 20171719627, с която са заявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искови претенции, както следва: за заплащане на сумата от 22 379 лв. неизплатен остатък от възнаграждение за извършена работа (СМР) по Договор № 155/20.03.2020 г. и анекс към него, за която сума е издадена Фактура № 194/10.11.2010 г., както и за сумата от 19 276,55 лв. – неустойка за забава в плащанията за периода от 07.08.2021 г. до 07.08.2024 г. При условията на евентуалност за част от главницата, а именно за 13 3230,68 лв., заявява, че претендира същата като платена под формата на гестия, евентуално на неоснователно обогатяване.

Производството е образувано и по насрещна искова молба, депозирана от „Смарт Билд Дигитал“ ЕООД, ЕИК 20171719627 срещу „Джерамис Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК 202627726, с която е заявена осъдителна претенция за сумата от 10 682,56 лв., представляваща неустойка по Договор № 155/20.03.2020 г. и Анекс към него от 22.04.2021г., ведно със законната лихва от 03.12.2024 г. до окончателното плащане.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между „Смарт Билд Дигитал“ ЕООД в качеството на възложител и ищеца, в качеството на изпълнител на 20.03.2020 г. е сключен Договор № 155 за извършване на СМР на обекта, съгласно приложение № 1 –количествено стойностна сметка и при спазване на проектантската документация. Сочи се, че общият размер на договореното възнаграждение е на стойност 160 637,92 лева, като излага подробни съображения за начина на формиране на тази сума. Ищецът излага , че в нарушение на договора, ответникът допуснал 1 сериозна забава в плащането на аванса. На 20.03.2020 г. ищецът предоставил на ответника оригинал на запис на заповед за гарантиране на аванса и проформа фактура на стойност 38 553,10 лв. с ДДС. На 20.08.2020 г. ответникът направил частично плащане от 10 000 лв. с ДДС, за което ищецът издал фактура от 21.08.2020 г. Вторият частичен превод е от 21.09.2020 г. и в размер на 18 000 лв. Третото авансово плащане е в размер на 10 553,10 лв. с ДДС от 12.10.2020 г., за което ищецът издал данъчна фактура от 12.10.2020 г. Стойността на аванса по договора е изцяло платена на 12.10.2020 г. или 7 месеца след падежа. Сочи, че комуникацията между страните с оглед констатираната забава била трудна. На 22.04.2021 г. е сключен Анекс между страните, съгласно който междинните и окончателното плащане по договора следва да бъдат извършени на осем равни вноски – всяка в размер на 18 055,55 лв. с ДДС и съгласно приложение № 2 – график и падежи на плащанията. Общият размер на плащанията е 144 444,43 лева с ДДС. Обобщава, че цялата сума в размер на 215 115,02 лв., формирана като 166 793,94 лв. с ДДС по анекса и 48 321,08 лв. – платени до подписване на анекса, не е погасена от ответното дружество. Последното е направило плащане едва за 192 735,76 лв. с ДДС, ето защо за липсващата разлика от 22 379,26 лв, с ДДС, ищецът депозира иска си. Уточнява, че за процесната сума са издадени фактури, както следва: за сумата от 9055,56 с ДДС е издадена проформа фактура № 642/01.12.2021 г.; за сумата от 13 323,68 лв. с ДДС е издадена проформа фактура № 643/01.12.2021 г. В условията на евентуалност, ако съдът намери, че искът за главница е неоснователен, претендира присъждане на сумата в размер на 13 323,68 лв. – платена под формата на гестия по чл. 62 ЗЗД или евентуално като неоснователно обогатяване по см. на чл. 59 ЗЗД.

Отделно, ищецът посочва, че съгласно чл. 24, ал. 5 от договора при забава на възложителя в плащанията и/или приемане на дейностите по договора, същият дължи неустойка в размер на 0,05 % от общата стойност на договора по чл. 2, ал. 1 от договора за всеки ден просрочие, но не повече от 10 % от стойността на договора. За периода от 07.08.2021 г. до 07.08.2024 г. или за 1 097 дни претендира неустойка в размер на 19 276,55 лв. Претендира законната лихва върху двете главници, считано от завеждането на иска до окончателното плащане. Моли за уважаване на депозираните искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Ответникът не оспорва наличието на договор № 155/20.0,3.2020 г., сключен между страните с предмет на изпълнение „Скейтпарк Стара Загора“ в УПИ VI – 7153 кв. 326А по плана на гр.

Стара Загора. Навежда, че общата стойност на договореното възнаграждение по договора е размер на 160 637,92 лв. Договорено е авансово плащане. Позовава се на обявеното на 13.03.2020 г. с решение на Парламента на РБ на територията на цялата страна извънредно положение във връзка с разпространението на Ковид 19, както и на публикуването в тази връзка на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Ето защо твърди, че няма как ответното дружество да е в забава при изплащане на авансовото плащане. На 14.05.2020 г. бил подписан Акт за спиране на строителството, което било възобновено с Акт от 20.07.2020 г. Последвало второ спиране от 31.07.2020 г., респ. второ възобновяване от 26.04.2021 г. Обръща внимание, че съгласно Анекса от 22.04.2021 г. крайната дата за приключване на СМР и утвърдения График, е датата 23.07.2021 г., но реално работите са завършени на 03.12.2021 г. или с 133 дни забава. Моли съда да отхвърли предявения иск.

2

Претендира разноски.

По делото е депозирана и насрещна искова молба от „Смарт Билд Дигитал“ ЕООД, която представлява продължение на наведените твърдения в отговора по първоначално предявената искова молба. Ищецът по насрещния иск моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника по насрещния иск да му заплати сумата в размер на 10 682,56 лв. – представляваща неустойка по Договор № 155/20.0,3.2020 г., сключен между страните с предмет на изпълнение „Скейтпарк Стара Загора“ в УПИ VI – 7153 кв. 326А по плана на гр. Стара Загора и Анекса към него от 22.04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.12.2024 г. до окончателното плащане.

Насрещната искова молба в препис, заедно с приложенията, е получена редовно от ответника по насрещния иск, като в срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор, чрез адв. Б.. Оспорва изцяло насрещния иск, счита, че твърденията в него не отговарят на договореното между страните по договора и в анекса. Причината за подписването на анекса била допуснтата от ответника по първоначалния иск забава в плащанията.

Излага в табличен вид част от твърденията си. Хронологията на спирането, респ. възобновяването на строителството, също е представена в табличен вид. Описва в последователност кореспонденцията между двете дружества. Прави възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли насрещния иск и претендира разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от първоначалния ищец – предявен е иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, евентуално чл. 62 ЗЗД, евентуално чл. 59 ЗЗД частично само за сумата от 13 323,68 лв. и чл. 92 ЗЗД.

2.1. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца по насрещния иск - предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на ответника, съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че между страните е сключен Договор № 155/20.03.2020 г., сключен между страните с предмет на изпълнение „Скейтпарк Стара Загора“ в УПИ VI – 7153 кв. 326А по плана на гр. Стара Загора и Анекс от 22.04.2021 г., по които било извършено частично плащане от ответника в размер на общо 192 735,76 лв. с ДДС.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти

УКАЗВА на ищеца по първоначалния иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно наличието на сключен договор; че е изпълнил възложената му работа съгласно поръчката на възложителя, приемането на работата, както и че договорът съдържа клаузи за възнаграждение в претендирания размер.

В тежест на ответника по първоначалния иск е да докаже положителния факт на плащане на процесното възнаграждение.

УКАЗВА на ищеца по първоначалния иск по чл. 92 ЗЗД, че в негова доказателствена тежест е да докаже валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по делото, че е изпълнил задълженията си по сключения договор, че условията на договора и анекса са сведени до знанието на 3 ответника, както и че е налична валидна писмено уговорка за заплащане на неустойка в случай на неизпълнение на задължението на отетника да заплати дължимото се възнаграждение за извършеното сервизно обслужване, както и размера на неустойката за исковия период.

В тежест на ответника по първоначалния иск е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора.

УКАЗВА на ищеца по насрещния иск по чл. 92 ЗЗД, че в негова доказателствена тежест е да докаже валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по делото, че е изпълнил задълженията си по сключения договор, че условията на договора и анекса са сведени до знанието на ответника, както и че е налична валидна писмено уговорка за заплащане на неустойка в случай на неизпълнение на задължението на отетника да заплати дължимото се възнаграждение за извършеното сервизно обслужване, както и размера на неустойката за исковия период.

В тежест на ответника по насрещния иск е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца по насрещния иск е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

ПРИЕМА представените от ищцовото и ответното дружества документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА служебно съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на следните въпроси:

1/ Осчетоводени ли са от ответника следните фактури: за сумата от 9055,56 с ДДС - фактура № 642/01.12.2021 г. и за сумата от 13 323,68 лв. с ДДС - фактура № 643/01.12.2021 г., издадени от ищцовото дружество?

2/ Какъв е размерът на неустойката за забава съгласно чл. 24, ал. 5 от Договор № 155/20.03.2020 г., сключен между страните с предмет на изпълнение „Скейтпарк Стара Загора“ в УПИ VI – 7153 кв. 326А по плана на гр. Стара Загора и Анекс от 22.04.2021 г. за периода 07.08.2021 г. – 07.08.2024 г., претендиран от ищеца?

3/ Какъв е размерът на неустойката за забава съгласно чл. 24, ал. 1 от Договор № 155/20.0,3.2020 г., сключен между страните с предмет на изпълнение „Скейтпарк Стара Загора“ в УПИ VI – 7153 кв. 326А по плана на гр. Стара Загора и Анекс от 22.04.2021 г. за период забава от 133 дни., претендиран от ответника? при депозит в размер на 500 лв., от които 250 - вносими от ищеца и 250 лв. – вносими от ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Юлия Иванова Нитова, тел. ***, като вещото лице да се уведоми за поставените му задачи и да се призове за о.с.з. след представяне на доказателства за внесен депозит.

При неизпълнение на указанията на съда, дадени във връзка със служебно допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза и плащане на депозита за вещото лице, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.